Трябва ли да се готвим за следваща рецесия?

1257
Трябва ли да се готвим за следваща рецесия?

Само преди година светът се радваше на ускорен икономически растеж. През 2017 г. всички развити държави, с изключение на Великобритания, както и повечето развиващи се, отчетоха ръст на брутния си вътрешен продукт.

Глобалната търговия вървеше с пълна сила, американската икономика отчиташе абсолютен "бум", Китай успя да избегне дефлационната спирала и дори от еврозоната идваха добри икономически новини. През 2018 г. обаче картината е съвсем различна, пише The Economist. 
 
Тази седмица капиталовите пазари по света се сринаха под натиска на страховете от забавяне на икономическия растеж и ефектите от затягането на монетарната политика в Съединените щати. А тези опасения съвсем не са безпочвени, се казва още в публикацията. 
 
През 2018 г. основният проблем на световната икономика е свързан с неравномерното й развитие. Данъчните облекчения на американския президент Доналд Тръмп помогнаха на най-голямата икономика в света да отчете ръст от над 4%, а безработицата отвъд Океана е на най-ниското си равнище от 1969 г. насам.

От Международния валутен фонд обаче прогнозират, че тази година почти всички останали развити икономики ще отчетат забавяне, а на развиващите се пазари проблемите са още по-сериозни. 
 
Тази "пропаст" между САЩ и останалия свят води до разминаване и в монетарната политика. От декември 2015 г. досега Федералният резерв предприе осем повишения на основния лихвен процент.

Европейската централна банка пък все още е далече от първата стъпка в тази посока. Лихвите в Япония са отрицателни, а Китай, който е основната "мишена" в търговската война на Тръмп, тази седмица облекчи монетарната си политика, в опит да противодейства на икономическото забяване. 
 
Фактът, че лихвите се повишават само в Америка и почти никъде другаде по света, доведе до поскъпването на щатския долар. За развиващите се пазари това автоматично означава по-големи трудности в изплащането на външния дълг, деноминиран в долари.

Тези проблеми се усетиха болезнено в Аржентина и в Турция, а по-рано тази седмица Пакистан се обърна към МВФ с молба за отпускане на спасителен финансов пакет. 
 
Развиващите се пазари в момента заемат дял от 59% в световната икономика. Преди две десетилетия, по време на т. нар. "азитаска криза", той беше едва 43%. Проблемите на тези държави могат много скоро да се върнат като бумеранг към Съединените щати, точно когато икономическият ръст там започне да отслабва. 
 
Добрата новина е, че банковите системи в днешно време са много по-устойчиви, отколкото бяха преди 10 години в началото на финансовата криза. Шансът за мащабна глобална рецесия, по подобие на тази, която наблюдавахме тогава, е сравнително малък, пише The Economist.

Развиващите се финансови пазари може и да донесат известни загуби на инвеститорите, но в крайна сметка, показателите на "реалната икономика" все още са сравнително силни. 
 
Арсеналът на централните банки
 
Търговската война засега не успя да причини кой знае колко големи щети, дори и в Китай. Дори американският икономически бум да приключи с отслабването на ефектите от фискалните стимули и повишението на лихвите, това няма да е изненада след близо десетилетие на непрекъсната експанзия. 
 
Но точно там се крие и един от потенциалните проблеми. Светът на богатите държави не е подготвен да посрещне дори и една сравнително "скромна" рецесия. Арсеналът на централните банки беше изчерпан в битката с последстивята от финансовата криза.

В исторически план Федералният резерв на САЩ е понижавал лихвените равнища средно с 5 процентни пункта в случаите на икономически спад. Днес институцията може да използва по-малко от половината от този потенциал, преди лихвите да достигнат нулево равнище, а еврозоната и Япония не разполагат дори и с това.   
 
Все пак централните банкери имат и други опции, в това число и вече познатото разширяване на т. нар. "количествени улеснения" и покупките на ценни книжа от пазара с разширяване на своите баланси. Ефективността на този подход е спорна, но ако той не проработи, могат да се изпробват и още по-радикални мерки, включително и директни финансови инжекции към физическите лица.

Правителствата също могат да увеличат своите разходи. Дори и държавите с високи нива на дълга могат да спечелят от фискалните стимули във време на рецесия, пише изданието. 
 
Големият въпрос е дали използването на тези инструменти е приемливо от политическа гледна точка. Централните банки по света ще посрещнат евентуалната нова рецесия с баланси, които вече са раздути до рекордни размери. Този на Фед, например, достига 20% от БВП.

Противниците на финансовите стимули твърдят, че те изкривяват пазарите и водят до надуването на опасни финансови "балони". Освен това и този подход има своите ограничения. Европейската централна банка, например, има наложен "таван", който не й позволява да притежава над 33% от публичния дълг на всяка отделна държава от еврозоната. 
 
Таванът на фискалните стимули
 
Фискалните стимули със сигурност имат и своите политически противници, независимо от икономическите аргументи в тяхна полза. Най-острите проблеми от тази гледна точка отново са в Европа, където Германия и много от останалите държави от северната половина на контитнента се опасяват, че ще трябва да покриват "сметката" на тези, които не успеят да си платят дълговете.

Рестрикциите, наложени върху държавните задължения, имат за цел да предотвратят разточителството, но от друга страна, намаляват и възможностите за финансови стимули на държавно ниво. 
 
В САЩ правителството е по-склонно да увеличава държавните разходи, но бюджетният дефицит там вече достига 4% от БВП. А ако държавната администрация реши да го увеличи допълнително, със сигурност ще предизвика политически сблъсък. 
 
Политиката се оказва и сериозна пречка пред международното разрешаване на икономическите проблеми. За преодоляване на последствията от финансовата криза през 2008 г. беше необходимо безпрецедентно трансгранично сътрудничество.

Възходът на популистките движения по света през последните няколко години обаче поставя под въпрос възможността за постигане на подобно глобално "разбирателство" към днешна дата. Обезценяващите се валути пък предизвикват търговски спорове. Тази седмица финансовият министър на САЩ Стивън Мнучин отново обвини Китай в "умишлена" девалвация на юана. 
 
Убеждението на Доналд Тръмп, че търговските дефицити причиняват вреда на икономиката е изначално погрешно, особено при наличието на силен икономически растеж. Но при евентуално отслабване на търсенето и свиване на производството протекционизмът винаги е изкушаващ начин за стимулиране на икономиката. 
 
За предовратяването на всички тези потенциални опасности трябва да бъдат взети спешни мерки, предупреждава The Economist. Ако централните банкери постигнат взаимно споразумение за навременни действия в случай на свиване на растежа или отслабване на инфлацията, ще генерират позитивни очаквания на пазара, които ще изиграят ролята на естествени стимули.

Повишавайки инфлационните цели сега, заедно с лихвените равнища, ще им "развърже ръцете" за разхлабване на политиката, когато позитивният икономически цикъл приключи. 
 
Бъдещите фискални стимули могат да бъдат подготвени още отсега, включвайки редица "автоматични стабилизатори", като обезщетенията за безработица и други инструменти, които играят ролята на "спасителен пояс" при евентуална рецесия. 
 
Всички тези превантивни действия обаче изискват инциативност от страна на политиците, а в момента такава липсва, отбелязва изданието.

Волатилността на финансовите пазари тази седмица е сигнал, че те не разполагат с много време, а светът ще трябва да се подготви за следващата рецесия, докато все още има тази възможност.  

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg