Рециклирането на текстил е "предпазният вентил" на модната индустрия, който гарантира, че сметищата по света няма да се напълнят с неизползвани дрехи и модни аксесоари.

Тази година обаче индустрията е изправена пред тежки предизвикателства, свързани с ограниченията заради пандемията от COVID-19, пише Ройтерс.

Износителите имат проблеми с логистиката, а това се отразява на търговците и клиентите в по-бедните държави от Африка, Латинска Америка и Източна Европа, които разчитат на постоянните доставки на дрехи втора употреба.

Доказателствата за кризата в сектора са видни навсякъде - от Лондон до Лос Анджелис, където купчините от текстил се трупат в центровете за сортиране, без могат да бъдат пласирани навреме.

Ограниченията в придвижването през границите на много държави, наложени по време на карантината, затрудняват доставките, като за много от търговците вече дори не е икономически изгодно да транспортират обемните пратки от употребявани дрехи до по-отдалечените пазари.

Много от износителите на т. нар. second hand мода бяха принудени да намалят цените от началото на пандемията.

"Доближаваме се до момента, в който складовете ни ще бъдат препълнени", коментира Антонио де Карвальо, който управлява компания за рециклиране на текстил в Стауърбридж, Централна Англия.

Той плаща на общинските власти в няколко града за площите, на които поставя своите контейнери за събиране на дрехи. След това ги продава на други търговци в чужбина.

От месец май насам цената, на която той продава рециклираните и сортирани дрехи, се е понижила от около 570 паунда (около 620 евро) до 400 паунда (437 евро) за тон. Така неговата компания Green World Recycling вече изпитва затруднения да покрива разходите по събиране и скадиране на продукцията.

Освен това купувачите настояват и за увеличаване на сроковете за плащане при доставка от около 15 дни преди пандемията до 45-60 дни в момента. Това допълнително влошава паричните потоци на компанията, обяснява де Карвальо.

Неговите проблеми са общи за целия сектор. Компаниите премахват част от контейнерите си по улиците, събират дрехите в тях по-рядко и съкращават част от своите служители, показват данните от анкета на Ройтерс, проведена сред 16 рециклиращи фирми от Великобритания, Германия, Нидерландия и САЩ.

Парадоксалното е, че по време на карантината даренията от дрехи са се увеличили, тъй като много хора са решили да изчистят гардеробите си.

Проблемите в рециклирането на текстилните продукти имат широко отражение върху цялата индустрия, която обикновено изнася употребявани дрехи на стойност 4 милиарда долара средно на година. Тази година тази сума ще бъде значително по-ниска, прогнозират представителите на бранша.

Само във Великобритания обемът на експорта на дрехи втора употреба в периода от март до юли е наполовина на този от 2019 г. В Съединените щати спадът е с 45% на годишна база.

САЩ са най-големият износител на употребявани дрехи в света, като близо една трета от дрехите, дарени от американците на рециклиращите компании, впоследствие се продават на пазарите в развиващите се държави.

Как общината в Берлин се превърна в търговец на употребявани вещи?Властите в Берлин стартираха пилотен проект за изграждане на общински хипермаркет, в който да се предлагат употребявани вещи

Последствията от кризата се виждат ясно в държави като Кения. Африканската държава е внесла 176 000 тона текстилни продукти втора употреба през 2018 г. Това се равнява на около 335 милиона чифта дънки, например.

Сега на открития пазар Гикомба в столицата Найроби, който е едно от най-големите тържища за употребявани дрехи в Източна Африка, бизнесът е почти замрял. Освен свиването на предлагането от чужбина, местните търговци страдат и от ограниченията, наложени от правителството в Кения.

През март вносът на употребявани дрехи в страната беше временно забранен поради опасенията, че с тях може да се увеличи рискът от пренасяне на заразата.

"Преди пандемията продавах по около 50 чифта панталони на ден. Сега има дни, в които не мога да продам нито един", казва един от търговците в Найроби.

Мащабната търговия с употребявани дрехи, идващи от Западна Европа и САЩ, започва да процъфтява през 90-те години на миналия век най-вече благодарение на силното търсене в Африка и Източна Европа. В същото време тази тенденция е добре дошла за модните гиганти, които само за последните 15 години удвоиха производството си.

Текстилната индустрия е вторият най-голям консуматор на воден ресурс в света и генерира около 10% от глобалните въглеродни емисии - повече от всички международни полети и корабоплаването, взети заедно. Освен това употребяваните дрехи генерират огромни количества отпадъци на сметищата.

Британците купуват най-много дрехи, в сравнение с всяка друга държава в Европа. Продажбите на текстил в Обединеното кралство в момента са пет пъти повече, в сравнение с тези от 1980 г. Всяка година на сметищата и в центровете за изгаряне на отпадъци в страната отиват по 300 000 тона текстил.

В Съединените щати всяка година се изхвърлят средно 15 милиона тона текстилни стоки, което се равнява на близо 30 милиарда чифта дънки. Две трети от тях попадат на сметищата.

Много модни компании, като собственика на марката Zara - Inditex, и H&M насърчават клиентите си да връщат употребявани дрехи в техните магазини, когато си купуват нови. H&M дори предлага отстъпки за такива купувачи.

Но въпреки това сравнително малка част от тези употребявани дрехи успяват да се продадат зад граница, което задълбочава екологичните проблеми.