Шест случая, в които Олимпиадата е бойкотирана по политически причини

3050
Шест случая, в които Олимпиадата е бойкотирана по политически причини

© Pixabay

Една от мисиите на Олимпийските игри е да помогнат за създаването на един по-добър и по-мирен свят чрез красотата на спорта. Но в 125-годишната история на това събитие има немалко примери за геополитически проблеми, скандали, забрани за участие и бойкоти.

В някои от изданията на олимпиадите, като тази през 1936 година в Берлин, когато в Германия управлява Националсоциалистическата партия на Адорф Хитлер, много държави, включително САЩ и Великобритания, заплашват, че няма да участват, но впоследствие все пак се включват в състезанията. 

По време на Първата и Втората световни войни някои от изданията на олимпийските игри са отменени - през 1916, 1940 и 1944 година.


Участието на други държави пък бива забранявано от организаторите. Такъв е случаят с Германия и Япония през 1948 година именно заради вината им за разпалването на Втората световна война. Южна Африка също е изключена от част от игрите заради апартейда, а през 2020 година на руските спортисти е забранено да се състезават под флага на родината си заради допинг скандали.

В историята на Олимпиадата обаче има шест случая, в които конкретни държави официално бойкотират спортното събитие по политически причини. Ето кои са те:

Мелбърн, Австралия. 1956 година

Олимпиадата в Мелбърн, която е и първото домакинство за Австралия, е бойкотирана от общо 7 държави - Китай, Египет, Ирак, Ливан, Нидерландия, Испания и Швейцария.

Малко преди откриването на игрите Съветският съюз нахлува с военни части в Унгария, за да предотврати унгарската революция срещу комунистическия режим. В резултат на това Нидерландия, Испания и Швейцария протестират срещу агресията на Червената армия и отказват да вземат участие в олимпиадата.

Самата Унгария участва, а спортистите ѝ получават активна подкрепа от феновете, за разлика от съветските, които масово са освирквани. На мача по водна топка между Унгария и СССР се стига до физическа саморазправа между играчите, а един от унгарските атлети получава рана в областта на главата. Налага се мачът да бъде прекратен, а унгарският отбор, който води с 4:0 преди началото на мелето е обявен за победител и впоследствие печели и златния медал.

Междувременно  Китай също отказва да участва на олимпиадата в Мелбърн, след като Тайван, която Пекин счита за своя провинция, е призната от олимпийския комитет като самостоятелно участваща държава. Китай се завръща на олимпийската сцена чак през 1980 година.

Египет, Ирак и Ливан пък бойкотират игрите в Мелбърн заради Суецката криза, когато армиите на Великобритания, Франция и Израел окупират Египет, за да контролират трафика през Суецкия канал.

 

 

Токио, Япония. 1964 година

Първата олимпиада в Токио е бойкотирана от Китай, Северна Корея и Индонезия. Те правят това като ответна мярка и израз на протест срещу решението на Международния олимпийски комитет да дисквалифицира спортистите, взели участие в алтернативните спортни игри на развиващите се страни.

Събитието е проведено през 1963 година в Джакарта, Индонезия, а МОК го разглежда като нерагламентирана алтернатива на международния аматьорски спорт.

Това е и първата олимпиада, в която участието на Южна Африка е забранено заради апартейда и расовата дискриминацията. Забраната продължава да важи чак до 1992 година.

Монреал, Канада. 1976 година

Лятната олимпиада в Канада през 1976 година е бойкотирана от много африкански държави и от Тайван. Една от причините е, че новозеландският национален отбор по ръгби игнорира спортното ембарго, наложено на Южна Африка и организира официални мачове с отбора на "газелите", както са известни южноафриканските ръгбисти.

Като знак на протест 28 африкански държави отказват да вземат участие на олимпиадата, тъй като организаторите допускат участието на Нова Зеландия.

Тайван пък се оттегля от участие от игрите, тъй като Канада отказва да допусне отборите на страната под наименованието Република Китай.

 

 

Москва, СССР. 1980 година

Олимпиадата в Москва е най-масово бойкотираната в цялата история на спортното събитие. Общо 65 държави отказват да вземат участие, включително и Съединените щати.

Протестът им е предизвикан от съветската инвазия в Афганистан през 1979 година. Освен САЩ в съветската олимпиада отказват да участват още Канада, Израел, Япония, Китай, Западна Герматия, както и повечето мюсюлмански държави.

Любопитното е, че афганистанските спортисти участват в игрите. Някои държави разрешават на своите състезатели да вземат индивидуално участие, без да представляват официално своите национални отбори.

Заради масовия бойкот на олимпиадата в Москва участват само 80 държави - най-малкият брой от 1956 година. За сметка на това съветските спортисти печелят 195 медала заради по-слабата конкуренция. Този рекорд не е подобрен до ден днешен.

 

 

Лос Анджелис, САЩ. 1984 година

Олимпиадата в Ел Ей е бойкотирана от 14 държави начело със СССР. Мярката е в отговор на масовия бойкот на предишната олимпиада, проведена в Москва, от страна на държавите в западния лагер на Студената война.

Повечето държави от Източна Европа, в това число и Германската демократична република, отказват да участват на игрите в САЩ през 1984 година. Официалната причина, посочена от СССР, е "негативното отношение към съветските спортисти" и страхът от "физически нападения" от страна на враждебно настроени американци.

Както е четири години по-рано, когато съветските спортисти обират медалите в Москва, през 1984 година американските атлети взимат рекордните 83 златни медала.

Освен това олимпиадата в Лос Анджелис събира два пъти повече приходи от продажби на билети в сравнение с тази в Монреал и се превръща в най-гледаното спортно събитие в историята на телевизията.

 

 

Сеул, Южна Корея. 1988 година

Олимпийските игри в Сеул са бойкотирани от Куба, Етиопия, Никарагуа и Северна Корея. Гневът на управляващите в Пхенян е предизвикан от факта, че Международният олимпийски комитет не им разрешава да бъдат домакини заедно с южните си съседи.

Този път обаче Съветският съюз и останалите държави от Източна Европа не се присъединяват към бойкота на "братската" Северна Корея и взимат участие в игрите. Тя е подкрепена само от Куба, Никарагуа и Етиопия.

Тогавашният кубински президент Фидел Кастро тогава заявява, че "провеждането на олимпиадата в Сеул е равносилно на това да бъде организирана в американската военна база  Гуантанамо".

Въпреки това олимпиадата в Сеул, последната за периода на Студената война, поставя рекорд за времето си с най-голям брой на участващите държави (159) и спортисти (8000). 


 

Българският бизнес

Всичко по темата Олимпийските игри в Токио

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg