Призивите за реформа на африканския валутен блок, който има корени още от френското колониално управление, могат да се окажат смущаващи за чуждестранните инвеститори, смятат анализатори.

Валутата CFA франк, която е ключов фактор за френското влияние в бившите й колонии и обхваща 14 страни от Западна и Централна Африка, е подложена на призиви за фундаментална реформа от африканските лидери.

Френският президент Еманюел Макрон също дава публични сигнали, че е готов да се ангажира със „значима” реформа.

Валутата е фиксирана по курс спрямо еврото и задължава участващите африкански страни да депозират 50% от валутните си резерви във френската хазна. Това от своя страна гарантира плащанията в евро, дори държавата-членка CFA да не може да обезпечи финансово вноса си.

Въпреки, че е важен източник за финансова стабилност, CFA франкът е доста чувствителна тема, когато говорим за полтика, поради влиянието, което разгръща над страни, които са независими от Франция от повече от половин век.

„Международните инвеститори могат да загубят сигурността, която идва с фиксиран валутен курс, който се е обезценявал само веднъж от създаването си през 1945 г.”, посочват Ане Фрюхауф и Малте Ливершайд, вицепрезиденти в консултантската компания Teneo, предава CNBC.

Ако гаранцията бъде отменена, фиксираният курс на франка към еврото от 655.96 CFA за 1 евро, ще бъде поставен под въпрос, което ще увеличи валутния риск за инвеститори, вносители и износители.

Много шум за нищо?

През ноември, Патрис Талон, лидерът на Бенин, посочи, че осем държави от Африканския валутен съюз, които използват CFA франкове, са планирали да изтеглят резервите си от централната банка на Франция, тъй като има „психологически проблем” около валутата.

Този драстичен ход обаче все още не е осъществен, като експертите вярват, че в близко бъдеще няма да се стигне до някаква значителна реформа.

„Въпреки, че регионалните лидери отговарят на популярните антифренски настроения с призива си за реформа, всъщност те са най-вече съучастници в устойчивостта на CFA франка”, пишат Фрюхауф и Ливершайд.

„Преобладаващото значение на френските инвестиции, военна помощ и сътрудничество за развитие прави перспективите за открито въстание срещу споразумението за CFA франка много ниски.“, добавят те.

Джон Ашбърн, главен икономист нововъзникващи пазари в Capital Economics, коментира, че липсата на стимул за реформи се движи колкото от институционална инерция и липсата на правдоподобни алтернативи, толкова и от френска съпротива.

„Почти всички са съгласни, че настоящата система не е перфектна и по много начини представлява анахронизъм, но въпреки, че има нарастваща подкрепа за някакъв вид промяна, не мисля, че има реален консенсус за формата, който трябва да се приложи.”, казва той.

Африканският съюз върви по стъпките на ЕСНай-голямата африканска икономика ще се присъедини към мащабно споразумение за свободна търговия, целящо да подкрепи производството на континента

Има редица възможни алтернативи, всяка от които ще окаже значителни последствия за региона.

Според Ашбърн предложения като връзване към палитра от валути, свободно плаващ франк или дори премахването на франка в полза на националните валути, ще зависят от това дали националните институции могат да осигуряват политика, която да вдъхва доверие, при липса на френска подкрепа.

Подобни мерки навярно ще се нуждаят от консенсус между регионалните лидери и сложни правни споразумения между члвеновете на блока. В съюза влизат държавите Бенин, Буркина Фасо, Гвинея-Бисау, Кот д'Ивоар, Мали, Нигер, Сенегал, Того, Камерун, Централна Африканска Република, Чад, Конго, Екваториална Гвинея и Габон.

CFA франк е валута, използвана в множество централноафрикански и западноафрикански страни, като има съответна разновидност за всеки от двата региона. Съкращението CFA е означавало Colonies françaises d'Afrique между 1945 и 1958 г., а от 1958 до началото на 1960-те години – Communauté française d'Afrique.