Светът ще излезе от кризата с коронавируса с огромни задължения.

Какво се случва: Безпрецедентната подкрепа от страна на централните банки отключи скок в емитирането на държавен дълг по цял свят, тъй като правителствата искат да финансират отпусканите помощи във връзка с коронавируса.

По данни на Международния валутен фонд (МВФ) отношението държавен дълг към БВП в развитите икономики ще нарасне с 20 процентни пункта - до около 125% от БВП до края на 2021 г.

Тази седмица станахме свидетели на някои примери в тази насока. Италия, която е най-задлъжнялата европейска страна след Гърция, във вторник емитира тригодишни облигации, които носят нулева лихва.

Защо това е важно: Това, че страна с толкова големи задължения, като Италия, може да взема безплатно пари на заем говори за настоящата ситуация.

Китай също набра 6 млрд. долара от международна продажба на облигации. Емисията беше насочена към американските купувачи за първи път от повече от десетилетие и генерира значителен интерес от страна на инвеститорите, които търсят доходност на развиващите се пазари.

Като единствената голяма икономика, която според МВФ се очаква да отчете ръст тази година, Китай изглежда като солиден залог.

И въпреки опасенията около устойчивостта, емитирането на дълг продължава в така наречените гранични пазари - група, която включва страни, като Оман, Бахрейн и Замбия, според доклад на Института за международни финанси, пише CNN Business.

Припомняме, че през миналия месец България пласира на международните капиталови пазари първата си външна емисия дълг от 2016 г. насам. Тя беше обявена в два транша - 10-годишни и 30-годишни ценни книжа.

"Постигнахме доходност, която ни позволява да намалим разходите по обслужването на дълга. Лихвите, които ще плащаме, са много по-ниски от тези, заложени в първоначалните ни намерения", заяви тогава финансовият министър Кирил Ананиев.

Лавината от дълг, която залива пазарите, се дължи отчасти на огромните програми за стимули, приложени до днес. Централните банки бързо свалиха лихвите, когато пандемията блокира икономиките по-рано през годината и изкупиха облигации за трилиони долари, намалявайки рисковете при кредитирането.

Инвеститорите в облигации в Европа сега залагат на това, че ЕЦБ ще увеличи стимулите отново, евентуално още през декември, като добави милиарди към своята програма за изкупуване на активи на стойност 1.35 трлн. долара.

На фона на малкия риск от това централните банкери да вдигнат крака си от педала, гласове, които обикновено биха били по-консервативни по отношение на вземането на дълг, сега насърчават страните да се възползват от ситуацията.

Основните кандидати за мястото на долара също имат своите недостатъциДоларът все още доминира при валутни резерви и трансакции, но мощта му отслабва. В световната търговия САЩ изостава зад еврозоната и Китай по общ обем на износа и вноса, сочат данни на МВФ. Така че изглежда се добър момент да разгледаме алтернативите на долара, макар, че никоя от тях все още не изглежда готова да го измести

Председателят на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл заяви по-рано през месеца, че рискът правителството да се престарае със стимулите е малък, докато в същото време недостатъчната подкрепа ще доведе до "слабо възстановяване."

Дори и МВФ, известен с твърдата си линия спрямо правителствата, които трупат неустойчиви задължения, предупреди стимулите да не се изтеглят прекалено рано.

"Предотвратяването на по-нататъшни проблеми ще наложи подкрепата от страна на правителствата и централните банки да не бъде изтегляна прибързано," заяви старши икономистът на МВФ Гита Гопинат.

От фонда обаче предупреждават, че най-вече в развиващите се пазари, където разходите за обслужване на дълга са високи, а данъчните приходи са намалели заради свиването на икономическата активност, ще има значителни вторични трусове.

Предвид огромните суми, необходими за погасяването на увеличаващите се задължения, ще остават по-малко средства за финансирането на социални разходи в бъдеще. Това може да задълбочи проблема с увеличаваща се бедност и неравенство, вследствие на пандемията.