Зад дебелата ограда и строгите мерки за сигурност в една от най-големите военновъздушни бази в Уганда се крие ресурс, от който страната официално се отказа преди две години - севернокорейските войници.

Командосите от специалните формирования на Пхенян извършват разнообразни дейности на територията на африканската държава - от тренировки на бойни изкуства до ремонт и поддръжка на хеликоптери, пише The Wall Street Journal.

Секретните военнослужещи са част от широката мрежа от севернокорейски компании и специалисти, които развиват дейност в различни части на света в нарушение на международните санкции срещу режима на Ким Чен-ун.

Пхенян поддържа активно влияние в някои от по-малките африкански държави от десетилетия, но след като ООН и Вашингтон обявиха кампания за "максимален натиск" срещу Северна Корея заради отказа й да прекрати ядрената си програма, правителствата на тези страни бяха принудени, поне официално, да прекратят тези контакти. Голяма част от тях обаче предпочетоха просто да ги прехвърлят "на сянка", вместо да се лишават от тях, пише още WSJ.

Според дипломатите и военните анализатори, цитирани от изданието, секретните търговски взаимоотношения са изгодни както за режима в Пхенян, така и за неговите "клиенти". От една страна, Северна Корея получава ценни валутни приходи от "износа" на военни специалисти и услуги, а от друга - държавите, като Уганда, могат да разчитат на професионална подкрепа и техническа поддръжка на цени, които са много по-ниски от средните на пазара.

За Ким Чен-ун връзките с африканските страни гарантират известна икономическа диверсификация на фона на силната завимост на неговата държава от Китай. Особено като се има предвид, че от миналата година и Пекин започна да прилага международните санкции срещу Пхенян доста по-строго.

Военнослужещите в Уганда разказват, че имат много строги инструкции за работата си със севернокорейските военни експерти, включително и абсолютна забрана да говорят за тях в публичното пространство или да разпространяват техни снимки.

В повечето случаи "специалистите" работят под прикритие като представители на официалните севернокорейски дипломатически мисии. През последната година техният брой в Уганда се е увеличил значително, макар че външното министерство в столицата Кампала отказва да публикува точния брой на севернокорейските дипломати.

Военното министерство на Уганда категорично отрича обвиненията в нарушаване на режима на санкциите срещу Пхенян и твърди, че изпълнява стриктно всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН.

През 2016 г. Уганда обяви, че ще прекъсне всички свои военни взаимоотношения със Северна Корея. Президентът на страната Йовери Мусевени лично увери своя американски колега Доналд Тръмп, че страната му прилага изцяло затягането на режима на санкциите.

The Wall Street Journal обаче твърди, че разполага с официални документи и свидетелски показания за това, че севернокорейските "екипи от специалисти" все още работят на територията на Уганда, а специалните части на страната получават директни оръжейни доставки от Пхенян.

Изданието припомня, че Мусевени, който управлява страната от 1986 г., поддържа близки отношения с династията Ким още от годините на Студената война. Първото му посещение в Пхенян е през 1987 г., когато се среща с "бащата" на севернокорейската революция Ким Ир-сен, който е дядо на настоящия лидер на страната Ким Чен-ун. В основната си част армията на Уганда е изградена по образеца на севернокорейската.

След налагането на новите санкции срещу Пхенян през 2017 г. международните наблюдатели, цитирани от WSJ, отчитат, че някои от севернокорейските военни представители наистина са напуснали страната, но други все още продължават дейността си. Според изданието, има и доказателства за продължаващите финансови трансфери от Кампала към Пхенян.

Освен това сътрудничеството между двете държави не се ограничава до военната сфера. В една от частните болници недалеч от Кампала репортер на WSJ съобщава за севернокорейски лекари, които обикалят по коридорите, консултират пациенти и използват апаратурата. Според персонала на болницата, дори и техните съпруги работят в заведението, като повечето от тях се занимават с прането и поддръжката на униформите.

Един от севернокорейските медицински експерти заявил пред изданието, че работи по правителствена програма за научен обмен, а след като получил няколко уточняващи въпроса, се ядосал и дори се нахвърлил върху репортера, пише още WSJ.

Новите разпоредби на ООН от миналата година забраняват издаването на нови работни визи за севернокорейски работници, тъй като голяма част от техните валутни приходи се изпращат директно в хазната на Пхенян.

Колкото до военните разходи на Уганда, по-голямата част от тях са класифицирани и не попадат в официалния публичен бюджет на министерството на отбраната. Трансферите за севернокорейските компании се плащат в кеш и на практика не се отчитат никъде, твърди опозиционният народен представител в парламента на Уганда Ибрахим Семую.

Офицери от военните части на Уганда твърдят, че по-голямата част от оборудването, с което разполагат, е от годините на Студената война, а специалистите, които могат да го поддържат, стават все по-малко. По тази причина армията не може да си позволи просто да изгони севернокорейските военни експерти, тъй като рискува да остане без никаква техническа поддръжка.

Според WSJ, в центъра на икономическата активност на Северна Корея стои компанията Malaysia Korea Partners, или MKP. По данни на ООН тя представлява джойнт венчър, в който основно участие имат хора, свързани с тайните служби в Пхенян. Приходите на компанията възлизат на десетки милиони долари, а основната част от проектите, които изпълнява през последното десетилетие, са в Уганда, Ангола и Замбия.

Другият голям "играч" на пазара на оръжия и военна екипировка е Korea Mining, and Development Trading Corp, известна като Komid. Тя попада под санкциите на ООН и извършва дейността се чрез контакти в официалните дипломатически представителства на Северна Корея в африканските страни.