Солидна ли е световната финансова система 10 г. след кризата?

1287
Солидна ли е световната финансова система 10 г. след кризата?

© Pixabay.com

Замразявайки тегленето на пари от клиентите си в три валутни фонда на 9 август 2007 г., BNP Paribas постави началото на световната финансова криза, която се превърна в планетарна икономическа криза с фалита на американската банка Lehman Brothers през септември 2008 г. Десет години по-късно дали са извлечени всички поуки? Френският вестник Les Echos дава отговора чрез шест въпроса.

Банките наистина ли се съвзеха от шока?

Под натиска на властите големите систематични банки подсилиха собствените си фондове и намалиха рисковете. Между 2007 и 2015 г. те удвоиха капитализацията на финансовите си активи. Наред с това трябваше да преосмислят моделите си, за да се съсредоточат върху дейности, съвместими с новите регламентации. Големите американски банки, които пострадаха тежко от кризата, първи осъществиха тежко преструктуриране, което им позволи да засилят световната си доминация. Те вече са по-големи, отколкото през 2007 г., макар да са малко по-нерентабилни и все пак значително повече от европейските банки.

Последните все още се развиват доста разпиляно. Повечето са по-малки, отколкото преди кризата и още не са успели напълно да обърнат страницата. Тримесечните резултати потвърдиха, че се задълбочава пропастта между банките, които все още не са завършили преструктурирането си и не са успели да платят разходите по спорове от миналото, и тези, които предприеха бързи и решителни мерки.

Европа все още има много възстановяващи се банки с подкопан баланс от лоши кредити, особено в Италия. Въпреки единния европейски механизъм за наблюдение политиците все още не са наясно как да управляват банките.

Изкоренени ли са токсичните продукти?

Хилядите страници с финансови регламенти и над 320 млрд. долара глоби не спряха „токсичните“ активи. Новите ограничения на капитала и ниските лихви намалиха маржовете на банките, които са принудени да облекчат балансите си, прибягвайки до секюритизация (заместване на банковите кредити с ценни книжа – бел. ред.). Механизмът се състои в групиране на кредитите в пакети и предоставянето им на траншове на пазарите. Най-неплатежоспособните кредитополучатели се възползват първи от него. Рисковите ипотечни кредити достигнаха 250 млрд. долара в САЩ. Това е по-малко, отколкото през 2009 г., но делът на нерегулираните играчи, фондове и платформи за кредитиране е нараснал от 20 на 75% на този пазар между 2007 и 2015 г.

Нараства безпокойството около рисковите кредити за автомобили (179 млрд. долара към края на 2016 г.) и студентските заеми в САЩ, където се трупат закъснения на плащанията. Кредитите за неплатежоспособни домакинства също рязко се увеличиха и вече съставляват 33% от секирютизирането на кредити спрямо 5% през 2010 г. На последно място е увеличаването на „синтетичните“ секюритизации, при които се трансферира само рискът, а не собствеността на актива. Същото се случи и през 2008 г.

Китай предизвиква все по-голямо безпокойство, защото банките там прибягват до сложни секюритизации, за да се освободят от токсични активи. Около 30 от тях притежават подобни активи на стойност 2 трилиона долара. Сумата е нараснала шест пъти за четири години.

Очертават ли се нови балони на пазарите?

От 2007 г. балансите на трите най-големи централни банки в света (Европейската централна банка, Американската централна банка и Японската централна банка) се увеличиха от около 3.5 трилиона долара до повече от 13.5 трилиона долара. Маса пари бяха излети на финансовите пазари, предизвиквайки нарастване на цената на активите. От ниското си ниво през 2009 г. S&P 500 се повиши с 265% и печалбите на американските компании достигнаха рекордни нива. При сегашното положение според Bank of America Merrill Lynch един американец трябва да работи 120 часа (при средно почасово заплащане), за да може да си купи една акция в индекса S&P 500, спрямо 40 часа през 2008 г.

Бунтуващите се източни лидери и новата линия на разделение в ЕС Полша и Унгария сформират ядрото на бунтуващите се заради политическата им атака срещу деморатичните институции

Перспективите пред технологичните компании отново се подобряват. Gafam (Google, Apple, Facebook, Amazon, Microsoft – бел. ред.) струват заедно над 3 трилиона долара, колкото борсите в Париж и Франкфурт, взети заедно. Връщане към балона от 2000 г.? Все още не, тъй като нивата на валоризация не са достигнали възховете от началото на века, а в същото време способността за извличане на печалба на тези компании няма равна  на себе си.

Друг пазар, смятан за много скъп, е този на облигациите, следствие от спада на лихвените проценти в цял свят (цената на облигациите се развива обратно на лихвите). Джейми Даймън, шеф на JP Morgan и един от големите играчи в кризата през 2007 г., счита, че „най-голямата заплаха е излизането от експанзионистката валутна политика“ наред с риска от рязко спукване на балона на облигациите.

Още един въпрос – увеличаването на китайския дълг, най-вече частния, последица от рязкото увеличаване на цената на недвижимите имоти, крие ли рискове? Засега Пекин управлява умело двойния балон. Но докога ли?

Ще намерят ли регулаторите терен за разбирателство?

Свещеният съюз оцеля. Финансовите регулатори в света, които съумяха толкова добре да играят колективно при излизането от финансовата криза, сега са затънали в игри за защита на националните интереси. Резултатът: двигателят на Базелския комитет за банков надзор спря да работи. От месеци това „ООН на финансите“, което създава банковите регламенти, не успява да завърши преговорите за стойността на собствените фондове, които трябва да притежава една банка, за да покрие рисковете си („Базел III“).

В основата на блокажа е нарастващото недоверие между САЩ от една страна и еврозоната от друга. Технически винаги е съществувала пукнатина между двата бряга на Атлантическия океан. Европейските банки оценяват сами нивото си на риск и следователно сумата на собствените фондове, които трябва да мобилизират. Американските им конкуренти прилагат т.  нар. „стандартен“ метод. Но това противопоставяне получи политически обрат – американците подозират европейците в недостатъчна стриктност. А европейците се страхуват, че американците затягат правилата, само за да се освободят по-лесно от тях след това. Присъствиието на Доналд Тръмп в Белия дом, който иска да дерегулира финансите в страната си, засилва още повече безпокойството.

Какви още мерки трябва да бъдат приложени?

Финансовите жандарми все още не успяват да завършат „Базел III“, рамката от правила след кризата, но са необходими още много мерки, за да станат по-сигурни световните финанси. В банковата област властите се опитват да следят „лошото поведение“ като нерегламентираната продажба на сложни продукти, измамите на валутните пазари или неспазването на ембарго. Лошото поведение се наказва с понякога забележителни глоби. Но властите повече предупреждават, отколкото лекуват, например като увеличават индивидуалната отговорност на ръководителите.

3-те фактора, от които ще зависи бъдещето на световната икономика Световната икономика сякаш излиза от кризата, показват прогнозите на МВФ

На последно място Брюксел започна широка реформа на регулацията в Европа чрез регламента MiFiD II, който се отнася преди всичко до прозрачността на пазарите на облигации, възнагражденията на компаниите за управление, както и за определянето на рамки за търговията с деривати. MiFiD II трябва да влезе в сила на 3 януари 2018 г.

Трябва ли да се страхуваме от сенчестите финанси?

Сенчестите финанси включват всички компании, които осигуряват банкови услуги (кредити, управление на богатство и т. н.), но не са регламентирани като такива. Сред тях са хедж фондовете, платформите за кредитиране и компаниите за управление на състояние. Сенчестите финанси се увеличиха със затягането на банковите регулации – днес те съставляват една четвърт от световните финанси.

Според Джанет Йелън, ръководител на ФЕД, това е огромно предизвикателство за световната икономика. Избягвайки от всякакъв контрол на регулаторите, сенчестите финанси имат потенциала да предизвикат нова финансова криза. Защото противно на банките предоставените заеми от тези институции не са гарантирани от влога на спестителите, а от парите, които искат да им отпуснат инвеститорите. Това ги прави особено уязвими към конюнктурата. Регулаторите обмислят начини да ограничат способностите им за кредитиране, като им наложат минимален капитал. Но все още се чакат конкретните мерки.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg