Федералният резерв на Съединените щати постепенно започва да променя посоката на монетарната си политика.

Управителят на централната банка Джеръм Пауъл и неговите колеги изглеждат все по-склонни да се вслушат в прогнозите на пазарните участници и да прибегнат до намаляване на лихвените проценти, пише The Economist.

През декември миналата година институцията очакваше, че през 2019 г. лихвите ще бъдат повишени поне два пъти - до 2.75 или 3%. През март тази прогноза беше ревизирана и очакванията бяха за запазване на лихвените равнища без промяна.

Сега инвеститорите смятат, че има около 20% шанс за намаляване на лихвите още на следващото заседание на 19 юни и 95% вероятност това да се случи до септември.

Самият Джеръм Пауъл също заяви, че е "готов да действа". Причината за тази промяна в нагласите е влошаването на показателите на световната икономика, предизвикано до голяма степен от ескалацията на търговския конфликт между САЩ и Китай.

Но въпреки интензивната размяна на "удари" между Пекин и Вашингтон, ефектите върху американската икономика изглеждат минимални.

Американските компании създадоха само 75 000 нови работни места през май, но данните за заетостта по принцип са волатилни, а и безработицата е на най-ниското си ниво от 50 години насам - 3.6 на сто.

Негативните последствия от търговската война се виждат най-ясно на финансовите пазари. Доходността по 10-годишните американски държавни облигации, например, беше на ниво от 2.5% в началото на май, но за един месец падна до 2.1% - на фона на засилените покупки от страна на пазарните участници, които бягат от риска и търсят сигурни активи.

Голяма част от тях очакват, че основният лихвен процент скоро ще бъде понижен.

Подобни резки движения на пазарите изправят Федералния резерв пред трудно решение. Дали да се вслуша в пазарните участници, рискувайки репутацията си и подхранвайки съмненията, че монетарната политика се определя от трейдърите, а не от централните банкери?

Или да се ръководи само от макроикономическите данни, които се променят твърде бавно?

Обикновено пазарите разчитат на съвкупната "мъдрост" на група от хора, които са вложили парите си в различни инвестиции. Именно по тази причина техните прогнози обикновено са по-точни от тези на централните банкери и експертите от останалите финансови институции, които нямат личен финансов интерес.

Но понякога разминаването в техните становища може и да е само привидно, пише The Economist. Какво би станало, ако Федералният резерв и пазарите оценяват по идентичен начин риска от евентуален икономически шок, като евентуална търговска война например?

Според Торстен Слок от Deutsche Bank Фед притежава "лукса" да разполага с повече време. Централните банкери могат да изчакат и да анализират всички данни, преди да вземат своето решение. Инвеститорите, от своя страна, са принудени да хеджират* своите инвестиции моментално, взимайки предвид всички възможни негативни сценарии.

Пазарите може и да са съгласни с централната банка за икономическите перспективи, но да не са сигурни как да действат.

Според бившия вицепрезидент на Федералния резерв на Ню Йорк Фредерик Мишкин в подобни случаи може да се допусне, че институцията просто не е успяла да комуникира по най-добрия начин своята политика.

Как и къде да инвестираме 1000 или 2000 лв.Започнете с малко и правете малки крачки

Понякога пазарите подсказват различни неща на централните банкери, които те не са взели предвид. Разпозването на тези сигнали обаче става все по-трудно, особено ако Фед има склонността да се съобразява с пазарните настроения.

Има опасност централната банка да започне да действа, "гледайки собственото си отражение в огледалото", както твърдеше преди години управителят на Фед Алън Грийнспан.

В противоположната ситуация Фед би игнорирал напълно сигналите на пазара и би формирал монетарната си политика единствено на база реалните макроикономически показатели, като ръста на БВП, заетостта и инфлацията. При това положение очакванията на инвеститорите ще се базират изцяло на прогнозите им за икономиката.

Ако политиката на Фед беше изцяло автоматизирана, информацията, идваща от финансовите пазари, щеше да е полезна, но неизползваема. Освен това управлението, базирано напълно на макроданните, е като шофиране на автомобил единствено с помощта на огледалото за обратно виждане.

Повечето икономисти са на мнение, че монетарната политика работи с "лаг" от 18 до 24 месеца. И много от тях са убедени, че именно мудността в действията на Федералния резерв е била причина за много от рецесиите в следвоенния период.

Ако централната банка иска да използва ефективно информацията от пазарите, тя не бива да се поддава на техния натиск, пише още изданието. Но когато движенията на финансовите активи са продиктувани от ясно определени фактори, като търговската война например, понижението на лихвите може би е неизбежно.

Рискът е свързан с това, че ако Фед действа превантивно в очакване на събитията, преждевременното разхлабване на монетарната политика може да засили инфлационния натиск.

Но в настоящия момент, ако може да се вярва на макроикономическите индикатори, инфлацията всъщност се забавя. През май ръстът й се понижи до 1.8 на сто.

При това положение по-мъдрото решение от страна на Федералния резерв е да се съобрази с очакванията на пазарните участници и да понижи лихвените проценти.

Дали Джеръм Пауъл и неговите колеги също смятат така ще стане ясно на 19 юни, в сряда, когато ще приключи двудневното заседание на Фед за монетарната политика.

* Хеджирането представлява финансова операция за застраховане от евентуални загуби. Обикновено се осъществява с откриване на позиции на един пазар, които намаляват риска от загуба на друг.