На границата между Танзания и Бурунди се намира един от най-големите бежански лагери в света - Ниаругусу.

Оказва се, че той е истински пионер в това как телеком индустрията гледа на бежанците, пише Financial Times.

Основан през 1996 г. и с население от 150 хил. души, лагерът е с големина, сходна с тази на доста на малки градове в Европа. Със сходно население е например британският град Блекбърн и българските Русе и Стара Загора.

Телекомите отдавна са призовани да осигурят временна свързаност за хората в лагера, така че бежанците да имат достъп до безплатни гласови и текстови услуги.

Понастоящем хуманитарният сектор започна да работи с телеком бизнеса за изграждането на перманентна мрежа, убеждавайки компаниите, че това може да носи сериозни икономически ползи.

Vodacom - африканското звено на Vodafone, инсталира кула за разпространение на 3G интернет през 2016 г., която сега споделя с конкурентите от Tigo и Airtel.

Така към днешна дата кулата работи на пълен капацитет, по данни на GSMA - браншовата организация на телеком сектора, но по-интересното е, че средният приход на потребител възлиза на 4.40 долара.

Това е малко по-висок среден приход на потребител от този, генериран от населението в останалата част на Танзания. С други думи – бежанците носят по-висок среден приход на човек от населението, което се предполага, че е в по-изгодна икономическа ситуация.

Оказва се, че бежанците харчат около 1/3 от своя разполагаем доход за свързаност.

10 застрашени ЮНЕСКО обекта, които да посетимПреди да е станало късно


Крис Ърни, ръководител Иновации в UNHCR - звеното за бежанци на ООН, коментира, че Vodacom са изградили първоначално една кула, за да тестват какво е търсенето на мобилни услуги, но много бързо е станало ясно, че ситуацията има голям бизнес потенциал.

По думите на Ърни, някои телекоми са започнали да разбират, че бежанските общности представляват „големи неразработени пазари“.

В Северна Уганда, където има разселени 1 млн. бежанци от Южен Судан, телекомът Airtel експериментира с временни кули, преди да пристъпи към големи инвестиции в инфраструктура.

Средства от Capital Development Fund на ООН ще помогнат за смъкване на инвестиционния риск.

Високата плътност на населението, комбинирана със силното търсене на свързаност от страна на бежанците, увеличиха натиска върху телекомите, свързан с това дали да инвестират в инфраструктура за тези общности.

Кайла Райд, ръководител Хуманитарни иновации в GSMA, коментира, че през последните 2 години компаниите, включително турската Turkcell, са започнали да гледат на бежанците като на голям потребителски сегмент.

Засега прогресът е бавен, според Ърни от UNHCR.

„Не виждаме скоростта, която очаквахме от частния сектор“, казва той, добавяйки, че липсата на информация навярно пречи на прогреса, но все пак става дума за конкурентна среда.

Освен всичко друго, набавянето на свръзаност ще отвори нови бизнес възможности пред бежанците: дигитални разплащания, образование и здравеопазване, посочва Блеър Левин, бивш технологичен съветник на Барак Обама и изпълнителен директор на National Broadband Plan в САЩ.

Подобрената свързаност дава основа за появата на други услуги, като платежна система, например. Това би позволило на агенциите на ООН да превеждат средства директно към бежанците, които те да могат да харчат в определени местни търговски обекти.

Липсата на дигитална грамотност, цената на мобилните устройства и нуждата от документи за идентичност за закупуването на SIM карта все още пречат на много бежанци да използват интернет.

Жертвите на тероризма са се увеличили девет пъти след 2000 г.Загиналите при терористични атаки в Западна Европа са по-малко, отколкото през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век


Телекомите трябва да помислят и за ситуацията извън бежанските лагери, тъй като 60% от бежанците вече се намират в градска среда, където инфраструктурата не е проблем. В тези зони е необходимо да се въведат мобилни пакети, предназначени за хора с ниски доходи.

Въпреки че телекомите започват да гледат по различен начин на бежанците, често дори ООН признава, че не е особено икономически изгодно да се гради нещо повече от временна инфраструктура.

Когато това се случва, казва Крис Ърни, много общности се опътват да направят свои собствени евтини станции, често използвайки соларна енергия. „Те искат да създават бизнес и да почувстват всички ползи от свързаността“, добавя той.