Езерата от мляко и планините от масло вече ги няма, но какво е сега състоянието на европейското селско стопанство, пет години след последната реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП)? През миналата седмица Парламентът гласува незаконодателен доклад за състоянието на ОСП.

По този повод г-н Lutz Goepel, докладчик на ЕП, коментира, че състоянието на европейското селско стопанство изглежда доста по-здраво, отколкото преди 5 години.

По думите му само времето е в състояние да даде отговор на въпроса дали е по-добро.

Секторът се развива добре, най-вече от икономическа гледна точка, коментира още Goepel.

Фермерите разполагат с по-голяма свобода при вземане на решения. Помощите вече не са свързани с производството. Въведени бяха някои нови и полезни изисквания, според които помощите са обвързани с критерии за качество и с ползи за обществото като цяло, коментира още той.

Според него Европейското земеделие е на прав път, но все още съществуват въпроси, които трябва да намерят решение. На европейско ниво трябва например да гарантираме, че внасяните стоки са със същото качество като европейските.

Трябва и да възвърнем доверието на потребителите в земеделските продукти, каза още Lutz. Проблемите, с които се сблъскахме в миналото, не бяха причинени от стопаните, а от преработващата промишленост. Фермерите обаче бяха тези, които пострадаха.

Аз идвам от източната част на Германия, където е много трудно да се намери място за нови хора в земеделието, защото много млади хора искат да навлязат в него. Това се дължи и на техническото развитие. За да използвате комбайн, направляван с GPS, трябва да разполагате с хора, които са се справяли добре в училище. Селското стопанство се нуждае от интелигентни хора, сподели още докладчикът на ЕП.

Като цяло земеделието се разви много и по-добре в сравнение с някои индустриални отрасли. Ситуацията обаче е различна в различните страни-членки. В Южна Европа например средната възраст на фермерите е по-висока, отколкото във Франция, Холандия или Германия, коментира още той.

По думите му трябва да гарантираме изхранването на нашето население. Години наред имахме излишък от зърно и запаси в размер на около 17 млн. тона. Вече нямаме тези запаси. Ние, а и други като САЩ например, даваме на фермерите възможността да отглеждат култури за производство на енергия. Някои земи и житни култури вече не се използват за производство на храни. Храните ще се превърнат в ценна стока, а цените на зърното ще се променят заедно с тези на петрола, допълни още Lutz Goepel.