Светът иска повече стимули – готови ли са правителствата?

Правителствата на развитите страни засега не успяват да изпълнят желанието на централните банкери и на своите граждани за повече държавни разходи в подкрепа на забавящия се икономически растеж, пише Bloomberg.

Централните банки се оплакват, че нямат възможност да понижават лихвените проценти, които вече се намират на историческо дъно и е време фискалната политика също да влезе в действие.

Но прегледът на планираните държавни бюджети във водещите световни икономики показва, че политиците нямат подобни намерения, въпреки че в момента могат да теглят облигационни заеми на символична цена и дори безплатно.

А това не е добра новина за глобалния икономически растеж, пише още изданието. Тази седмица Международният валутен фонд прогнозира, че той ще се понижи до най-ниските си темпове за последното десетилетие на фона на търговския конфликт между САЩ и Китай.

Според експертите на институцията финансовите министри трябва да са готови за “координирани действия” в случай на по-сериозен икономически спад.

Според проучване на Oxford Economics отказът на правителствата да харчат представлява пропусната възможност. Защото в почти всички развити държави увеличаването на държавните разходи с 1% от БВП ще донесе по-голяма добавена стойност за икономиката, което ще се отрази позитивно и на глобалния растеж.

Ето как изглеждат бюджетните планове за тази и за следващата година във водещите световни икономики, по данни на Bloomberg:

САЩ: 2019 – прогнозен бюджетен дефицит от 5.6% от БВП, 2020 - прогнозен бюджетен дефицит от 5.5% от БВП  

Американският президент Доналд Тръмп миналата година подкрепи най-голямата световна икономика с мащабни данъчни облекчения на стойност 1.5 трилиона долара и увеличи част от държавните разходи, основно в сферата на отбраната.

Ефектът от тях обаче започна да отшумява през 2019 г., а все повече анализатори се опасяват, че на вратата “чука” нова рецесия. Догодина Тръмп възнамерява да се кандидатира за втори президентски мандат с обещанието за нови стимули и данъчни облекчения, които да бъдат насочени към представителите на средната класа.

Китай: 2019 – прогнозен бюджетен дефицит от 6.1% от БВП, 2020 - прогнозен бюджетен дефицит от 6.3% от БВП   

В началото на тази година китайското правителство намали данъците за домакинствата и бизнеса, като общата стойност на фискалните облекчения се оценява на около 280 млрд. долара. По думите на финансовия министър Лиу Кун ефектът от тази мярка е бил по-силен от очакваното.
 
Но в Китай правителствените разходи в бюджета обхващат само част от държавните икономически стимули. В тях влизат още разходите на местните власти, които тази година имаха възможност да емитират нов дълг, за да финансират мащабни инфраструктурни проекти.

Правителството се опитва да компенсира негативния ефект от търговската война, което означава, че фискалните облекчения вероятно ще продължат и през 2020 г., според експертите на Bloomberg. Раздуването на бюджетния дефицит обаче може да попречи на тези планове.

Япония: 2019 – прогнозен бюджетен дефицит от 3% от БВП, 2020 - прогнозен бюджетен дефицит от 2.2% от БВП   

Наскоро Япония увеличи ставката на данъка върху продажбите, за да свие размера на държавния си дълг. Но това не означава, че премиерът Шинзо Абе се е отказал напълно от идеята за данъчни стимули. По-рано тази седмица той заяви, че е готов “без колебание” да предприеме необходимите мерки, ако икономическият растеж бъде заплашен.

Лихвите по държавните облигации са на рекордно ниски нива, а централната банка изкупува по-голямата част от емитирания държавен дълг, така че правителството в Токио е с “развързани ръце” и може да разшири значително разходното перо в своя бюджет.

Германия: 2019 – прогнозен бюджетен излишък от 1.1% от БВП, 2020 - прогнозен бюджетен излишък от 1% от БВП   

Германия е европейски образец за стриктна фискална политика. Но управляващите в Берлин са поставени под все по-силен натиск да “отпуснат колана” и да използват фискални инструменти в подкрепа не само на собствената си икономика, но и на останалите държави от Европейския съюз, които са техни търговски партньори.

Държавата вече започна плавно да разширява инвестиционната си програма и обмисля нови мерки за субсидиране на електрическата мобилност и намаляване на данъчната тежест за бизнеса.

До този момент обаче Германия не е обявила някаква по-мащабна стратегия за бюджетни стимули. А основната причина за това е липсата на политически консенсус в страната, тъй като поддържането на бюджетен излишък отдавна се счита за един от важните критерии за политическа мъдрост.

САЩ започва търговска война с ЕССАЩ планира да наложи наказателни мита за внос на стоки от Европейския съюз на стойност 7.5 млрд. долара, влизащи в сила от 18 октомври тази година

Франция: 2019 – прогнозен бюджетен дефицит от 3.3% от БВП, 2020 – прогнозен бюджетен дефицит от 2.2% от БВП

Протестите на т. нар. “жълти жилетки” предизвикаха най-сериозната политическа криза от началото на президентския мандат на Еманюел Макрон и го принудиха да предприеме серия от мерки за облекчаване на данъчната тежест за домакинствата и за бизнеса.

Но през 2020 г. правителството възнамерява да “обърне палачинката” и да започне да свива разходите, в опит да намали равнището на държавния дълг, което вече доближава 100% от БВП.

Националният финансов одитор официално предупреди Макрон, че щедрите данъчни отстъпки на “жълтите жилетки” оставят малко място за действие в случай на по-дълбока икононмическа криза.

Италия: 2019 – прогнозен бюджетен дефицит от 2% от БВП, 2020 - прогнозен  бюджетен дефицит от 2.5% от БВП

През последните няколко години Италия успя да “разтегне” европейските ограничения за бюджетния дефицит до техния абсолютен лимит. Което означава, че правителството, функциониращо в перманентна среда на нисък икономически растеж и висок дълг, няма кой знае колко възможости за нови стимули.

Основната цел на финансовия министър Роберто Гуалтиери е да избегне необходимостта от повишение на данък добавена стойност през 2020 г., тъй като подобна мярка ще се отрази негативно на вътрешното търсене.

Междувременно властите в Рим се опитват да увеличат приходите в хазната с мерки в подкрепа на борбата с укриването на данъци.