Трагедията на язовира Малпасет, която легализира браковете с мъртъвци

3274
Трагедията на язовира Малпасет, която легализира браковете с мъртъвци

© Pixabay/Instagram

Ниско сред хълмовете, на север от град Фрежюс в Южна Франция, недалеч от брега на Френската Ривиера, се намират останките от язовир Малпасет.

Това речно съоръжение, завършено през 1954 г., е построено, за да регулира потока на река Рейран и да съхранява вода за земеделие и битови нужди.

Река Рейран е сезонна. Тя е напълно суха през по-голямата част от годината, включително през горещите летни месеци, но през зимата и пролетта простиращият се на 27 километра водоем се превръща в буен порой.


Язовир би помогнал да се укроти реката и да се осигури вода за околностите й през цялата година, посочва Amusing Planet.

Андре Койн е избран да построи изкуствения водоем през долината. Той е правил това през цялата си кариера, като е изградил язовири в 14 страни, включително Португалия, Индия, Мароко, Зимбабве и Канада.

Строежът на язовир Малпасет започва през 1952 г. и завършва през 1954 г. Малко след това стартира първото пълнене на резервоара. Това е постепенен процес, който може да отнеме много години, особено когато се захранва от река, която е пълноводна само три месеца в годината.

Пет години по-късно - през 1959 г., водата в резервоара все още е на 7 метра под върха, когато по протежение на десния бряг на язовира започват да се развиват малки течове - зловещ знак за бъдещето.

Същата година над региона се излизат повече дъждове от обичайното, което води до повишаване на нивото на водата с близо 5 метра. Вместо да се отвори преливникът за облекчаване на налягането върху язовира, е решено той да се запълни, защото отварянето на дренажните клапани би затруднило изграждането на магистралата Марсилия-Ница, която се намира на около километър надолу по течението.

Във вечерните часове на 2 декември 1959 г. нивото на водата във водоема за първи път достига върха на бетонната преграда. Четирите последни метра са запълнени за по-малко от 24 часа.

По-късно същата нощ стените на язовира се срутват под огромната тежест на водата, а вълната преминава през долината, унищожавайки всички структури по пътя си, включително къщи, пътища, железопътни линии, телефонна и електрическа мрежа, чак до Фрежус.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by @ty_photographies

Големи парчета бетон, някои с тегло до 600 тона, са открити на повече от километър и половина. Над 400 души загиват, а 7000 остават без дом. Андре Койн, главният инженер на язовира, е дълбоко засегнат от трагедията. Той умира по-малко от година по-късно.

Основният извод от бедствието е, че е важно да се изучи адекватно геологията на скалите, над които се изгражда изкуствен водоем. Но най-непосредствената последица е приемането на закон, който узаконява брака с мъртъв партньор.

Сред загиналите е млад мъж на име Андре Капра, който е сгоден за бременната си тогава приятелка Ирен Йодарт. Въпреки смъртта на партньора си, Йодарт е твърдо решена да се омъжи за него. Когато седмица по-късно президентът Шарл дьо Гол посещава града, тя го моли да й помогне в плановете за брак, въпреки че годеникът й е мъртъв.

Дьо Гол се съгласява да разгледа въпроса. В рамките на един месец Народното събрание приема уникален закон, който позволява на президента на републиката да разреши сключването на брак, при положение че единият от бъдещите съпрузи е мъртъв, ако се установи недвусмислено неговото съгласие.

Оттогава стотици хора, загубили любимите си, подават молби за посмъртен брак. Всеки, който желае да сключи брак с мъртво лице, трябва да изпрати молба до президента, който след това я препраща до министъра на правосъдието, а впоследствие стига до прокурора, в чиято юрисдикция живее молителят.

Ако прокурорът сметне, че двойката е планирала да сключи брак преди смъртта и ако родителите на починалия са съгласни, прокурорът изпраща препоръка за одобрение, а президентът подписва указ, позволяващ брака.

Всяка година френските власти получават около петдесет искания за посмъртен брак. Около 20 от тях получават одобрение.

Кои са най-големите язовири в света? От всички сгради и съоръжения, които човечеството е изградило в своята история, едва ли има нещо, което да е оказало по-голямо въздействие върху околната среда от язовирите

Докато мнозина се женят от чисто сантиментални подбуди, посмъртният брак играе практическа роля, ако жената е бременна, какъвто е случаят с Ирен Йодарт. Легитимирането на брак гарантира, че децата ще са признати за законни наследници на мъртвия си баща.

Всъщност, практиката за женитба с мъртви датира от Първата световна война, когато скърбящите половинки на войниците искат да гарантират легитимността на своите деца, чиито бащи загиват на фронта, преди да успеят да сключат брак.

При повечето посмъртни сватби жената застава до снимка на починалия си годеник, а церемонията извършва не свещеник, а кметът на населеното място, като чете президентския указ вместо брачни обети. 

Но някои подобни бракове привличат вниманието на медиите. През 2004 г. Кристел Демихел се омъжва за мъртвия си годеник, който е блъснат от пиян шофьор и убит, докато се прибира от работа с мотоциклета си.

През 2009 г. Магали Яскевич се омъжва за годеника си - поредната жертва на пътен инцидент, като двамата се сгодяват два дни преди трагедията. През 2017 г. полицай Ксавие Жугеле загива при терористична атака, а дългогодишният му партньор Етиен Кардилес получава одобрението на президента да сключи брак с него подмъртно.

Извън Франция има само няколко случая, в които законът е разрешавал посмъртните бракове.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg