Блестящият пясък на „белите плажове“ в град Розиняно Солвей, Южна Тоскана, привлича туристите от години. Но красивото крайбрежие на Тиренско море и нетипичният му карибски вид крият мрачна тайна, която малцина плажуващи знаят, пише сайтът amusingplanet.com.

Удивително белият пясък тук не е естествен. Той е резултат от химични отпадъци, а източникът им се намира точно до плажа – огромен комплекс от високи комини и кули изпускат дим и пара във въздуха. Това е химическият завод Solvay.

Това е белгийска компания, създадена през 1864 г. от индустриалеца и политик Ърнест Солвей. Той пристига в Италия през 1912 г. и отваря първия си завод и един от най-големите си промишлени комплекси близо до град Розиняно Маритимо, на около 25 км от Ливорно.

Заводът стимулира развитието на района и за кратко време се появява нов град с къщи, улици и места за отдих. Новият град получава името Розиняно Солвей. Заводът в града произвежда много основни химикали като натриев карбонат, бикарбонат, диводороден пероксид, калциев хлорид и хлорин.

Основният му продукт е натриев карбонат, който се произвежда чрез добавяне на въглероден диоксид към солен разтвор и амоняк. Процесът, известен като процес на Солвей, е измислен от самия Ърнест Солвей и сега е водещ индустриален метод за производство на натриев карбонат в света.

При процеса Солвей се отделя смес от калциев хлорид и варовик, която компанията изхвърля в морето от години. Най-видимите последици от действията му е красивият бял тропически рай пред индустриалния комплекс.

Но раят е просто илюзия. Сместа от калциев хлорид и варовик съдържа много токсични химикали като живак, арсений, кадмий, хром, олово и амоняк, които са изключително вредни за хора и за животни. Според доклад от 1999 г. на Програмата за околна среда на ООН белите плажове в Розиняно Солвей са сред 15-те най-замърсени крайбрежия по Средиземно море.

Между 2008 и 2010 г. в града е отчетена по-висока смъртност от средната за областта, като при мъжете се е увеличила с 2.2%, а при жените – с 8.3%. Освен това случаите на рак и преждевременна смърт (под 65 г.) са над средното равнище за региона с няколко процентни пункта.

За съжаление не се знае много за проблема. Близо до плажовете няма знаци, които да обясняват положението на плажуващите. Вместо това белите плажове се рекламират като туристическа атракция, безопасни за плуване. Година след година плажът получава „Син флаг“, сертификат на Фоднацията за екологично образование за плажовете, които отговарят на уж строгите стандарти за чистота и качество.

Местни активисти започнаха война срещу многонационалната компания, но икономическите интереси са твърде големи, а бюрокрацията – твърде сложна, за да се стигне до проверки на завода. През 2003 г. Solvay се съгласи да намали със 70% количеството на изхвърляните отпадъци и да елиминира от тях живака, но мнозина обвиняват компанията, че не изпълнява обещанията си.

Докато правосъдието се задейства, околната среда, морето и хиляди хора ще останат жертви на дефектната система.

Снимки: Flickr.com