"Проектирано от Apple в Калифорния. Сглобено в Китай" - през последното десетилетие този надпис, гравиран на гърба на всеки iPhone, олицетворяваше технологичните взаимоотношения между двете световни суперсили.

От Съединените щати е мозъкът, от Китай - мускулите. То обаче вече е в историята, пише The Economist.

Китайските технологични гиганти, като Alibaba и Tencent, имат пазарни оценки от по половин трилион долара, съперничещи дори на Facebook. Китай разполага с най-големия пазар на онлайн разплащания, а технологичната продукция на Поднебесната империя се продава по целия свят.

Страната може да се похвали с най-бързия суперкомпютър, в момента изгражда най-мощния квантов изчислителен център в света, а до 2020 г. спътниковата й навигационна система ще се конкурира с американската GPS.

Америка е озадачена, но и леко уплашена. В момента в САЩ се провежда разследване, което трябва да установи какви са щетите, нанесени от кражбата на интелектуална собственост в Китай върху американската икономика. По предварителни оценки те възлизат на над 1 трилион долара.

По-рано тази година Конгресът на САЩ прие закон, който забранява на държавните компании да правят бизнес с две китайски фирми - ZTE и Huawei.

Бившият президент на Alphabet Ерик Шмид пък отправи предупреждение, че до 2025 г. Китай ще изпревари САЩ в развитието на изкуствения интелект.

Тази седмица президентът Доналд Тръмп блокира сделката за придобиването на Qualcomm от сингапурския му конкурент Broadcom с аргумента, че може да застраши националната сигурност заради достъпа до 5G мрежата.

Както и в много други случаи, Тръмп съвсем правилно е "напипал" болното място и е осъзнал предизвикателството, но отговорът (отново типично в негов стил) е доста нескопосан, пише в анализа на The Economist.

За да може Америка да изработи собствена дъгосрочна стратегия, тя трябва на първо място да дефинира проблема, пише още в анализа на изданието. Китай вече разполага с най-големия клъстър от учени, работещи в сферата на изкуствения интелект. В страната има над 800 милиона интернет потребители, което също подпомага изследванията в тази област.

Ползите от този научен напредък обаче няма да са само за китайците, а за целия свят. В тази ситуация опитите на САЩ да подтиснат развитието на китайската конкуренция, поставяйки бариери в интернет пространството, не са нищо друго, освен рецепта за един по-беден, по-хаотичен и вероятно по-конфликтен свят.

И все пак, едно е да доминираш на световния пазар на играчки и телевизори, а друго - да поставиш ръка върху ключовите информационни технологии. В днешно време те са основата на производството, комуникациите и не на последно място - разрушителната сила на съвременните оръжия.

В малко по-общ план, те са предпоставка за верига от зависимости, при която един играч може да придобие непоклатими позиции на даден пазар. Цели държави могат да бъдат поставени "в ъгъла" и лишени от достъп до ключови технологии, особено ако техните конкуренти се ползват с подкрепата на собственото си правителство.

В случая с Китай, става въпрос за компании, опериращи в условията на авторитарен режим, който все по-ясно вижда себе си като алтернатива на западната либерална демокрация. Пекин настоява, че иска световна система, при която всички да са от печелившата страна. В очите на американците обаче, бъдещето далеч не е толкова розово.

Въпросът е как САЩ могат да отговорят на това предизвикателство. А отговорът може да бъде открит в причините за американския технологичен възход през 50-те и 60-те години на миналия век, пише The Economist.

Правителствените програми за космическо и оръжейно превъзходство над Съветския съюз, мащабните инвестиции в образователната система, финансирането на изследвания в различни научни области - всичко това води до раждането на Силициевата долина, която впоследствие е доразвита от свободното предприемачество, активната конкуренция и здравословния капиталистически стремеж към създаване на богатство.

Допълнителен тласък дава и имиграционната политика, която захранва американската икономика с най-будните умове от всички краища на планетата. 60 години след изстрелването на съветския "Спутник" Америка се нуждае от същата комбинация от публични инвестиции и частна инициатива, ако иска да преодолее технологичното си изоставане, се казва в анализа на изданието.

Другата част от уравнението включва създаване на надеждна защита срещу потенциални дигитални заплахи от страна на Китай. Но не е задължително, при най-малкото съмнение в естеството на даден продукт или електронен компонент, да бъдат въвеждани забрани.

Примерът на Великобритания е интересен, защото там правителството използва високотехнологичен център за оценка на всички възможни ефекти, до най-малкия детайл, на всеки хардуерен и софтуерен продукт, който компании, като Huawei, интегрират в комуникационната мрежа.

Противопоставяйки се на свободното движение на капитали, Тръмп се поставя в неизгодна ситуация от всеки възможен ъгъл. Ако се стигне до избухването на търговска война, ще пострадат икономиките и от двете страни на Тихия океан.

Според The Economist до този момент политиката на Белия дом е фокусирана единствено върху мерките, които биха могли да "задушат" Китай, без да се обръща никакво внимание на онези, които биха подобрили перспективите на самата Америка.

Разходите за изследвания и наука, например, са в размер на 0.6% от брутния вътрешен продукт, или една трета от равнището през 1964 г. И въпреки това предложението на президентската администрация е държавните разходи извън сферата на отбраната да бъдат намалени с 42.3% до 2028 г.

Въвежда се по-строг контрол върху издаването на имигрантски визи, членове на държавната администрация коментират с насмешка сериозни научни изследвания, като например тези за ефектите от глобалното затопляне.

В заключение, The Economist пише следното: Америка има защо да се притеснява от китайския икономически възход. Но загърбването на всичко онова, което я направи велика, няма да реши проблема.