Боксът е спорт на живот и смърт. Между 1890 и 2011 г. цели 1 604 боксьори са загинали в резултат от нараняванията, получени на ринга.

Това прави средно по 13 атлета на година, сочи проучване по темата, изготвено от Мануел Веласкес и цитирано от CNN.

27-годишният американски боксьор Патрик Дей, който загина четири дни, след като понесе тежък удар в главата по време на мач, е последният трагичен случай в този спорт.

Дей е четвъртият бокьор, загинал през 2019 г. в резултат на директни последствия от наранявания на ринга.

През септември 21-годишният български състезател Борис Станчов почина, след като се боксира под лиценза на своя братовчед в Албания. През юли двама боксьори починаха само през няколко дни.

28-годишният руснак Максим Дадашев си отиде от този свят на 23 юли, а четири дни по-късно съдбата му последва и Хюхо Алфредо Сантилан, 23-годишен аржентинец. Това се случи пет дни, след като рухна в края на двубой в Буенос Айрес.

Освен тези четири фатални инцидента, пет други боксьора лежаха в болница в резултат на наранявания на ринга, като се налагаха операции, посочва говорител на BoxRexc.

Смъртните случаи и сериозните наранявания провокират призиви за забрана на този вид спорт.

„Боксът със сигурност е лесна и очевидна мишена и разбира се, критиките са разбираеми, ако не и напълно справедливи“, заяви говорител на World Boxing Federation (WBF) пред CNN Sport в отговор на тези призиви.

"Боксът прави толкова добро за младите хора, държи ги извън улицата, далеч от наркотиците, учи ги на дисциплина, самоувереност, че доброто далеч надвишава злото", добавя говорителят.

Според проучването от 2011 г. смърните случаи в бокса намаляват. Пикът е бил през 1920-те години на миналия век, когато са регистрирани 233 смъртни случая, свързани с бокса, докато през 2000-те години те падат до 103.

За да се понижат тези фатални инциденти, през 1980-те години рундовете се намаляват от 15 на 12.

Според доклад на American Medical Association от 2009 г. смърността сред боксьорите достига 0.13 на 1 000 участника на година.

„Тази смърност е по-ниска или сходна със смъртността при другите високорискови спортове, като колежанския футбол, мотоциклетните състезания, скуба дайвинга, алпинизма, делтапланеризма, скай дайвинга и конните състезания”, сочи докладът.

„Фаталните инциденти се случват по-рядко сред аматьорите, отколкото при професионалните боксьори – средно около три смъртни случая на година спрямо 9-10 на година при професионалните боксьори”, добавя проучването.

Нараняванията в областта на главата са нещо често в други спортове, като NFL, футбол, ръгби, колоездене, но това, което прави боксът по-различен, е, че състезателите се стремят да нокаутират приотивника си.

Все пак алпинизмът се явява по-опасен спорт от бокса.

Опитният алпийски хроникьор Алан Арнет изчислява през юни, че при 379 изкачвания на върха K2 има 85 смъртни случаи – това е дял от 22% спрямо дял от 3% при Еверест. На всеки четирима алпинисти, изкачили върха, един загива.

Редица добри примери в бокса в наши дни също служат като причина спортът да не бъде забраняван, въпреки фаталните инциденти, посочват от WBF.

"Във Великобритания трябва да погледнете примерите на Антъни Джошуа, Дилиyн Уайт и много други, също така на аматьорско ниво или дори хора, които никога не са водили истинска битка, които са променили живота си благодарение на бокса", посочват от WBF.

“Много млади хора, които сториха това, щяха да са или умрели, или в затвора, без бокса. Рискът при тях би бил по-висок без бокса. И какво ще стане, ако се забрани? Сигурен съм, че ще се премести в нелегалния свят, навярно без никакви предпазни мерки.

Можете да играете футбол без регулации, което няма да промени играта много, но бокс без правила и наблюдатели е лоша идея. А това може да се случи”, добавят от WBF.