Италианският дизайнер на луксозно облекло Брунело Кучинели произвежда мъжки костюми, които се продават на цени от до 7 000 евро.

Дори и той обаче, както повечето хора по света, не е носил костюм от месеци, да не говорим да си е купувал.

“Всички ние бяхме затворени у дома, така че това е първото сако, което обличам от март,” казва Кучинели в интервю за Ройтерс в Милано, където през септември представи най-новата си колекция.

Повечето хора с “чиновническа” работа се трудят от дома си, преоткривайки спортните панталони - тенденция, която някои експерти прогнозират, че ще надживее пандемията. Сватбите и празненствата, които се организират, също не са много, ако въобще има такива.

Тази сеизмична промяна в поведението влияе сериозно на веригата на доставки при костюмите и официалното облекло, хвърляйки в смут сектора на всеки континент.

В Австралия, която е най-големият производител на мериносова вълна, цените отчитат свободно падане, достигайки най-ниските си нива от десетилетие. Много овцевъди са в тежко състояние, складирайки вълна с надеждата цените да тръгнат нагоре.

В Северна Италия тъкачниците, които купуват вълна от овцевъдите и произвеждат материалите за луксозните костюми, отчитат огромен спад на поръчките от търговците на дребно.

В САЩ и Европа няколко вериги за мъжко официално облекло, като Men’s Wearhouse, Brooks Brothers и TM Lewin, затвориха магазини или подадоха заявления за фалит през последните месеци, а много други може да ги последват.

Участници на всички нива по веригата казват пред Ройтерс, че са принудени да се адаптират, за да оцелеят – животновъди се насочват към друга селскостопанска дейност, а текстилни заводи произвеждат тъканите за нов вид костюми, които не се мачкат лесно и са по-устойчиви на петна.

“Хората искат да се чувстват по-комфортно и не са толкова склонни да носят официален костюм,” казва Силвио Бото, управляващ директор в Lanificio Botto Giuseppe - вълнопреработвателна компания в текстилния център на Италия Биела, която може да се похвали с клиенти, като Armani, Max Mara, Ralph Lauren и Hermes.

“Предвид видеоконференциите през Zoom и умния начин на работа, мъжете сега носят риза или може би дори и вратовръзка, но не и много костюми.”

Овцевъдите

Цените на изящната вълна в Австралия са паднали повече от наполовина за последните 18 месеца, тъй като традиционно големите поръчки от страна на италианските тъкачници сега са почти на нула.

Цената на мериносовата вълна пада до 8.58 австралийски долара (6.1 долара) на килограм в началото на септември, в сравнение с 20.16 австралийски долара в началото на 2019 г. От тогава тя успява да възстанови част от изгубеното до малко над 10 австралийски долара.

Много купувачи в момента имат излишни количества, казва Андрю Бланч, управляващ директор на New England Wool в Нов Южен Уелс, която продава вълна от местните овцевъди на италиански текстилни компании.

“Всичките те имат вълна, от която трябва да се отърват, преди въобще да купуват нови количества,” казва Бланч.

“Ако магазините не работят, всичко останало просто изостава. Много от поръчките, за които бяхме купили вълна, бяха отменени от клиентите в САЩ и Европа.”

Според него Китай, която заедно с Италия купува повечето от австралийския износ на вълна на стойност над 3 млрд. австралийски долара годишно, сега е “единственото представление в града”, въпреки че китайските купувачи също купуват по-малко вълна.

Грешките, които мъжете допускат, когато си купуват костюмНяколко съвета от управляващия директор на Henry Poole & Co, едно от най-реномираните шивашки ателиета на лондонската Савил Роу

Много от животновъдите на мериносови овце складират вълната си, макар че на някои им се налага и да продават при настоящите ниски цени, за да се издържат финансово.

“Не всички играчи на пазара обаче са достатъчно големи, за да могат да си позволят да изчакват по-добри цени,” казва фермерът Дейв Янг. “Ние сме в такава позиция, че трябва да сме на пазара в относително кратък период след стригането на овцете.”

Янг, който има около 4 500 овце, казва, че е променил част от дейността си и сега предлага и агнешко месо.

Проблемите на тъкачниците

Ако преминем нагоре по веригата, в Северна Италия Бото Поала очаква продажбите на неговата тъкачница да паднат с 25% от около 63 млн. евро миналата година, а възстановяването им да отнеме 2-3 години.

Неговият бизнес обаче е донякъде застрахован, защото произвежда тъкани основно за дамско облекло; другите са по-песимистично настроени.

“При някои компании говорим за спад в продажбите от порядъка на 50%-80%,” казва Еторе Пиаченца, генерален мениджър на тъкачницата Fratelli Piacenza, семеен бизнес на няколко века с годишен оборот от 52 млн. евро.

Бото Поала казва, че над 50% от оборота на неговата тъкачница идва от вълна, която се прави по-разтеглива по специфичен начин, като към нея се добавя ликра.

Това е така, защото малкото останало търсене за костюми е по-вероятно да е насочено към тъкани, които са по-устойчиви на петна и не се мачкат лесно.

Италианската модна марка Etro наскоро пусна “24-часово сако”, направено от трико и чрез смесването на вълна и памук.

Клиентите ми носят пижами

Постепенното пренасочване към по-ежедневно облекло тече от години. През 2019 г. дори Goldman Sachs - бастион на шитите по поръчка костюми, облекчи дрескода за своите служители. Да не говорим за хипстърите в Силициевата долина.

COVID-19 обаче ускори значително тази промяна, увеличавайки продажбите на по-комфортно и спортно облекло за сметка на бизнес облеклото.

През второто тримесечие на тази година, когато по-голяма част от света беше под блокада, Nike е била най-търсената марка, според глобалната модна платформа Lyst, която анализира поведението на над 9 млн. потребители месечно.

Това е първият случаи от изготвянето на индекса на Lyst, в който челното място не е за луксозна модна марка.

Подразделението на Gap Athleta, което продава клинове, джогинг панталони и други спортни облекла, е най-добре представящата се модна линия на компания за трите месеца до 1 август. Продажбите се увеличават с 6%, в сравнение с 52% спад при Banana Republic, известна с по-официалните си облекла.

Мъжките костюми са сред най-намаляваните и най-слабо продаваните артикули във Франция, Италия и Германия през септември, сочат данни на StyleSage, която сравнява цените на различни уебсайтове.

Намаленията при марки, като Asos, Topman, Guess и Hugo Boss, достигат до 50%.

Сривът в търсенето на бизнес облекло принуждава щатски търговци на дребно, сред които Jos. A. Bank и J. Crew, да подадат заявления за фалит през лятото, а за много бъдещето също е несигурно.

Консултантската компания в сферата на търговията на дребно Coresight Research прогнозира, че между 20 000 и 25 000 американски магазина може да затворят до края на годината, в сравнение с около 9 800 през 2019 г.

“Признавам си, че не съм си купувал бизнес облекло тази година. Мога да ви кажа със сигурност, че виждам много по-малко костюми по улиците,” казва пред Ройтерс Джеймс Уитакър, партньор в адвокатската кантора в Mayer Brown в Лондон.

Работата е много малко, дори и след края на блокадата, за Джаспър Литман - шивач от лондонската улица Savile Row, известна с най-добрите бутици за мъжко облекло.

Литман казва, че неговите клиенти, които са предимно адвокати и банкери, “си седят у дома по пижама ”.

Той обикновено шие по около 200 костюма годишно, но през 2020 г. е ушил едва 63.

Клиенти дори не иска да рискуват да се качат на метрото, за да си вземат костюмите, които са готови и за които са платили депозит.

“Няма смисъл, защото може просто да изчакат да им бъде доставен костюмът, който не могат да носят.”