Преди близо десетилетие Индия въведе система, наречена от Световната банка „най-сложната програма за дигитална идентичност в света“.

Индийското население, наброяващо 1.3 млрд. души, бе оборудвано с уникални биометрични карти, удостоверяващи тяхната самоличност. Целта на реформата бе пресичане на измамите в обърканата и не толкова добре финансирана социална система в страната, пише Financial Times.

Днес, въпреки прогнозите, че проектът е твърде амбициозен и никога няма да бъде завършен, почти всеки възрастен гражданин на Индия разполага със специалната лична карта, носеща името Aadhaar.

Картата няма силата на официалните документи за самоличност, като по-скоро удостоверява местожителство и идентичност, а не гражданство.

Във времето обаче индийските власти започнаха да използват картите не само за пресичане на измами в социалната сфера, ами за укриване на данъци и проверки при съмнения за терористични активности.

Това обаче отприщи гнева на редица граждани и организации, които повдигнаха дело срещу употребата на картите Aadhaar, което измина дългия път до върховния съд в страната.

Адвокатите на около 30 различни и независими един от други ищци посочват пред върховния съд, че картите Aadhaar нарушават основните принципи на правото на лично пространство и личен живот.

„Това, което Aadhaar прави, е да нарушава баланса, поставяйки правителството в такава доминантна позиция, че е малко вероятно да останем демократично, отворено общество“, казва един от адвокатите.

Когато системата дебютира през 2009 г., Aadhaar, което означава „основа“ на хинди, трябваше да даде решение на няколко сериозни проблеми.

Благодарение на картите бе пресечена измамата, в която хора се правят на някого друг, само за да се възползват от предвидените за него социални придобивки. Правителствени данни сочат, че 40% от хората, които се предполага, че получават дажби храна, всъщност въобще не стигат до тези помощи.

Делът се покачва, когато говорим за парични помощи – 65% от хората, за които са предвидени, реално не ги получават, като кражбата на идентичност е сред честите причини за това.

Картите с биометрични данни осигуряват на милиони индийци начин за потвърждение на идентичността. Това позволява разкриването на банкови сметки, лесното движение от щат до щат и безпроблемното получаване на обезщетения при застраховки.

Освен това Aadhaar картите позволяват на гражданите да пазаруват чрез държавните помощи, които получават, по начин, който пресича измамите от страна на продавачите.

„Около 10 до 20% от хората са нямали лични документи преди (въвеждането на Aadhaar), а много други хора разполагат с не много убедителни лични документи, като карти за получаване на помощи, които не могат да идентифицират всеки член на семейството“, коментира Нандан Нилекани, милиардерът основател на IT групата Infosys и първи президент на Органа за уникална идентификация на Индия, който администрира програмата.

„Това беше огромна, огромна стъпка в правилна посока“, казва той. Откакто обаче Нилекани напуска проекта, инициативата започва да се разклонява във всевъзможни посоки.

Индийските министри направиха така, че гражданите имат задължението да свържат своите Aadhaar карти с всичко – от личната банкова сметка до шофьорската книжка, през мобилния телефон до покупката на билети за влака.

Властите мотивират решението си, че ще пресекат опитите за укриване на данъци, създавайки централизирана база данни, която ще отразява навиците за харчене и спестяване на обикновените индийци.

Критиците на решението посочват, че по този начин Индия създава най-мощната национална система за наблюдение в света. „Става дума за микс между голяма база данни и биг брадър“, казва Реетика Кера, професор по икономика в Индийският институт по технология в Делхи.

През миналата година активисти постигнаха своя първи успех, след като 9-членно жури определи, че конституцията гарантира фундаменталното право на личен живот и лично пространство – нещо, което важи за всичко – от абортите до правата на хомосексуалистите.

Казусът сега се разглежда от върховния съд в страната. Противниците на системата, посочват, че това е „електронна каишка, с която се връзват гражданите от момента на тяхното рождение“.

Освен това, според адвокатите, начинът, по който се съхраняват данните на гражданите, не е сигурен. В един от местните вестници има материал, че достъп до базата данни може да се купи срещу скромната сума от 8 щатски долара.

Странният случай с идентичността на Индия продължава да се развива с пълна сила в сблъсък, изправящ трудното управление на толкова разнообразна и гигантска страна срещу фундаментални права, като това да имаш свободна воля.