Лорън Критцер влязъл в аукционна зала разорен и безработен, оцеляващ на помощи за хора с физически увреждания. 77 секунди по-късно той излязъл като милионер и всичко това благодарение на едно одеяло.

„Всички обичат истории за бедняци, които са забогатели“, смее се Критцер. Неговият живот се променил завинаги, когато открил забравената стара семейна вещ – одеяло Наваджо от XIX век, което седяло в гардероба му седем години, въпреки че цената му била 1.5 млн. долара.

Точно навреме. Лорън едва свързвал двата края, живеел в порутена къща в края на Лиона Валей, Калифорния, и загубил единия си крак при почти фатална автомобилна катастрофа.

Продажбата на одеялото „ми даде нов кредит за живот“, разказва Критцер пред CNBC. Той наследил одеялото, защото никой в семейството му не осъзнавал колко е ценно.

Когато баба му починала, той отишъл в къщата й да вземе книгите, които му обещала. „Всичко вече беше разграбено от сестра ми и майка ми“, спомня си той.

В последната чанта в къщата имало две одеяла, предавани от прабаба му – по-меко одеяло Hudson's Bay и одеялото Navajo, което навремето баба му застилала на верандата, когато котката й имала малки. Сестрата на Лорън взела първото одеяло, а второто паднало на пода.

„Попитах я какво ще прави с него. Тя каза, че не иска това мръсно, старо нещо. Аз го вдигнах..., сложих го в гардероба си и то остана там седем години“, разказва Критцер.

Тези седем години се оказали изключително трудни за него. Макар че се радвал на добра кариера като дърводелец на свободна практика, тя приключила след катастрофа през 2007 г.

След инцидента той прекарал голяма част от годината в болница на диализа. Увреждане на нервите и микрофрактури на левия му крак причинили инфекция и лоши прогнози за живота му.

„Продължавах да правя най-доброто, на което съм способен, но в крайна сметка нещата се влошиха, така че трябваше да отрежат крака ми“, спомня си Лорън.

Въпреки ампутацията, той отказвал многократно помощи за хора с физически увреждания и изпратил децата си да живеят с баба си и дядо си в Луизиана.

В крайна сметка, помощите били достатъчни, само колкото да се премести в порутена къща на приятел в Леона Валей, близо до Палмдейл, Калифорния.

Критцер се спазарил да плаща наем от 700 долара, което му оставяло около 200 долара на месец, за да живее, заедно със споделения доход на тогавашната му приятелка Лайза.

„Беше тежко. Преживявах на хотдог и Coca Cola, защото те струваха 1.50 долара“, споделя Лорън. В някои вечери той се хранел с юфка и пиел водка, за да успокои болките в крака си.

Лъч надежда се появил през 2011 г., когато гледал епизод от предаването Antiques Roadshow, в който възрастен мъж от Туксон, щата Аризона, научава, че одеялото му First Phase Navajo струва около 500 000 долара.

Водещият на шоуто Дон Елис, собственик на галерия и колекционер на картини, обяснява, че текстилът бил скъп още по онова време.

„Натиснах копчето за пауза, извадих одеялото и седнах, като го държах в ръце..., сравних го с това на телевизионния екран и ми се стори, че двете са почти идентични. Водещият каза 300 000-500 000 долара“, спомня си Критцер.

Той показал видеото на майка си, която тъкмо се била преместила при него, след като продала къщата на баба му. Тя не вярвала някой да му плати повече от десет долара за одеялото.

Първите търговци на антики, с които Лорън се свързал, го върнали. Други му казали, че това е безполезно мексиканско одеяло. Накрая го насочили към John Moran Auctioneers - местна семейна аукционна компания, която продавала артефакти на коренните жители на Америка.

30 минути по-късно Критцер сложил одеялото пред Джеф Моран. То ще се превърне в най-скъпия лот, продаван някога на търг от компанията му. „Много често при нас идва одеяло или нещо друго и не знаем историята му“, споделя Моран.

Критцер обаче знаел, че одеялото му се е предавало от поколение на поколение. Традицията била поставена от прапрадядо му Джон Чантланд, търговец от Дакота, в началото на XIX век.

След като Моран изпратил одеялото за изследване, се оказало, че това е едно от най-редките и фини одеяла Navajo в света, според видния оценител и специалист Джоиуа Баер, който присъствал на търга шест месеца по-късно.

Въпреки че Критцер бил информиран, че одеялото му може да бъде продадено за около 200 000 долара, той се нуждаел от пари и бил изкушен от конкурентни компании, които предлагали да платят повече, ако развали споразумението си за продажба с Моран само няколко седмици преди датата на търга.

„Веднага минах на кризисен режим с него“, споделя Моран. В четвъртък вечер той паркирал автомобила си близо до дома на Лорън, на паркинга на Pizza Hut, и му дал плик с над 9000 долара. Две седмици по-късно Критцер получил много повече пари.

Търгът се състоял на 12 юни 2012 г. „Мислех си, че с парите ще поправя малко колата си. Започнах да се моля: дано парите да са достатъчни, за да си купя къща или нещо друго“, споделя Лорън.

Оценителят на картини и одеяла Джошуа Баер бил в залата от името на потенциален купувач. Той сравнява събитието с мач между Джо Фрейзър и Мохамед Али. Боксовата метафора е точна: търгът продължил само 77 секунди.

Започнало лудо, но ожесточено наддаване между купувач по телефона и Дон Елис, същия любител на одеялата, който се появил в епизода от Antiques Roadshow, вдъхновил Критцер.

Наддаването за одеялото на Критцер бързо достигнало висини – от първоначалните 150 000 долара до 500 000 и един милион долара, и в крайна сметка дошло финалното предложение на Елис за 1.5 милиона долара.

Щастливият край бил истинско облекчение за Моран, който отхвърлил частни оферти, за да предложи одеялото на търг. След удържаните такси Критцер получил 1.3 млн. долара.

След търга Лорън получил обаждания от далечни роднини, които искали дял от печалбата и често изпитвал пристъпи на безпокойство. Сестра му заплашила да го съди, преди в крайна сметка да отстъпи.

„Беше ми трудно да го осъзная. Цял живот съм работил усилено, занимавах се със строителство, никога нищо не съм си купувал, не съм спестявал, винаги наемах. Купувах коли втора ръка, защото само това можех да си позволя. През целия си живот съм живял от заплата до заплата“, споделя Критцер.

След търга той прекарал пет дни в хотел сам, за да се откъсне от напрежението. Преди да получи парите, Моран го извикал в офиса си, за да му предаде бърз урок по „времевата стойност на парите“.

Лорън разбрал голяма част от урока. Той инвестирал в акции и общински ценни книжа, както и в две къщи – едната на стойност 250 000 долара, където живее със съпругата си Лайза, разполагаща с плувен басейн и гледка към долината, а втората отдава под наем.

Критцер похарчил малко пари и за глезотии, като автомобила Dodge Challenger SRT8, който купил чисто нов. „Никога не съм имал такова нещо, така че исках хубава кола и наистина си купих такава“, споделя Критцер.

След това дошъл круизът до Мексико със съпругата му и трите им дъщери като пътуване преди сватбеното пътешествие. „Никога не съм бил на круизен кораб“, споделя Лорън.

Парите помогнали и за подобряване на здравето му. Той вече не води толкова заседнал начин на живот и се наслаждава на външния свят по-често с каравана и риболовни пътешествия. „За първи път от години мога да ходя със съпругата си и да я държа за ръка на улицата“, споделя Критцер.

Той твърди, че парите като цяло не са го променили. „Имам хубав дом и няколко коли, но бих дал всичко да можех да продължа да работя. Заседяването както в хубава къща, така и в порутена колиба, е скучно, защото не правиш нищо“, споделя Лорън.

Макар че той все по-рядко получава пристъпи на безпокойство, притеснението му за парите остава. След голямата печалба Критцер вече не получава помощи за хора с увреждания и е научил, че дори 1.3 млн. долара се изпаряват бързо, ако не влизат свежи пари.

Към това се добавят и разходите от 10 000 долара за застраховка и данъци, които плаща за къщите си всяка година. „Тук плащаме данъци до смъртта си. Аз съм от Калифорния, израснал съм тук, но без да работиш, трудно ще оцелееш“, признава Лорън.

Двойката планира да продаде къщата си и да се премести на север, в Айдахо, където данъците не са такова бреме и животът е по-евтин.

„Твърдо вярвам, че съм тук, защото преди години промених живота си. Казвам на хората, че съм преодолял нещата, през които съм преминал, със силна вяра и силен дух. Без тези неща не можеш да се справиш“, категоричен е Критцер.

Колкото до собственикът на галерия Дон Елис, той продал одеялото Chantland през 2016 г. на Шарл и Валери Дикер за повече от 1.8 млн. долара.

Макар че преди време семейство Дикер обяви, че ще подари колекцията си от произведения на изкуството, принадлежали на коренни жители на Америка, на музея Метрополитън в Ню Йорк, не е ясно дали одеялото ще бъде част от тази колекция. Тя ще дебютира в музея през октомври 2018 г.