Швеция успява да реформира своя модел на икономически растеж след тежка финансова криза през 90-те години. Укрепена от шоковата терапия и в блестящо финансово състояние, страната не се колебае днес да даде своите уроци на съседите си от еврозоната, пише в. Le Figaro.

В момент, в който Мариано Рахой налага в Испания „най-строгия демократичен бюджет“, Бо Лундгрен- бивш държавен секретар на Швеция по финансовите въпроси, човекът, който провежда банковото и финансово преструктуриране на страната през 1992-1994 г.; критикува остро „строгостта, прилагана твърде много и твърде бързо“.

Но да се върнем 20 години по-рано: Швеция преминава голяма криза. Спукване на имотен балон, фалирали банки, публични финанси на червено, конкурентоспособност в упадък, рецесия... Ситуацията много прилича на тази в Испания днес. Публичният дефицит скача до 12% от БВП през 1993 г., а през 1995 г. достига 80%!

Но със съкращаване на разходите, повишаване на данъците и реформи, Стокхолм започва с бързи темпове възстановяване на икономиката. Страната налага строги икономии в размер на 11% от БВП цели седем години. „Но не го направихме през първите две години от рецесията“, коментира Лундгрен, който критикува още липсата на лидерство сред европейските политици и липсата на структурни реформи.

Не толкова щедър социален модел

Благодарение на широк политически консенсус и силно социално сближаване, Швеция реформира пенсионната си система през 90-те години, регулациите в сферата на услугите (транспорт, енергетика, телекомуникации) се облекчават и най-вече- установяват се строги правила върху публичните финанси чрез налагане на 1% бюджетен излишък. „Това е едно от големите ни постижения, което трябва да вдъхнови затруднените страни“, коментира Томас Поусет , главен икономист на банка SBAB.

Малката северна икономика девалвира валутата си – кроната, с 25%, за да си възвърне конкурентоспособността.

И най-вече- дясно и ляво правителство последователно ограничават прочутия модел на социална държава, без да го разрушат. „Можехме да го направим, защото по това време нашият социален модел бе все още твърде щедър“, коментира икономистът Абдерс Форслунд.

Публичен дълг до 32%

На власт от 2006 г., консервативното правителство ускори това движение, фокусирайки се върху здравното осигуряване и защитата срещу безработица. „Условията за достъп бяха значително затегнати. Стратегията е да бъдат накарани хората да си търсят работа“, обяснява Вилем Адема, специалист по социалните въпроси към ОИСР.

Разбира се, и в Швеция не всички са доволни. „Има случаи, в които тежко болни хора са лишени от застраховка“, обяснява Стефан Акберби. Неравенството през последните пет години се задълбочава, но същевременно системата като цяло остава достатъчно щедра, за да осигури качествени социални услуги.

Така че с балансиран бюджет и публичен дълг, не по-висок от 32%, Швеция има средства да подкрепи своята икономика и да запази своя социален модел, както и да предложи своя пример на Европа.