Дори на фона на кризата и рекордната безработица, предизвикани от разпространението на COVID-19, някои икономисти предупреждават, че инфлацията може да се завърне през някое от следващите тримесечия и да потърси "отмъщение", пише Bloomberg.

Повечето централни банки по света предприеха мащабни монетарни стимули в подкрепа на икономическия растеж, тъй като се опасяват, че свиването на стопанската активност, предизвикано от пандемията, ще доведе до т. нар. "дефлационна спирала". Нещо подобно се случва и през 30-те години на миналия век по време на Голямата депресия.

Но някои експерти, сред които е и бившият член на борда на директорите на Bank of England Чарлз Гуудхарт, смятат, че днес сред "руините" на световната икономика се крие друга опасност. Според него "ултрастимулиращата" политика на финансовите институции и правителствата, съчетана със свиващото се предлагане на суровини, проблемите във веригите на доставките и "деглобализацията" може да предизвика рязко поскъпване на потребителските стоки.

Освен това самите централни банки ще бъдат "изкушени" да поддържат лихвите на възможно най-ниски равнища, за да облекчат погасяването на рекордния публичен дълг, като в същото време позволят и на инфлацията да "изяде" една голяма част от него.

Гуудхарт не е единственият финансист, който предвижда подобен сценарий. Бившият главен икономист на Международния валутен фонд Оливие Бланшар скоро предупреди, че евентуален скок на инфлацията не е много вероятен, но все пак е възможен.

Още повече, че и самите централни банкери биха привествали известна "здравословна доза" инфлация, имайки предвид, че тя от десетилетие се задържа под заложените от тях целеви нива.

Засега пазарните участници изглежда не споделят опасенията от евентуален "инфлационен шок", а по-скоро се страхуват от обратното - потъване по траекторията на дефлационната спирала. Сривът в цената на петрола е типичен пример в това отношение.

След пандемията идва дългът На фона на икономическия срив, предизвикан от пандемията, правителствата написаха


Някои анализатори обаче имат малко по-различна гледна точка. Инвестиционната компания BNP Paribas Asset Management, която управлява активи на стойност 450 милиарда долара, започна да увеличава позицията си на стоковите пазари за първи път от четири години насам. Същите действия предприемат и от базирания в Сидни хеджфонд Ardea Investment Management.

"Има много остатъчни рискове в момента и инфлацията е един от тях", смята инвестиционният мениджър на Ardea Гопи Карунакаран, цитиран от Bloomberg.

Има и други институции, които през последните години, преди избухването на пандемията от COVID-19, поддържаха тезата, че ситуацията в много от развитите икономики предполага повишение на цените. Сред тях бе и германската централна банка Bundesbank.

Според Чарлз Гуудхарт огромната разлика между настоящите антикризисни мерки и тези, които бяха взети по време на финансовата криза от 2008-2009 година, е че сега и централните банки и правителствата действат в синхрон, предоставяйки огромна ликвидност в ръцете на домакинствата и на бизнеса.

В предходното десетилетие монетарните стимули не бяха последвани и от фискални такива, а точно обратното - от затягане на бюджетните рамки.

Ефектите от това вече са видими - паричното предлагане в САЩ например расте и е на път да регистрира най-силното си повишение в мирно време в цялата история на страната, отбелязва икономистът Тим Конгдън.

И все пак, на фона на рекордната безработица, която заплашва почти всички държави по света, инфлационният риск, дори да съществува, е по-скоро дългосрочен, отколкото непосредствен, пише още изданието.