Неутолимият глад за пясък, който е една от най-важните, но най-малко ценени суровини в света, е малко вероятно да отслабне скоро.

Проблемът обаче е, че този ресурс ни се изплъзва.

Цялото ни общество е изградено върху пясък. Това е най-потребяваната суровина след водата и представлява съществена част от нашето ежедневие.

Пясъкът е основната съставка, използвана в строителството на пътища, мостове, високоскоростни влакове и дори в проектите за възстановяване на земя. Счуканите заедно пясък, чекъл и скални материали се претопяват за направата на стъклото, използвано във всеки прозорец, компютърен екран и смартфон.

Дори в производството на силициеви чипове се използва пясък, пише CNBC.

Въпреки това светът е изправен пред недостига на тази суровина, а климатолози твърдят, че това е едно от най-големите предизвикателства пред устойчивото развитие на човечеството през 21 век.

“Време ли е да се паникьосваме? Това със сигурност няма да ни помогне, но е време да се огледаме и да променим начина, по който гледаме на пясъка,” казва Паскал Педуци, климатолог към Програмата за околната среда на ООН (UNEP).

Педуци, който е директор на Глобалната база данни на информационните ресурси към UNEP, описва управлението на пясърните ресурси в световен мащаб като “слона в стаята.”

“Ние просто смятаме, че навсякъде има пясък. Никога не сме се замисляли, че можем да свършим пясъка, но това започва да се случва на някои места. Тук става въпрос за това да очакваме какво може да се случи в следващото десетилетие, защото ако не гледаме напред, ще имаме огромни проблеми с предлагането на пясък и с устройственото планиране,” добавя той.

Строителен бум

В момента не е възможно да се следи точно използването на пясък в световен мащаб. Според Педуци обаче това може да бъде измервано индиректно, като той посочва “много, много добрата” връзка между използването на пясък и цимент.

По оценки на ООН в света всяка година се произвеждат 4.1 млрд. тона цимент, което се дължи основно на Китай, която съставлява 58% от строителния бум в момента.

За производството на 1 тон цимент са необходими 10 тона пясък. Това означава, че само за строителството светът потребява между 40 и 50 млрд. тона пясък годишно. Това е достатъчно за построяването всяка година на стена, която е 27 висока и 27 метра широка и опасва планетата.

Употребата на пясък в световен мащаб, която се е утроила през последните две десетилетия - отчасти в резултат на засилващата се урбанизация, надхвърля значително естествените темпове, с които пясъкът се възстановява в природата от скалите.

Пясъкът съществува в почти всяка държава, покривайки пустини и крайбрежия по цял свят. Това обаче не означава, че всеки пясък може да се използва. Пустинните пясъчни зърна, които са ерозирани от вятъра, а не от водата, са прекалено гладки и заоблени, за да се смесват за строителни цели.

Пясъкът, който обикновено се търси, е по-ръбест и може да се слепва. Той обикновено се добива от морското дъно, от крайбрежия, кариери и реки по цял свят.

Промяна

Луис Галахър, която също е част от UNEP, казва, че въпросите около пясъка са се превърнали в “общ” и “сложен” проблем за разрешаване.

Например забраната за добив на пясък от реките ще се отрази неизбежно на хората и общностите, които разчитат на тази практика за своята прехрана.

Китай и Индия оглавяват списъка със страни, където добивът на пясък влияе на реките, езерата и крайбрежията, до голяма степен в резултат на нарасналото търсене във връзка с инфраструктурата и строителството.

Това ли е новото най-голямо златно находище в света?Общите инвестиции се очаква да достигнат 2.5 млрд. долара

От UNEP са предупреждавали за “процъфтяваща пясъчна мафия”, съставена от строителни компании, посредници и бизнесмени, които развиват дейност в страни, като Камбоджа, Виетнам, Кения и Сера Леоне. Активисти, които полагат усилия, за да разобличат тяхната дейност, са заплашвани и дори убивани, казват от UNEP.

Пясъкът “е считан за евтин, лесно достъпен и неограничен. Изглежда смятаме, че извличането му от околната среда ни осигурява най-голяма стойност вместо да го оставим там заради другите ползи, които ни носи, като климатична устойчивост на крайбрежните райони,” казва още тя.

“Трябва да внесем малко ред в хаоса на тази налудничава фрагментирана картина и това се случва. Това е добра новина. Мисля, че вече не пренебрегваме този проблем. Той не е толкова незабележим, колкото беше.”

Галахър очертава пет приоритета за управлението на пясъчните ресурси в следващите две години – сътрудничество при глобалните стандарти във всички сектори, рентабилни алтернативи на речния и морския пясък, актуализиране на екологичните, социалните и корпоративните рамки във финансовия сектор, така че да включват пясъка, обръщането на по-голямо внимание на експертите в сферата и задаването на регионални, национални и глобални цели за използването на пясъка в подходящите мащаби.

Никой не говори за този проблем

“Бих казал, че щипка пясък може да е началото на промяната,” казва Китан Перейра, основател на SandStories.org.

“Важно е да се концентрираме върху добрите неща, които се случват. В Цюрих, например, се строят сгради с 98% рециклиран бетон. Амстердам пое ангажимент за 100% кръгова икономика до 2050 г., а градът иска да намали наполовина употребата на природни ресурси до 2030 г. Това е правилният начин,” казва Перейра.

По думите на Педуци „пробуждането“ относно глобалния недостиг на пясък е дошло през 2019 г., когато правителствата са осъзнали екологичната криза за първи път, а въпросът най-накрая е бил включен в дневния ред на политиците в резултат на резолюция на ООН.

За съжаление, към това предизвикателство все още не се подхожда адекватно в световен мащаб, казва Педуци пред CNBC.

“Това до голяма степен все още е нещо ново. В много от мерките никой дори не говори за по въпроса с пясъка, откъде идва, социалните или екологичните последици, така че има много какво да се направи,” продължава той.

“Въпреки това все още няма стандарт за това как трябва да се добива, няма устройствено планиране къде трябва да се прави това, на повечето места няма мониторинг от къде идва пясъкът и няма прилагане на закони, защото страните се колебаят между строителните нужди и защитата на околната среда.”

Ако гледаме напред, индустриализацията, увеличението на населението и урбанизацията са тенденции, които ще вероятно ще доведат до огромно увеличение на търсенето на пясък.

“Време е да се събудим,” казва Педуци.