От годишните данъци, които американците плащат, около 4 300 долара отиват по покриването на дела на всеки един от тях за лихвите, дължани от страната върху 9.4 трлн. долара обществен дълг на щатското правителство.

Тези 9.4 трлн. долара са само част от общата сума, която нацията дължи, коментира Джим Джубак на пред MSN. Също има около 700 млрд. търговски дефицит за 2007 г. в резултат на разликата от вноса и износа.

Следват индивидуалните задължения. Като тези по кредитните карти от 950 млрд. долара, по дънни от края на март. Също има 1.6 трлн. долара в автомобилни лизинги и нереволвиращи кредити.

Част от този дълг ще бъде платен директно, като официални данъци. Други ще бъдат платени непряко – чрез по-нисък стандарт на живот, както и поевтиняващ долар.

Колапсът на имотния балон в САЩ не научи американците да използват по-малко кредити, въпреки че някои загубиха домовете си.

Всички данни показват, че средният длъжник, неспособен да тегли средства чрез рефинансиране на ипотеки, сега използва кредитните карти и кредитните линии, свързани със собствеността им. Последните нарастват с 8% през първото тримесечие на 2008 г. на годишна база. Балансите по кредитните карти скачат с 10% за същия период.

Географското разпределение също е очакваното. Тези задължения нарнастват по-бързо в тези области, като цените на имотите са паднали най-много. Кредитните карти са набъбнали с 15% в Калифорния и Флорида, и 20% в Невада.

Също така не бива да се изненадва никой, че закъсненията по плащанията на американците по потребителски кредити са на рекордни нива. През четвъртото тримесечие на 2007 г. процентът на закъснения над 30 дни е 2.65, което е най-високата стойност от 1992 г.

Голямата тревога е, че добрите стари времена, когато се върнат, няма да са толкова добри като предходните. Инфлацията, като форма на данък върху дохода, нараства поради скока на суровините, както и поради нарастването на цените в производствени страни като Китай.

Доларът също вероятно ще продължи своя низходящ тренд, благодарение на търговския дефицит на САЩ и ниските лихви. Нарастващите цени на вноса ще допринесат за спада на стандарта. Ръстът на продуктивността в Америка сякаш изглежда, че пада от високите нива от 1995 до 2006 от средно 2.6% на година, до едва 1.8% през 2006-2007 г.

Със всичките тези неофициални данъци в действие, ще остават все по-малко пари да се плащат лихвите по задълженията на индивидите.

Правителството дължи още повече, но има две основни предимства – може да печата пари и да вдигне данъците.