Всеки родител иска децата му да имат добро самочувствие.

Проучвания покават, че уверените деца постигат по-добри резултати в редица сфери на живота – от училище до социални умения.

Като психотерапевт и автор на книгата „13 неща, които ментално силните родители не правят“, Ейми Морин е виждала много родители, които прилагат стратегии, вярвайки, че градят самочувствие и увереност в своите деца.

Но някои от тези стратегии могат да не се окажат толкова полезни, тъй като децата могат да изпаднат в затворен кръг, в който вечно не са удовлетворени от себе си.

А това може да постави родителите в доста сложната ситуация да накарат детето си да повярва в себе си.

Ейми Морин представя седем от най-големите грешки, които родителите допускат, рушейки увереността на децата си.

1. Да не поемат отговорност

Въпреки че някои смятат, че безгрижните деца живеят по-леко и без стрес, отговорността към домашните задължения може всъщност да им помогне да бъдат по-отговорни и като възрастни хора.

Поемането на задължения, подходящи за възрастта, помага на децата да установят усещане за това що е постижение.

Когато кажете на децата да помогнат с прането или да изхвърлят боклука, например, вие им създавате задължения, които ще им позволят да се почувстват способни и компетентни.

2. Да им пречите да грешат

Трудно е да гледате как детето ви се проваля. Когато това се случи, много родители се втурват да ги спасяват, а още повече се опитват да го правят още преди малчуганите да са паднали.

Но това, че някой бди да не допуснат грешки, ограбва децата от възможността да се поучат от тях и да започнат да се изправят сами.

Независимо дали става дума за забравени обувки преди голям футболен мач или сгрешени задачи по математика, грешките често могат да бъдат най-добрият учител в живота. Всяка една грешка е възможност за тях да изградят себе си, така че да се справят по-добре следващия път.

3. Пазите ги от собствените им емоции

Изкушаващо е да се опитате да успокоявате децата си, когато са тъжни или гневни. Но начина, по който реагираме на детските емоции, има голямо влияние върху тяхното развитие и емоционалната им интелигентност.

Помогнете на децата си да идентифицират какво провокира емоциите в тях и ги научете как да се саморегулират. Дайте им рамка, чрез която да си обясняват защо се чувстват така, което ще им помогне да се справят с емоциите си по социално подходящ начин в бъдеще.

4. Да бъдат жертви

Казвайки неща, като „не можем да си позволим нови обувки като другите деца, тъй като сме бедни“, създава усещането в децата, че повечето неща в този живот не зависят от тях.

Децата, които осъзнават изборите си в живота, се чувстват по-уверени в способностите си да изградят по-добро бъдеще за себе си.

Вместо да внушавате на децата си, че трябва да ограничат желаниета си, по-скоро помислете как да ги накрате сами да се борят за целите си. Помогнете им да изкарат някакви пари чрез работа, подходяща за тях, така че сами да могат да купят това, което искат.

Така те ще станат много по-уверени, че всичко, в крайна сметка, зависи от тях самите.

5. Да прекалявате със закрилата

Рюазбира се, да държите детето си затворено вкъщи ще ви спести доста тревоги в краткосрочен план, но ще създаде понякога непреодолими проблеми напред в бъдещето.

Разглеждайте себе си като гид, не като покровител. Позволете на децата си да изживеят истинския живот, дори ако ви е страх да ги пуснете навън.

Така те ще натрупат увереност да се справят с това, което им поднесе животът.

6. Да сте перфекционист

Високите очаквания не са нещо лошо, но да очаквате прекалено много от дете си има своите последствия.

Когато децата са изправени пред прекалено високи очаквания, те могат дори да не се опитат, тъй като смятат, че никога няма да оправдаят изискванията.

Вместо това поставяйте ясни и дългосрочни цели, като отбелязвате постиженията по пътя. Например, постъпването в университет е дългосрочен план, за това им поставете по-краткосрочни цели, като добри оценки, подготвяне на домашните и прочее.

7. Наказания

Децата имат нужда да знаят, че някои действия водят до сериозни последствия. Но има голяма разлика между дисциплиниране и наказания.

Децата, които са дисциплинирани, мислят „взех грешно решение“. Децата, които са наказани, мислят „аз съм лош човек“.

С други думи, дисциплината дава на вашето дете увереност, че може да се справи по-добре и да вземе правилните решения, докато наказанието ги подтиска и ги кара да вярват, че не са способни да се справят по-добре.