Сега не е моментът да бъдеш имигрант. Антиимиграционните партии печелят все повече влияние в Европа. Великобритания тази седмица стана свидетелка на редица скандали заради липсата на адекватен граничен контрол. В Америка президентът Барак Обама не проведе обещаните имиграционни реформи, а кандидат-президентите на републиканците предпочитат да електрифицират границата с Мексико, вместо да обучават децата на чуждоземците.

Америка днес образова чуждите учени в университетите си и след това ги изключва – политика, която според кмета на Ню Йорк е "национално самоубийство", коментира "Икономист", цитиран от БГНЕС. Този тесногръд обрат в отношението към миграцията не е никак изненадващ. Той е резултат от цикличния икономически мрак, комбиниран с покачващия се натиск върху границите на богатите страни.

Но преди правителствата да решат дали да затръшнат вратите пред носа на имигрантите, те ще трябва да обмислят следните фактори – растящото икономическо значение на диаспорите и приноса им към икономическия растеж на страните.

Стари мрежи, нови комуникации.

Диаспорите, било то от хугеноти, шотландци, евреи и други, винаги са били потентна икономическа сила. Поевтиняването и улесняването на пътуването обаче ги направи още по-големи и още по-многобройни от преди. Днес по света има 215 милиона имигранти първо поколение, което е около 3% от световното население.

Ако те бяха нация, тя щеше да е по-голяма дори от Бразилия. Днес има повече китайци извън пределите на родината им, отколкото французи във Франция.

Близо 22 млн. индийци са разпръснати из целия свят. Малки концентрации от етнически и лингвистични групи винаги са се озовавали на изненадващи места – ливанци в западна Африка, японци в Бразилия и уелсци в Патагония. Но към тях сега се присъединиха и нови – като западноафриканците в южен Китай, например.

Тези мрежи от езици направиха бизнеса отвън граница по-лесен. Те също ускориха потока от информация – китайски търговец в Индонезия открива дупка в пазара на евтини чадъри и предупреждава братовчед си в Шънджън, който е собственик на фабрика за чадъри. Родствените връзки засилват и доверието, което спомага за сключването на сделката и за транспортирането на чадърите до Джакарта преди края на дъждовния сезон.

Доверието е от особено значение особено в развиващите се пазари, където законите са слаби. Именно по тази причина толкова много директни инвестиции в Китай все още минават през китайската диаспора. А модерните комуникации правят тези мрежи още по-влиятелен инструмент за бизнес.

Диаспорите освен това разпространяват идеи. Много от големите умове на развиващия се свят са получили образованието си в западни университети. Все по-голям брой от тези хора се завръщат вкъщи, където носят със себе си както знания, така и връзки.

Индийските компютърни учени в Бангалор вече надскачат с идеите си индийските си колеги в Силиконовата долина. Китайската технологична индустрия също е доминирана от "морски костенурки" (китайци, които са живели навън, но са се завърнали).

Диаспорите харчат пари.

Имигрантите в богатите държави не само изпращат пари до семействата си, те помагат и на компаниите във вторите страни да оперират в родината си. Според проучване на Харвардското бизнес училище американските компании, които наемат голям брой етнически китайци, се справят много по-добре при създаването на съвместни дружества с местни фирми.

Едва ли тези аргументи ще окажат кой знае какво въздействие на враждебността срещу имигрантите в богатите държави. Яростта срещу чужденците обикновено се базира на две взаимно несъвместими понятия. Първото е нагласата, че твърде много имигранти получават социални помощи, които източват обществения портфейл. Второто – имигрантите са готови да работят усърдно за по-малко пари и по този начин свалят заплатите на тези в дъното на пирамидата. Първото обаче невинаги е вярно. На Острова, например, имигрантите получават по-ниски помощи от останалите граждани. Пък второто така или иначе е трудно да се установи. Редица изследвания наистина сочат, че конкуренцията на неквалифицираните имигранти сваля осезаемо заплатите на неквалифицираните местни граждани. Но според други проучвания този ефект е или слаб, или несъществуващ.

Нито пък е възможно да се определи въздействието на миграцията върху ръста като цяло. Сметките просто са твърде трудни. Въпреки това съществуват добри причини да вярваме, че въздействието е по-скоро положително. Имигрантите са усърдни в работата си и иновативни. Това води до продуктивност и пластичност на компаниите. Според ново проучване, проведено от университета Дюк, макар че имигрантите в Америка съставляват 8% от населението, те са създали ¼ от технологиите на страната и оглавяват ¼ от инженерните компании. А и свързвайки Запада с развиващите се страни, диаспорите помагат на богатите държави да достигнат до бързо разрастващите се икономики.

Така че богатите страни по-скоро печелят от по-гъвкавата имиграционна политика. А страховете в бедните държави, че губят от "източването на мозъци" са преувеличени. Възможността да работиш в чужбина кара много хора да придобиват ценни умения и не всички те "бягат" навън. Квалифицираните работници пък изпращат пари вкъщи и често те започват нови бизнеси. Друго ново изследване откри, че т. нар. източване на мозъци всъщност прави бедните страни по-богати.