Живеем в изключителни времена, пише директорът на Международния валутен фонд Доминик Сторс-Кан в статия за в. "Le Monde". Изключителни с еволюцията, която наблюдаваме на финансовите пазари, еволюция, която понякога изглежда като крах. Изключителни и защото предвидимите последствия върху световната икономика, а именно тежка рецесия, все още не са се проявили.

Вероятно тази липса на рецесия кара определен кръг хора да смятат спукването на балона в сектора на недвижимите имоти за обикновена корекция на пазара, несъстоятелността на американския ипотечен пазар за злощастен инцидент, а фалитите на големи финансови институции за странични беди.

Когато преди шест месеца МВФ оцени загубите на финансовия сектор на 1000 млрд. долара и предвиди силно забавяне на световната икономика, ни обвиниха, че сме твърде песимистични. Днес за всички е ясно, че мерки като тези, предприети през последните 12 дни от САЩ и централните банки, не могат да бъдат достатъчни.

Необходимо е систематично решение, което да засяга най-вече дълбоките причини, за да се възстанови нормалното функциониране на икономическа среда, в САЩ и по света. На първо време, подобно решение трябва да има предвид три елемента: снабдяването с ликвидни средства, изкупуването на обезценени активи и внасянето на капитали във финансовите институции.

Първото задължение на централните банки е да избегнат изтеглянето на капитали от банките и другите финансови институции. Затова депозантите трябва да бъдат убедени в сигурността на банковите си авоари и да внасят ликвидни средства във финансовите институции срещу солидни гаранции. Тази политика беше използвана от 2007 г. и вероятно постигна толкова, колкото й беше възможно.

Вторият етап трябва да "изчисти" дълбоката причина за кризата- наличието на обезценени активи във финансовите институции. Международният опит показа, че най-ефикасно е създаването на структури, които да изкупят тези активи и да осигурят задържането им толкова, колкото е необходимо. Основният въпрос е цената на тези активи, която трябва да е достатъчно висока, за да накара финансовите институции да ги продадат, и достатъчно ниска, за да запази държавата дългосрочната си финансова стабилност. Като по-евтино алтернативно решение МВФ препоръчва размяна на ипотечни ценни книжа с държавни облигации.

Накрая недостигът на капитали във финансовата система като цяло е сърцето на кризата. Без капитали финансовите институции не могат да играят своята роля, т.е. да снабдяват с кредити икономиката. Има начин държавите да отпускат капитали на банките, без да ги национализират. Така нашият предишен опит показва, че алтернативно решение е инжектирането на частни капитали, които да позволят запазването на контрола в частния сектор и избягване на национализацията на загубите.

Планът на САЩ е добре дошъл, но и останалите индустриални страни трябва да се погрижат за подготовката на такива, съветва Строс-Кан. "Необходими са ни бдителност, обективност и сътрудничество, за да се справим с проблемите пред нас".