Пръв сред равни

Преди ни повече, ни по-малко от 400 години, през 1609 г. във Франция започва политическата кариера на забравения от историята монах-капуцин Жозеф. Официално владетел на страната е Луи XIII, фактически властта държи кардинал Ришельо, а зад тях стои отец Жозеф, наречен „Сивият кардинал", заради цвета на расото, носено от монасите-капуцини. Отец Жозеф може и да е забравен, но прозвището „сивият кардинал" е останало- управляващи, без никога да заемат позиции във властта, тайните владетели на света винаги са се радвали на огромни доходи и безспорно влияние.

Бащата на инфлацията

Два века по-късно Европа достига разцвета на абсолютизма. Само кралят имал право на слабости и естествено от това се възползвали сивите кардинали. В началото на XVIII век, когато започва управлението на Луи XV, а регент на краля е Филип Орлеански, състоянието на кралската хазна може да се обобщи: напълно празна. Данъците разоряват народа, но не стигат за покриване на кралските разходи.

Търсейки решение, Филип се обръща към холандеца Джон Лоу. Финансовият гений предлага създаването на държавна банка, в която да се концентрират финансовите потоци и практически да остават под контрола на правителството. Лоу е искрено убеден, че бъдещето не е в тежестта на златните монети, а в нищо неструващи хартийки, пускани в обръщение от Централната банка според нуждите на държавата.

Идеята на Лоу дава такива плодове, че в продължение на години той е най-довереният човек на могъщия регент. Филип обаче се увлича в печатането на т. нар. „облигации", че зад тях не остава никакво златно покритие. Хората престават да вярват в облигациите и за да може да се пазарува с тях, трябват все повече „хартийки". Джон Лоу е принуден да се спаси с бягство от гнева на регента, а в историята влиза като „бащата на инфлацията".

Модата на фаворитите

Урокът на Луи и Филип Орлеански никого на нищо не научил. Апатичният Луи XV, получил най-накрая властта в свои ръце, съвсем доброволно я споделял със своите любовници, най-известна от които е маркиза дьо Помпадур. Тя не скривала любовта си към разкоша и със щедра ръка харчила държавната хазна. През живота си тя се сдобила с 11 разкошно обзаведени замъка, превърнала се в бич за френската икономика и нищо чудно, че на смъртта й мнозина гледали с облекчение.

Русия не изостанала по-назад. Най-известният руски фаворит, наричан от едни „княз на тъмата", а от други- най-великия и гениален човек на времето си, е княз Потьомкин. Способен и енергичен от една страна, разглезен и неспособен да съобразява желанията си с реалността, за него се твърди, че става таен съпруг на Екатерина Велика

Доживотен банкер

Времената се менят и след Великата френска революция кралете загубили не само голяма част от властта си, но най-вече- достъпът до хазната. Затова не е чудно, че сивите кардинали вече не живеели в кралската свита, а някъде близо до държавната хазна.

Преди 135 години Вилхелм I назначава за канцлер пруското си протеже Ото фон Бисмарк, а той от своя страна води след себе си „борсовият си евреин" Герсон фон Блейхродер. От 1859 г. до 1893 г., когато Блейхродер умира, двамата си написали хиляди писма. При това изобщо не си губели времето, а създали едно взаимоизгодно сътрудничество.

След войните с Дания и Австрия, Прусия страда от остра нужда от пари, а парламентът отказва да увеличи данъците. Тогавая банкерът предлага да се издадат ценни книжа на железопътната компания Кьолн-Миндер, на чието имущество пруското правителство имало право. Идеята спасила финансово Прусия и разбира се част от сумата отишла право в джоба на автора на идеята. Блейхродер участвал във външнополитическите преговори и успял да получи огромни контрибуции след Френско-пруската война- немислимите до тогава 5 млрд. франка.

Но разбира се най-успешно било взаимноизгодното му сътрудничество с Бисмарк, на когото съвестно помагал да увеличи доходите си. От своя страна канцлерът му помогнал да се превърне в най-големият банкер в Германия. А благодарният Вилхелм му дарил аристократична титла. Така Блейхродер става единственият евреин-аристократ, който не бил принуден да си смени религията за титлата.

Щастливия акционер

Да се каже, че днес сиви кардинали не може да има, е напълно погрешно. Един от хората, получили най-силно политическо влияние през последните години беше вицепрезидентът на САЩ Дик Чейни. Преди да влезе в политиката, той работи за петролната компания Halliburton, като по най-скромни оценки за този период той е спечелил около 45 млн. долара.

След началото на войната в Ирак и независимо от грандиозен скандал за злоупотреби за 61 млн. долара, именно Halliburton получи договор за 7 млрд. долара за възстановяване на петролните находища в Ирак. Малко по-късно компанията печели проект за 11 млрд. Акциите й на борсата скачат от около 20 на 75 долара,. А Дик Чейни притежава 433 333 от тях. Въпреки това той твърди, че винаги е разграничавал държавните и личните си интереси.

Източник: Utre.bg