Зимата на 1973-74 г. се оказва мрачна и в много отношения наподобява днешната ситуация. В отговор на геополитическите конфликти, цените на енергията рязко се повишават. В цяла Европа природният газ поскъпва повече от два пъти, на места има още по-големи увеличения на мазута, а цената на суровия петрол се утроява. Това подхранва инфлационен скок в богатия свят, намалявайки реалните доходи.

В разгара на кризата западногерманският канцлер Вили Бранд обобщава официалния отговор на кризата в много страни: „Ще трябва да се облечем малко по-топло тази зима и може би следващите две или три зими. Но ние няма да гладуваме".

Неговото правителство, подобно на други, се съсредоточава върху усилията за намаляване на потреблението на гориво чрез налагане на ограничения на скоростта за автомобилите, отправяне на призив към гражданите да не шофират в неделя и изискване от фабриките да намалят температурите в пещите си. Швеция и Холандия въвеждат режим при продажбата на бензин, а Италия налага полицейски час в баровете и ресторантите. Почти няма правителства, които директно да раздават пари на бизнеса или на домакинствата. През 1973 г. реалният размер на бюджета за социални помощи във Великобритания почти не се променя.

Днес ситуацията е съвсем различна. Почти няма държави, които да са въвели мерки за ограничаване на потреблението. Но в същото време фискалните кранове са широко отворени, пише The Economist.

Наред с бюджета за намаляване на данъците, очертан на 23 септември, Великобритания отпусна финансиране на стойност 6.5% от БВП през следващата година, за да предпази домакинствата и фирмите от по-високите сметки за енергия. Това е повече, отколкото страната похарчи за схемата за отпуск и подкрепа за самостоятелно заетите през 2020-2021 година. Германия и Франция предлагат дарения и субсидии на стойност около 3% от БВП.

Европейските правителства национализират огромни части от своите енергийни сектори. Америка също харчи, макар и в по-малък мащаб. Губернаторите на щатите раздават „газови карти“ и намаляват данъците върху горивата, за да подпомогнат потребителите. Можем само да си представим каква би била днешната обществена реакция, ако някой политически лидер реши да последва само подхода на Вили Бранд и каже на хората да се облекат по-дебело.

Промяната в енергийната политика намеква за по-дълбока промяна в начина на управление на държавните средства. Политиците отдавна се стремят да осигурят предпазни мрежи или стимули в лоши времена. Но през последните 15 години те станаха много по-склонни да подкрепят цели сегменти от икономиката. Печалбите се приватизират, но все по-голям дял от загубите или дори потенциалните загуби се социализира. В голяма степен това отхвърля популярната теза, която гласи, че в епохата на „неолиберализма" правителствата са оставили пазарите без контрол. Всъщност се оказва, че светът навлиза в нова ера на "спасяване на всички", пише изданието.

Как се променя ролята на британския министър-председател през годините?От епохата на Бенджамин Дизраели и Уилям Гладстон до тази на Борис Джонсън и Тереза Мей близо век и половина по-късно, британската политическа система е претърпяла дълбоки промени

Три отделни събития оформят облика на тази нова ера. Първото е финансовата криза от 2007-2009 г. През този период САЩ са похарчили 3.5% от брутния си вътрешен продукт за свързани с кризата спасителни мерки, включително вливане на капитал за банки и ипотечни кредитори, според доклад на Дебора Лукас от Масачузетския технологичен институт. Оправданието за интервенциите тогава беше, че бездействането ще се окаже много по-скъпо и ако банковата система се срине, останалата част от икономиката ще я последва.

Когато настъпи пандемията от COVID-19, фокусът на спасителните мерки се премести от финансовата икономика към реалната. По време на локдауните правителствата раздадоха трилиони долари за подкрепа, гарантираха огромни количества корпоративни заеми и наложиха мораториум върху фалитите и погасителните вноски по кредитите. За разлика от предишните кризи, нивата на бедност, глад и нищета не се повишиха, а на места дори спаднаха. В целия богат свят разполагаемите доходи се повишиха. Повечето фирми, които затвориха врати по време на пандемията, впоследствие отвориха отново.

Третото ключово събитие е скокът в цените на енергията, който последва инвазията на Русия в Украйна. Мащабът на предизвикателството, пред което е изправена Европа, където цената на енергията за потребителите вече се е повишила с 45% спрямо предходната година, убеди много политици, че отново няма друг избор освен масивна държавна намеса. Сметките за енергия в Европа ще се повишат с около 2 трилиона евро спрямо 2021 г., според анализ на американската банка Goldman Sachs. Благодарение на спасителните мерки, правителствата ще субсидират голяма част от това повишение.

Кумулативният ефект от тези три кризи, които обикновено се случват веднъж в едно поколение, а сега се реаризираха в бърза последователност, беше промяната в условията на политическия дебат. Политиците поставиха нови очаквания за това какво може и какво трябва да направи държавата. Италианското правителство например създаде схеми за справяне с необслужваните заеми на банките, в опит да накара частния финансов сектор да отпуска повече кредити. Британското правителство предложи на банките големи гаранции, за да ги накара да предлагат по-големи ипотеки. Стойността на банковите депозити, застраховани от американското правителство, пък се е повишила с 40% през последните пет години.

През август тази година американският президент Джо Байдън обяви, че ще похарчи стотици милиарди долари, за да спаси американците, които имат неизплатени дългове по студентски заеми. Приблизително по същото време той разшири гаранциите по кредитите за чиста енергия. Австралия и Нова Зеландия предложиха на гражданите плащания за издръжката на живота, за да се справят с високата инфлация. Полша въведе мораториум върху ипотечния дълг, Румъния също прави нещо подобно.

Следващата интервенция е само въпрос на време. Какво ще стане, ако технологичният гигант Intel, който има решаваща роля за американското производство на чипове, изпадне в затруднение? Или ако след една година цените на енергията в Европа останат рекордно високи? Или ако кибератака доведе до изчезването на банковите депозити на гражданите?

Лихвите по ипотеките в САЩ надхвърлиха 6% за първи път от 2008 г.Повишаващите се лихвени проценти по ипотечните кредити оказват все по-силно влияние върху жилищния пазар

Истинският размер на спасителните мерки е труден за изчисляване. Правителствата обикновено не включват така наречените „условни задължения“, като гарантирани заеми и имплицитни предпазни мерки, в своите фискални данни. Това им позволява да подкрепят икономиката, като същевременно поддържат официалния публичен дълг нисък. Конвенционалните мерки за държавния дълг на Америка не включват огромния брой обещания и задължения, които държавата е направила на групи, вариращи от финансовата индустрия до летищата и пенсионерите.

Истината започва да става по-ясна при подробен преглед на държавните баланси. Оказва се например, че британските министри са обещали да помогнат на изумителен брой проекти. Британската държава е отговорна за разчистването на тунела под Ламанша, ако той някога спре да се използва. Тя е поела и ангажимент да подкрепи пенсионните задължения на някои индивидуални пенсионни схеми, ако се наложи дефицитите да бъдат финансирани. Може и да покрива презастрахователи на търговска и индустриална собственост в случай на голяма терористична атака.

Адаптирайки работата на Джеймс Хамилтън от Калифорнийския университет в Сан Диего, The Economist прави опит да изчисли общите имплицитни задължения на американското федерално правителство - колко е обещало да плати, ако нещата се объркат, плюс ангажиментите, ефектите от които не са изцяло отчетени. В допълнение към официалния публичен дълг се добавят задбалансови задължения, включително гаранциите по банкови депозити, плащания за здравни грижи и ипотечни гаранции. От изчисленията става ясно, че правителството има потенциални задължения на стойност над шест пъти брутния вътрешен продукт на страната и че тези задължения през последните години са нараснали много по-бързо от американското производство.

Други данни също потвърждават лавинообразно нарастващият размер на спасителните мерки. Правителствените разходи на богатия свят за субсидии и социални помощи, нарастват неумолимо, тъй като политиците помагат на затруднените компании и компенсират домакинствата, които се считат за уязвими. Във Великобритания тези разходи не са били толкова високи от началото на събирането на подобна статистика през 1948 г. САЩ по принцип са известни като сравнително "оскъдна" социална държава. Това възприятие вече не отговаря на реалността. През 1979 г. най-бедните 20% от американците са получили трансфери на стойност 32% от техния доход преди облагане с данъци, според Бюджетната служба на Конгреса. През 2018 г. този показател вече достига 68%.

Заплашен ли е имотният пазар в САЩ от нова ипотечна криза? Пазарът на недвижими имоти в Съединените щати е изправен пред все по-сериозни предизвикателства

Правителствата вече са склонни да реагират по-бързо на извънредните ситуации, отколкото преди. През 90-те години европейските правителства са стартирали средно около две спасителни операции годишно. През 2019 г. броят им е бил около десет.

Никой не обича да вижда как даден бизнес фалира или някое семейство изпада в нищета. Фактът, че това се случва по-рядко, е добре дошъл, сам по себе си. Друга полза от "спасителната държава" е, че хората и фирмите вече не трябва да харчат толкова много за застраховки, тъй като знаят, че държавата ще се намеси. В Америка, например, общите разходи за застрахователни премии достигнаха своя връх в началото на 2000 г. - около 8% от БВП, но сега делът им е паднал до под 6%. Това представлява огромно спестяване на разходи за бизнеса и гражданите.

Има обаче и недостатъци, освен потенциално гигантските фискални разходи. The Economist цитира Фридрих Хайек, който посочва, че докато дадена отделна интервенция (спасяване на банка например или стимулационни пакети при пандемия) може да бъде оправдана, то съвкупният ефект на много подобни мерки, взети заедно, може да "задуши" икономиката. Причината е, че капитализмът произвежда иновации и по-високи доходи чрез т. нар. "творческо унищожение" - нещата, които не работят, спират и изчезват, а онези, които работят по-добре, процъфтяват. Една всеобща защитна мрежа за цялата икономика забавя този механизъм.

Засега е малко вероятно правителствата да променят курса си. Докато не са насочени към банките, спасителните мерки са популярни и се харесват от по-голямата част от обществото. И с възможното изключение в лицето на Великобритания, инвеститорите изглежда все още не са усвоили напълно фискалните рискове, заложени в тази нова стратегия. Когато настъпи следващата рецесия, което може да се случи скоро, може да се очаква нов кръг от схеми за подкрепа, допълнителни обезщетения и финансови стимули. А когато следващата индустрия се провали, вероятно ще бъде оформен и голям спасителен пакет.

Вече всички сме банкери, пише още The Economist.