Руско-германският проект "Северен поток 2" е на път да се превърне в повод за сериозен дипломатически сблъсък между Берлин и Вашингтон, пише The Wall Street Journal. Газопроводът отдавна е обект на критики от страна на Съединените щати, но през последните седмици американският президент Доналд Тръмп направи няколко недвусмислени коментара, с които показа, че ще се противопостави решително на завършването на газовия коридор под Балтийско море.

Представителите на администрацията в Белия дом смятат, че "Северен поток 2" ще увеличи зависимостта на Европа от руския газ. Германия пък поддържа тезата, че единствената цел на новото трасе е да гарантира сигурността на газовите доставки.

"Руската газова молекула си остава руска газова молекула. Независимо дали идва от Украйна или от дълбините на Балтийско море", заяви германският канцлер Ангела Меркел по време на срещата си с американския вицепрезидент Майк Пенс в Мюнхен през февурари.

Белият дом обаче изглежда не се трогна от този коментар. Селд като в продължение на няколко години американската администрация полагаше огромни дипломатически усилия да "откаже" германското правителство от инициативата, сега Тръмп е готов да наложи и директни санкции върху проекта. Според Доналд Тръмп "Северен поток 2" е несъвместим с военната подкрепа, която САЩ оказват на европейските държави и с режима на санкциите, наложени на Москва след инвазията в Крим през 2014 година.

Според официалните представители на Берлин, цитирани от WSJ, евентуалните санкции срещу газопровода ще се приемат не просто като конфронтация с Германия и акт на агресия срещу съюзническа държава от НАТО, но и като удар върху цяла Европа.

Според американските представители, цитирани от изданието, САЩ смятат да променят режима на санкциите срещу Русия, включвайки в списъка всички компании и подизпълнители, които ще работят по изграждането на газопровода. Руската страна пък е уведомила германското правителство, че при подобно развитие на нещата Газпром може да изкупи дела на западните компании в проекта и да го завърши самостоятелно. Според тях това ще доведе до увеличаване на сроковете и цената, но въпреки това трасето ще може да бъде завършено с подкрепата на руските държавни банки и с външно финансиране (по всяка вероятност от Китай).

Шел прехвърля 20% от правата в блок Хан Кубрат на Репсол БългарияДвадесет на сто от правата за търсене и проучване на нефт и природен газ в „Блок 1-14 Кубрат“ ще бъдат прехвърлени от „Шел Интернешънъл Експлорейшън енд Дивелъпмънт Италия С.П.А.“ на „Репсол България Хан Кубрат С.А.“


Американските дипломати твърдят, че са запознати и с този "план Б". Те обаче са на мнение, че ако "Северен поток 2" се превърне в изцяло руски проект, Ангела Меркел ще бъде изправена пред изключително сложно политическо предизвикателство. На практика тя ще трябва да "лобира" за една от водещите инициативи на Владимир Путин.

За разлика от своя предшественик Герхард Шрьодер, който открито афишираше приятелството си с руския президент, Ангела Меркел се смята за един от най-яростните противници на Кремъл. Тя бе сред първите европейски лидери, които настояха за въвеждането на икономически санкции срещу Русия след анексирането на Кримския полуостров от Украйна през 2014 година.

Но въпреки това тя вижда в проекта за изграждане на втория газопровод под Балтийско море гаранция за дългосрочните германски интереси. През 2011 година, след аварията във Фукушима, Германия потвърди намерението си в бъдеще да се откаже от ядрената енергия. Страната обяви и плановете си до 2038 година да закрие и всичките си въглищни електроцентрали. При това положение газовите доставки се превръщат в жизненоважна "артерия" за германската икономика.

Още повече, че германските компании плащат най-високите сметки за ток в цяла Европа, а синьото гориво от Русия идва на цена с около 20% по-ниска от тази на американския втечнен природен газ.

Проектът за "Северен поток 2" предвижда той да дублира първия "Северен поток" - 1 200-километрово трасе, което доставя газ от сибирските находища. Очаква се годишният капацитет да се удвои и да достигне 110 милиарда кубични метра. Газпром покрива около 50% от разходите по проекта, които възлизат на 9.5 милиарда евро. Останалата част се разпределя между няколко големи европейски енергийни компании - Engie, OMV, Royal Dutch Shell, Uniper и Wintershall.

Строителството на първия "Северен поток" стартира през 2005 година, когато тогавашният германски канцлер Герхард Шрьодер и руският президент Владимир Путин сложиха подписите си под проекта, на стойност 7 милиарда евро. Малко по-късно Шрьодер загуби изборите и стана председател на борда на директорите на North European Gas Pipeline Company - компанията, която тогава управляваше проекта по изграждането на газопровода. Миналата година, по време на церемонията по приемането на четвътрия президентски мандат на Путин, Шрьодер бе на първия ред, заедно с премиера Дмитрий Медведев. На събитието присъстваше и изпълнителният директор на "Северен поток 2" Матиас Варниг, който е бивш офицер на Щази (Източногерманската Държавна сигурност).

През всички 13 години, в които заема канцлерският пост в Германия, Ангела Меркел избягва да отговаря на въпроса защо подкрепя газовите проекти на Русия. Аргументите ѝ варират от компромис с коалиционните партньори до натиск от страна на индустрията.

"Всеки път, когато Барак Обама и задаваше този въпрос, тя отговаряше по различен начин, в зависимост от настроението", разказва анонимен сътрудник на бившия американски президент, цитиран от WSJ.

Какви санкции? Руските милиардери са най-печелившите тази годинаСредностатистическите руснаци може и да са особено доволни от това, че инфлацията намалява покупателната им способност, но най-богатите хора в страната са световни лидери, когато става въпрос за правене на пари

Американската администрация иска да насърчи Европа да купува повече "синьо гориво" от Съединените щати. Миналата година Германия дори одобри финансирането на поне един нов терминал за втечнен газ, който да може да поема допълнителни доставки. Повечето експерти смятат, че американският газ няма как да бъде реална алтернатива заради по-високата си цена, но според източници, близки до правитеството в Берлин, проектът за новия терминал има за цел да "омилостиви" Вашингтон и да смекчи критиките срещу газопровода.

Еропейският съюз осигурява близо 40% от потреблението на природен газ с доставки от Русия. Ако "Северен поток 2" се превърне в реалност, този дял може и да се увеличи. WSJ припомня, че успоредно с него Русия работи и за изграждането на "Турски поток", който трябва да минава през територията на Русия. Той беше сред обсъжданите теми по време на посещението на руския премиер Дмитрий Медведев в България миналата седмица.

Другият риск, свързан с газопровода под Балтийско море, е че той може да лиши Украйна от приходите за транзита на руски газ към Европа. В момента те заемат дял от около 2% в брутния вътрешен продукт на страната.

Вашингтон не е единственият критик на проекта, припомня още The Wall Street Journal. Няколко европейски държави, сред които Румъния и Полша, гледат с недоверие към увеличаването на влиянието на Кремъл на европейската енергийна карта. Меркел обаче проведе сериозна дипломатическа кампания в Европа и направи редица отстъпки на скептично настроените лидери, което ѝ позволи все пак да прокара необходимото европейско законодателство, така че контролът върху газовия проект да остане в германски ръце.

Оттук нататък "топката" е в полето на американците. Американският Конгрес, който вече е доминиран от демократите, има желание да демострира по-голяма твърдост срещу Москва и критикува Тръмп за неговото бездействие в тази посока. Във Вашингтон продължават да тежат и съмненията за руска намеса в президентските избори. Всичко това може да доведе до "перфектната буря", която да създаде реални проблеми за строителството на "Северен поток 2", да доведе до въвеждане на допълнителни санкции и в крайна сметка "да вбие клин" във взаимоотношенията на съюзниците от НАТО.