Световният ред на Обама през 21-и век

852
Световният ред на Обама през 21-и век

Неговият инстинкт за воденето на външна политика отразява способността му да възприема гледната точка на отсрещната страна. Веднага след като планът за здравни реформи на Обама беше одобрен, бяха направени изводи за неговата външна политика.

Същите пророци, които предричаха провала на краткия му президентски мандат заради здравната реформа, за една нощ се превърнаха в ласкатели и свързаха този изключително важен закон с доверието към президента в чужбина. Успехът, заявиха те, поражда нов успех.

Мнението им получи потвърждение, след като същата седмица беше ознаменувана с първото споразумение между САЩ и Русия в отбранителната област от 20 години насам, пише британският в. "Индипендънт" в свой анализ. Сега е несъмнено вярно, че триумфът на Обама в област, в която толкова много президенти от Демократическата партия се провалиха, значително засилва неговия авторитет.

Ако новият закон заработи на практика, без да се подценяват препятствията, които застрахователните компании ще поставят пред почти универсалното здравно осигуряване, той му отрежда от рано правото да заеме място в историята не само с избирането му за първия чернокож президент на САЩ. Този закон премахва също така една голяма тревога от вътрешния дневен ред, освобождавайки време и енергия за други неща, включително за външната политика.

Но да се очакват поредица от успехи навън, от напредък в блокирания мирен процес в Близкия Изток до разрешаване на безизходицата, както САЩ я определят, с Китай относно курсовете на валутите, означава да се пренебрегнат както реалностите, които движат външната политика като цяло, така и значителната външнополитическа основа, която Обама вече положи.

Всеки постигнат от него успех ще се дължи преди всичко на многото семена, които вече пося, отколкото на повишаването на авторитета му вътре в страната заради здравната реформа. Възприетият от него модел на външна политика е отличителен още от деня, в който встъпи в длъжност като Барак Хюсеин Обама, сложи черта след президентския мандат на Буш и подаде ръка на тези, които решиха да отпуснат свитите си юмруци. И този модел, въпреки многото очевидни пречки, остава почти непроменен 15 месеца по-късно.

Произлизащ от съзнаването, че светът, така както се разви след Втората световна война, е вече в миналото, той се изразява в последователен и прагматичен подход към промените на силите в света, които вече започнаха. Вероятно са малко националните лидери, които не възприемат времето си на власт като повратна точка или като някакъв вид потенциална повратна точка. Джордж Буш несъмнено започна да гледа по този начин на своя президентски мандат, възприемайки ново усещане за съдбовност след терористичните атентати от 11 септември.

Същото несъмнено се отнася и за Тони Блеър. Едно от неговите най-запомнящи се разсъждения за външната политика беше направено в реч на конференцията на неговата Лейбъристка партия малко след 11 септември, когато заяви с явно вълнение, че това е решителен моментът в "борбата" за свобода и демокрация в света. "Калейдоскопът беше разтърсен", заяви той. "Парченцата се разбъркаха.

Скоро те пак ще се наредят. Но преди да стане това, нека пренаредим заобикалящия ни свят", добави Блеър.

Поглеждайки назад, и дори за много хора по това време, е съмнително, че това беше решителният момент, поне не и за особения идеалистичен проект, които Блеър (и Буш) бяха замислили.

Те възприеха месиански подход, стремящ се да налага на другите това, което според тях беше в техен най-голям интерес. Нещо повече, те възприемаха за даденост, че западният свят продължава да бъде глобален лидер и арбитър. Този подход отразяваше особено арогантното определение за САЩ на Мадлин Олбрайт, докато беше държавен секретар, като "най-необходимата нация в света".

"Ние стоим нависоко и виждаме по-надалече в бъдещето", заяви тя. От тогава изминаха 12 години, близо десет години изтекоха от 11 септември. Но промяната не се дължи само на изминалото време. По-важното е, че Обама вижда света по различен начин. Фактът, че е роден 15 години по-късно от своите предшественици, извън сянката на последната световна война, може би е причината за това. Но инстинктът му за воденето на външната политика отразява преценката му за това как изглежда светът не само от Вашингтон, а и от други места.

Бил Клинтън прояви необичайна културна чувствителност, той беше приет радушно във Франция, което не е никак лесно за американец, до който не стои Джаки Кенеди, но това се дължи повече на неговия политически гений, отколкото на умението му да се постави на мястото на другите. От Иран и Близкия Изток до Русия, Китай и Южна Америка Обама прояви ясно съзнаване на вътрешните и регионалните ограничения на отсрещната страна и почти с безпогрешна лекота натискаше правилните бутони. Европа може да не е в неговото полезрение, но той добре знае, че Европа не представлява никаква заплаха и спокойно може да бъде оставена да решава собственото си ниво на ангажираност с останалия свят.

На някои места Обама нямаше късмет.

Кой знае, с израелски премиер различен от Нетаняху или с по-единни и гъвкави палестински лидери, можеше да се постигне напредък в Близкия Изток? На други места неговите инициативи имаха обратен ефект. Премахвайки "осите на злото" и обръщайки се директно към иранците, Обама ускори вълненията, които последваха изборите в Иран.

Той направи по-трудно демонизирането на САЩ. Нещо подобно беше приложено и на други места в региона, в Северна Корея и дори в Русия. Във враждебна територия мненията за Обама са разделени между тези, които все още го смятат за по-умен и поради това по-опасен от предшествениците си, и тези, които се изкушават да сътрудничат с него. Но никой не отрича очевидният факт, че той гледа към свят, в който САЩ ще бъдат само един от няколко основни играчи.

Избирането на преговорите в ядрената област като форума за "натискане на бутона рестарт" с Русия позволи на Москва да преговаря на позната и равна територия.

Като се има предвид степента на постигнатото доверие, може да последва по-широко сътрудничество, ще видим, когато договорът бъде подписан в Прага тази седмица. Налице е и предпазливост към Китай, но такава, която взема предвид, както слабостите, така и силата на Пекин. Тя не е равнозначна на страхливост, а на прагматизъм, който накара Обама да отложи публикуването на доклада за валутата след срещата на високо равнище в ядрената област този месец. Защо да предизвиква конфликт, като има възможност той да бъде предотвратен?

В година на нови насоки в дипломатическата област Обама наистина разтърси калейдоскопа и парченцата действително се разбъркват. Но неговото търпение е доказано и той ще им позволи да се подредят. Ако трябва да се улавя решителен момент, ще минат месеци, дори години. Междувременно нека никой не остава сляп за мащаба и променящия света характер на американския проект, който се развива пред очите ни.

Източник: БГНЕС

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg

Пазари

% Стойност
  • SOFIX 722.690 0.00%
  • BGREIT 117.380 0.00%
  • BGTR30 563.310 0.00%
  • BGBX40 137.470 0.00%
Ask Bid
  • EUR/USD 1.1763 1.1764
  • GBP/USD 1.2876 1.2878
  • USD/JPY 109.1570 109.1690
  • USD/CHF 0.9656 0.9658
  • USD/CAD 1.2577 1.2579
  • AUD/USD 0.7935 0.7936
  • USD/BGN 1.6625 1.6628
Ask Bid
  • DOW JONES 21666.18 21670.18
  • S&P500 2425.16 2425.66
  • NASDAQ 4705.68 4706.68
  • CAC 40 5105.92 5107.92
  • DAX 12158.66 12160.66
  • FTSE 100 7323.85 7325.35
  • ПЕТРОЛ 48.64 48.69
  • ЗЛАТО 1286.72 1287.22
  • СРЕБРО 16.99 17.02

Видео