Преди 70 години мощна експлозия в отдалечен район на управлявания от СССР Казахстан поставя началото на надпревара във въоръжаването, която довежда света до ръба на ядрен апокалипсис.

Четири години по-рано Съединените щати слагат край на Втората световна война, като хвърлят две атомни бомби над японските градове Хирошима и Нагасаки.

Съветският съюз, начело с Йосиф Сталин, решава, че трябва да навакса своето изоставане във военните технологии и да се сдобие със собствена атомна бомба.

Взривът в секретния ядрен полигон на Кремъл Семипалатинск, който разтърсва Казахстан на 29 август 1949 г., е първата от общо 456 атомни експлозии, извършени през следващите 40 години, пише електронното издание History Today.

Под кодовото име Первая молния (Първата мълния), която американците наричат Джо-1 (на името на Чичо Джо, прякорът на Сталин), първата експлозия освобождава 22 килотона ядрена енергия, или еквивалента на 22 000 тона тротил в атмосферата.

През следващите четири десетилетия взривовете в Семипалатинск освобождават енергия 2500 пъти по-голяма от бомбата, хвърлена над Хирошима през 1945 г.

Облаците-гъби

Днес селяните, живеещи около ядрения полигон Семипалатинск, все още пазят травмиращите спомени за "облаците-гъби", експлодиращи на хоризонта.

„Излизахме навън и лягахме в канавките. В далечината се виждаха гигантските и ужасяващи облаци с форма на гъба. Тогава бях малка, но си го спомням много добре до ден днешен", разказва Галина Торношенко, родена през 1949 г. - годината на първия ядрен опит.

Много от останалите жители на региона пазят подобни спомени, въпреки че по онова време властите в СССР крият информацията за съществуването на полигона и не разпространяват информация за естеството на взривовете. Местните разбират какво са преживели едва по-късно, в ретроспекция.

„По радиото казваха: "Излезте на улицата, ще има земетресение“, разказва Серикази Барибаев.

Тестовете се преместват под земята след забраната за атмосферни опити с атомни оръжия през 1963 г. Това става в тунели, пробити в някои от близките планини.

По време на самите тестове учителите покривали децата с филц, защото местните жители започнали да подозират, че взривовете крият опасност за здравето. Те все още нямали представа, че са изложени на животозастрашаващи дози радиация.

По време на Студената война съществуването на полигона в Казахстан близо до Семипалатинск е строго секретно. Неговият щаб е в град на име Семипалатинск-21, показан на съветските карти като Конечная, което означава „Последна спирка“. Повечето от местните хора нямат представа, че ядреният изпитателен полигон е там и всеки, който таи подозрения за експлозиите, е посъветван да мълчи.

„Независимо дали се страхуваш или не, нямаш избор – ако говориш, скоро ще ти затворят устата“, казва Сейсенбей Жантемиров от Семипалатинск.

Изправен ли е светът пред заплаха от истинска ядрена война? Градусът на напрежението в международната геополитика се повиши до нива, невиждани от Студената война насам

Как СССР избира Семипалатинск за ядрен полигон?

Търсейки подходящо място, военните установяват зоната за ядрени опити в североизточната част на тогавашната Казахска съветска социалистическа република - една от 15-те управлявани от Кремъл републики, съставляващи СССР. Лаврентий Берия, шефът на тайната полиция, който отговаря за секретната програма за атомните оръжия, бързо обявява района за „необитаем“.

Неговият извод обаче въобще не отговаря на реалността. Полигонът от 18 500 квадратни километра се намира в индустриалния център на Казахстан, на 120 километра от град Семипалатинск (който днес се казва Семей) и на близко разстояние от други градове в Казахстан и Южна Русия, както и до много селски общини.

Техните обитатели се превръщат в "опитни мишки" в катастрофален атомен експеримент, тъй като взривовете изхвърлят радиоактивни отпадъци над Северен, Източен и Централен Казахстан, както и над Сибир в Русия. Стотици хиляди хора са изложени на токсични нива на радиация.

Създава се и научен център, безобидно наречен Антибруцелозен диспансер номер 4, който привидно изучава инфекциозна болест, открита при едрия рогат добитък, но всъщност е съществувал, за да изследва как радиацията засяга човешкото тяло.

Почти три десетилетия след затварянето на полигона, пълното въздействие на взривовете върху човешкото здраве и околната среда остава неизвестно. Информацията лежи заровена в архивите в Москва, която не поема отговорност за наследството от ядрените опити върху бившите си територии и тяхното население.

Наличните доказателства сочат, че тестовете са причинили скок в разпространението на много видове ракови и други заболявания.

Проучванията също така показват, че жертвите на ядрените опити в Казахстан страдат от т. нар. "хибакуша" - японската дума за психологическата травма, претърпяна от оцелелите от бомбите, хвърлени над Хирошима и Нагасаки. Ядрените опити в Семипалатинск са прекратени чак през 1989 г., когато е наложен мораториум върху тестовете. Но дори и след това те продължават да влияят върху живота на хората.

Жанур Жумагелдина е родена в село, наречено Олжабай, през 1992 г. - година след като полигонът е изцяло затворен. Тя страда от микроцефалия - неврологично състояние, което затруднява развитието на мозъка, и кифосколиоза - изкривяване на гръбначния стълб, толкова тежко, че е парализирана.

Когато Жанур е диагностицирана с тези състояния, свързани с радиацията, майка ѝ Майра никога не е чувала за полигона. Но през целия ѝ живот ядрените бомби са се взривявали в близост до мястото, на което живее.

„Дори не знаех, че полигонът съществува, докато Жанурка не стана на 15 месеца. Всички казваха, че трябва да я изоставя – лекарите, съпругът ми, свекървата ми. Аз обаче им казах, че съм твърдо решена да се грижа за нея“, казва Майра.

Сега тя е самотна майка и прекарва всеки ден от последните 27 години в грижи за дъщеря си, изкарвайки прехраната си с обезщетения за инвалидност в малък, субсидиран от държавата апартамент в Семипалатинск.

За първи път в историята: Дрон влезе под саркофага на АЕЦ Чернобил (видео)Кадрите са едни от много малкото в интернет, показващи какво се крие под саркофага на АЕЦ Чернобил

Катастрофата в Чернобил

В Съветския съюз опозицията на практика е забранена. Дебатите за плюсовете и минусите на програмата за атомни оръжия на Кремъл или използването на ядрена енергия са пълно обществено табу, докато не се случва авария на 4000 километра от Семипалатинск, на другия край на СССР.

Именно този инцидент поставя атомната тема в центъра общественото внимание. На 26 април 1986 г. един от реакторите на АЕЦ Ленин в Чернобил, близо до украинския град Пприпят, експлодира, разпръсвайки радиация на хиляди километри. Чернобилската трагедия поставя ядрения дебат на дневен ред в СССР, където Михаил Горбачов вече е започнал своята политика на гласност и реформи.

Въздействието на гласността се усеща в Казахстан, където възниква вълна от съпротива срещу ядрените опити, подхранвана от разкритията за изтичане на радиоактивен газ от Семипалатинск през 1989 г. Създава се и антиядрено движение, наречено Невада-Семипалатинск начело с поета Олжас Сюлейменов, който ръководи обществени митинги срещу ядрените опити.

Движението си осигурява подкрепата на най-влиятелния казахстански политик Нурсултан Назарбаев, който впоследствие е назначен от Кремъл и за лидер на казахстанската република, която през 1991 г. получава своята независимост след разпада на СССР.

Ядреното наследство

На 19 октомври 1989 г. в Семипалатинск се взривява последното ядрено устройство, четири десетилетия след първите тестове. На територията на полигона са проведени почти една четвърт от всички ядрени опити в целия свят.

На 29 август 1991 г. - две години, след като е наложен мораториумът върху тестовете в Семипалатинск, Назарбаев затваря ядрената площадка завинаги. Той се съгласява и да се откаже от казахстанския ядрен арсенал – четвъртият по големина в света, състоящ се от 1410 бойни глави и тактически оръжия.

Днес Казахстан поддържа имиджа си на световен лидер в борбата срещу разпространението на ядрено оръжие със своя водещ проект ATOM. Посланик на проекта е Карипбек Куюков - художник, който рисува с крака и уста, защото е роден без ръце в резултат на излагането на радиацията от Семипалатинск.

Ядрените опити са прекратени преди повече от 30 години, но житейските истории на хора, като Карипбек Куюков и Жанур Жумагелдина, са доказателство за това, че за Казахстан и неговите жители ядреното наследство ще остане в продължение на десетилетия, а може би и на векове.