След като приближен към Министерството на финансите на Великобритания обяви, че разпространената в иранските медии информация за изтегляне на активите на Техеран от Европа не е достоверна, стана ясно, че големият отлив на капитали от европейските банки все още предстои, пише в. "Независимая газета".

Така заплахата от мълниеносно "суперизтичане" на иранските фондове от Европа остава и в случай на сериозен икономически натиск от страна на Запада може да се реализира.

Наскоро ирански вестник обяви, че Техеран е изтеглил 75 млрд. долара, от европейските си сметки, за да избегне тяхното блокиране в случай на засилване на международните санкции. Дни след това дойде и опровержението на Централната банка на страната. Междувременно премиерът на Великобритания Гордън Браун обяви за известни ограничения, които ще засегнат иранската банковата сфера и петролен сектор.

Според проф. Жак Сапир от Висшето училище за социални науки на Франция принципно не би следвало иранските валутни операции да окажат ефект върху британската банкова система, но в настоящата ситуация, свързана с кредитната криза, именно те могат да се окажат "камъкът, който преобръща колата".

Как стои този въпрос за Техеран, от друга страна? Теоретични страната може да изтегли своите активи от Европа, но въпросът реално е колко може да си позволи да загуби. "Ако пред Иран стои перспективата за продължително замразяване на капитали- тя може да си позволи да загуби 7-8 млрд. долара. Ако смята, че няма да има дълга криза- подобно действие е безсмислено", смята Сапир.

Според него трябва да бъде следена ситуацията на европейските борси- в Лондон, Париж, Франкфурт, и да се види как се тъгуват акциите на европейските банки. Ако последват анормални спадове, може да се предположи, че именно Иран с е раздвижил. Курсовете най-точно ще покажат действията на Техеран, смята той.