Президентът на Световната банка (СБ) Робърт Зелик предупреди, че Европа не може да разчита на богатите развиващи се страни като Китай и Бразилия да се притекат на помощ на еврозоната и заявява, че европейските лидери трябва да вземат фундаментални решения за посоката, в която ще поеме тя, информира WSJ.

"Няма сребърен куршум. Няма панацея," казва Зелик в интервю по време на срещата на европейските финансови министри в Полша. "Никой няма да дойде с голяма торба с пари, за да изкупи проблема."

Европейските управници се насочват към Бразилия, Китай и други големи развиващи се страни, които комбинирано имат резерви за трилиони долари, като място, където да продава огромно количество държавен дълг. Някои от големите пазари са съгласни с това, поне що се отнася до реториката. Бразилия даде гласност на среща на страните от БРИКС във Вашингтон през тази седмица, на която ще се обсъждат проблемите на еврозоната. Китай също намекна, че може да осигури финансиране в замяна на търговски отстъпки.

Директорът на Международния валутен фонд Кристин Лагард миналата седмица нарече идеята за съвместна помощ от страна на БРИКС "интересно развитие."

Според Зелик обаче тези спекулации са до голяма степен някакви странични събития. Вместо това, според него европейските лидери трябва да решат какъв тип паричен съюз искат, като сформират или по-силен фискален съюз, или пък се сблъскат с последствията, когато по-слабите членове се провалят. Той не споменава конкретно разпадане на еврозоната като вероятност, но това също е възможен изход.

"Това са европейски решения," казва Зелик. "Може да се тръгне във всички посоки, но трябва да се реши накъде да се върви. Най-малкото трябва да знаеш, така че ако се озовеш в условия на истинска криза, да имаш представа накъде на насочваш политиката си".

Координираните действия от страна на пет централни банки през миналата седмица бяха насочени към ликвидността, но европейските лидери трябва да се заемат с основните проблеми, казва той. "Не критикувам печеленето на време," казва той. "Но предлагам, когато печелиш време, да го използваш."

Кризата в еврозоната тежи все повече на страните извън Европа. Развиващите се държави вече се сблъскват с по-високи спредове по облигациите, спад на пазарите на акции и се подготвят за спад в търсенето на износни стоки. Случващото се в САЩ и Европа може би дори започва да се предава на потребителите и компаниите в развиващите се пазари, което влияе на местното търсене. "Ако техния растеж намалее рязко, тогава те ще започнат да имат проблеми с лошите кредити", казва Зелик. Развиващите се пазари, които до лятото се бореха само с опасенията от прегряване, сега се намират "в много деликатен момент," според Зелик. "Те трябва да започнат да очакват, в зависимост от това какво се случва в Европа, че може да се стигне до значителен спад в търсенето и доверието."

Зелик смята, че развиващите се пазари трябва да се концентрират основно на собствените си перспективи за растеж, а не върху дълговата криза в Европа. "Основното, което развиващите се страни трябва да правят сега е да поддържат растежа си," казва той. "В зависимост от страната, има деликатен баланс между прегряване и растеж. Те трябва да продължат фундаменталните реформи, които правят."

Според Зелик, който е бивш търговски представител на САЩ, развиващите се страни, подкрепени от САЩ, могат да помогнат за повишаване на ръста на световната икономика с политически решения като например натиск за финализирането на кръга търговски преговори от Доха. Инвестициите в инфраструктура в развиващите се страни също може да подкрепи закупуването на оборудване от развитите икономики и да помогне на растежа им, което от своя страна ще им помогне да се възстановят, казва той. "Икономическите ограничения сами по себе си няма да помогнат в тази бъркотия."