Европейските страни едва успяха да си поемат дъх от годината на големи избори през 2017 г. Но голяма част от Стария континент ще се насочи към избирателните урни и през 2018 г.

Ще видим в действие някои от големите фигури в европейската политика. Руският президент Владимир Путин и унгарският премиер Виктор Орбан ще се борят за преизбиране, докато Силвио Берлускони ще води кампания за връщане на партията му на власт в Италия.

Politico обобщава ключовите избори в Европа тази година:

Президентски избори в Чехия – 12-13 януари

Какъв е залогът: Провокативният и очебийно политически некоректният настоящ президент Милош Земан се надява да спечели още един мандат, след като стана първият чешки президент, избран с пряко гласуване през 2013 г.

Ако Земан успее и премиерът популист Андрей Бабиш сформира стабилно правителство, много е вероятно на Европейската комисия да й стане още по-трудно да накара Чехия да следва линията по въпроси, като имиграцията и контрола върху оръжията.

Какво да наблюдаваме: Земан вероятно лесно ще спечели първия тур на изборите на 12-13 януари, но може да се изправи пред тежък втори тур, ако не постигне абсолютно мнозинство. Гласуването ще се състои на 26 и 27 януари.

Най-сериозният конкурент на Земан е Иржи Драхош, бивш президент на Чешката академия на науките. Неотдавнашно обществено допитване, осъществено от Чешката телевизия, показа, че страната може да се насочи към патова ситуация, при която Земан печели първия тур и двамата кандидати получават 45% от гласовете на втория тур.

Парламентарни избори в Италия – 4 март

Какъв е залогът: Италия ще избере нови членове на двете камари на парламента през март, когато ще бъде приложен за първи път и противоречивият изборен закон.

Законът, който улеснява коалициите за сметка на отделните партии, беше остро критикуван от популисткото движение „Пет звезди“, което отказва да влиза в съюз с традиционните партии. Движението твърди, че законът цели да опропасти шансовете му за вземане на властта.

Обществени допитвания показват, че „Пет звезди“ може да се окаже най-голямата партия, докато управляващата Демократическа партия губи подкрепа, на фона на вътрешните борби.

Но експерти предупреждават, че ако социологическите изследвания са верни, новата система няма да произведе ясен победител, което означава, че ще са необходими старомодните политически договорки в опит за избягване на безизходицата.

Какво да наблюдаваме: Бившият премиер Силвио Берлускони се завръща на тези избори, оглавявайки дясноцентристката си партия Форца Италия. Той получи забрана да заема държавна длъжност след обвиненията в данъчни измами през 2013 г., но се завърна подмладен на политическата сцена.

Берлускони се надява забраната му да заема държавна длъжност да бъде отменена, но също така търси алтернативни кандидати, ако не успее.

Местните избори в Сицилия през ноември м. г. дадоха на партията на Берлускони надежда, че може да излезе победител на изборите, като се обедини със Северната лига на Матео Салвини.

Но Салвини подозира, че потенциалният му партньор е поел ангажименти зад гърба му и обмисля за премиер Паоло Джентилони от Демократическата партия.

Президентски избори в Русия – 18 март

Какъв е залогът: Владимир Путин се стреми към още един президентски мандат. Той е на власт вече близо 18 години като президент или премиер.

Какво да наблюдаваме: С одобрение, надвишаващо 80%, Путин няма особена конкуренция. Той е на път да стане най-дългогодишния руски лидер след Сталин.

Освен това основният му политически опонент Алексей Навални получи забрана да участва на изборите заради обвинение в злоупотреба със средства. Навални нарече това политически ход, целящ да му попречи да конкурира Путин. Той призова неотдавна поддръжниците си да бойкотират изборите.

Една от кандидатките е Ксения Собчак, бивша светска лъвица с връзки с Путин, чиято кандидатура предизвика остри обвинения към Кремъл от страна на опозицията. Въпреки участието й в дейности против Путин, критиците са подозрителни към мотивите на Собчак.

Парламентарни избори в Унгария – пролетта на 2018 г.

Какъв е залогът: Точната дата на изборите все още не е определена, но едно нещо вече е ясно: дясната популистка партия Фидес на премиера Виктор Орбан има голяма преднина пред опонентите си.

Партията се надява да си върне мнозинството от две трети в парламента, необходимо за промени в Конституцията, след като изгуби супер мнозинството си на изборите през 2015 г. За да постигне това, Орбан води кампания отвъд границите на страната, за да достигне до унгарските граждани в съседните държави.

Какво да наблюдаваме: Крайнодясната партия Йобик е най-големият опонент на Фидес и някои привърженици на левицата, които отчаяно искат да свалят Орбан, дори настояват за съюз с партията. Самата Йобик работи за дистанцирането си от крайното си минало с наближаването на изборите.

Но заплахата за глоба от 660 млн. форинта (над два милиона евро) може да намали шансовете на партията. Според Държавния одиторски орган, Йобик е получила незаконна финансова помощ за кампанията си. Лидерите на партията нарекоха глобата „смъртна присъда“ за унгарската демокрация.

Въпреки че не е кандидат за държавен пост, друга фигура в изборите е унгарско-американският милиардер Джордж Сорос. Някогашните съюзници Орбан и Сорос сега са непримирими врагове. Сорос обвинява Орбан, че е опасен автократ. Орбан неотдавна обвини Сорос, че опитва да подкопае властта му.

Парламентарни избори в Швеция – 9 септември

Какъв е залогът: Премиерът социалдемократ Стефан Льофвен се надява да спечели още един мандат и социологическите изследвания показват, че партията му има преднина. Но коалиционните му партньори от Зелената партия са опасно близо и дори под прага от 4% за влизане в Риксдага (парламента), показва неотдавнашно допитване.

Ако Зелените не успеят да влязат в парламента, социалдемократите ще се нуждаят от нов партньор. Така дясноцентристкият Алианс, воден от Умерените, може да получи шанс да управлява.

Какво да наблюдаваме: Националистите от партия Шведски демократи целят да затвърдят резултатите си след голямата подкрепа, която получиха на изборите през 2014 г.

Допитванията показват, че те могат да постигнат някои успехи, като последното социологическо изследване им дава окото 15-16% спрямо малко под 13% през 2014 г. Както и останалите популистки партии в Европа, Шведските демократи яхнаха антиимиграционната вълна, която се надигна след бежанската криза през 2015 г.

Докато коалицията на малцинството на Льофвен изглежда уязвима, новият лидер на Умерените Улф Кристерсон насочва политиката по-близо до твърдата линия на Шведските демократи по отношение на имиграцията, за да постигне по-голяма подкрепа, но каза също така, че няма да работи с популистката партия.

Местни избори в Полша – края на 2018 г.

Какъв е залогът: Около година преди местните избори управляващата партия Право и справедливост проведе противоречиви избирателни реформи в долната камара на парламента, които според опозицията целят да увеличат шансовете й за победа на изборите. Право и справедливост твърди, че реформите ще направят системата по-прозрачна.

Мерките включват промяна на начина, по който се избират членовете на Държавната избирателн комисия, ограничаване на мандатите на кметовете и отмяна на гласуването по пощата на местните избори.

Промените в изборния закон са сред множеството предложения на Право и справедливост, които бяха критикувани в последно време. Съдебните реформи доведоха до задействането от Европейската комисия на т. нар. процес по Член 7, който в крайна сметка може да доведе до замразяване на правто на глас на страната в ЕС.

Други предстоящи избори в страни членки на ЕС:

Президентски избори в Кипър – 28 януари

Президентски избори във Финландия – 28 януари

Парламентарни избори в Словения – юли

Парламентарни избори в Латвия – 6 октомври

Парламентарни избори в Люксембург – 17 октомври

Президентски избори в Ирландия - ноември