Русия и представителите на западните страни ще продължат преговорите в опит за изготвяне на план за урегулиране на украинската криза.

След първите разговори в Париж ръководителите на руската и украинската дипломация, както и техните европейски колеги - външните министри на Русия, САЩ, Германия, Великобритания, Полша и върховния представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън, се споразумяха да продължат преговорите.

Очаква се външният министър на Русия и държавният секретар на САЩ да се срещнат отново в Рим в четвъртък в рамките на съвещание за Либия.

В същото време президентът на САЩ Барак Обама и британският премиер Дейвид Камерън разговаряха по телефона и са единодушни, че ситуацията в Украйна е неприемлива и че Русия вече плаща цената на своята намеса.

От срещата на Кери с Лавров във френската столица стана ясно, че и двамата са съгласни "да се помогне на украинците да приложат споразуменията от 21 февруари, постигнати в Киев". Те предвиждат съставяне на правителство на единството и връщане на конституцията от 2004 г. и предсрочни избори за президент.

Американски дипломат твърди, че Кери е поискал от Лавров Русия да проведе преки преговори с Украйна, но Владимир Путин отказва да признае друг президент освен Янукович.

Тази позиция се потвърди и от твърдото нежелание на Сергей Лавров да срещне назначения за външен министър на Украйна Андрей Дащица. Двамата бяха в Париж, дори в една сграда, но така и не се срещнаха и напразни останаха настояванията на западните дипломати и Кери за това.

По отношение на несъстоялата се среща на Сергей Лавров и украинския министър на външните работи Андрей Дещица, Кери каза, че не е имал абсолютно никакво очакване, че двамата ще се срещнат.

Дащица пристигна със самолета на Кери, който го взе със себе си на връщане от Киев. По повод проведените дискусии Кери заяви, че те са били задълбочени и нелеки, съобщава БГНЕС.

Той потвърди, че двамата с Лавров са обсъждали изход от кризата в Украйна на основата на политическото споразумение от 21 февруари в Киев под егидата на европейските страни. Все пак обаче до споразумение между Москва и Вашингтон днес не се стигна, отбеляза Кери.

"Прекарахме дълъг ден в дискусии за Украйна. Всички сме загрижени за това, което става там", каза Лавров в кратко изявление за медиите при тръгването си от "Ке д`Орсе". "Постигнахме съгласие да продължим преговорите през следващите дни, за да видим как да помогнем за стабилизиране и нормализиране на ситуацията и преодоляване на кризата", каза той.

Паралелно с това НАТО обяви, че засилва сътрудничеството си с Украйна и спира инициативите НАТО-Русия. Тези мерки дават ясен сигнал на Русия, че трябва да съдейства за намаляване на ескалацията на ситуацията в Русия, каза генералният секретар на Атлантическия алианс Андерс-Фог Расмусен.

Позицията на НАТО не се харесва на Москва, която счита, че ако НАТО се намеси като фактор в кризата, то само ще усложни ситуацията. В същото време постоянният представител на Русия в НАТО Александър Грушко подчерта, че би искал да използва Съвета Русия-НАТО като канал, по който всички страни от Алианска да научат за загрижеността на руската страна за ситуацията в Киев и Украйна.

Грушко каза още, че Русия разчита партньорите от НАТО да употребят своето влияние, така че опозицията в Украйна да се дистанцира от радикални елементи и предупреди за опасността от заиграването с такива сили.

Той се отнесе доста критично към намеренията на някои страни да налагат санкции на Русия и предупреди, че онези които заплашват със санкции, не бива да забравят в какъв бумеранг могат да се превърнат те. По отношение на диалога, Грушко каза, че контактите с НАТО ще продължат под каквато и да е било форма, но резултатите от политическия диалог много ще зависят от страна на НАТО.

"Нито един проект на НАТО не обслужва една или друга страна. Всички те са насочени да противодействат на обща опасност за Русия и НАТО и за цялото евроатлантическо пространство на сигурност, което считаме за неделимо", каза Грушко в заключение. Поведението на НАТО отключи надежди за присъединяване на Украйна към Евроатлантическия алианс.

В парламента на Украйна бе заведен законопроект, който определя курс на страната към влизане в НАТО. Законопроектът за членство на Украйна в НАТО е подготвен от депутатите от фракцията "Баткивщина", която счита, че "неутралният статутът на страната не й дава гаранции за сигурност".

Проектът предлага да се внесат изменения в закона за националната сигурност на Украйна и в закона за основите на вътрешната и външната политика, според които на законодателно равнище да се установи като стратегия за външната политика на Украйна линията за интеграция и встъпване в НАТО.

Законът, определящ неутрален статут на Украйна, бе приет от Върховната Рада на 1 юли 2010 г.