Цените на хранителните стоки в световен мащаб ускоряват темповете си на растеж, но моментът, в който това се случва, не е най-подходящият. В развиващите се страни, където доходите на домакинствата за значително по-ниски, поскъпването на храните може да се превърне в сериозен социален проблем, пише Bloomberg.

В Индонезия, например, цената на соевото сирене тофу е с 30% по-висока отколкото през декември миналата година. В Бразилия цената на фасула се е повишила с 54% на годишна база, а в Русия потребителите купуват захарта с над 60% по-скъпо в сравнение със същия период на миналата година.

Цените на суровините, в това число и на хранителните продукти, започнаха рязко да се повишават в края на миналата година, подкрепени най-вече от очакванията за бърз икономически растеж след кризата, предизвикана от COVID-19. Прогнозите за задържане на ниските лихвени проценти и за удължаване на монетарните стимули от страна на централните банки също допринасят за оптимизма на стоковите пазари.

Потребителите в САЩ, Канада и Западна Европа също не са "имунизирани" срещу ценовия шок, тъй като търговците, притиснати от проблемите във веригите на доставките и повишаващите се разходи за транспорт и логистика, нямат възможност да поемат за своя сметка поскъпването на суровините. Това означава, че крайната цена на повечето хранителни стоки рано или късно ще започне да расте.

"Хората трябва да свикнат с мисълта, че ще плащат повече за храна. Тази тенденция няма да приключи скоро", прогнозира Силвен Шарлебоа от канадския университет в Далуис.

Проблемът с поскъпващите хранителни продукти никога не е добре дошъл от страна на потребителите, но сега е особено критичен, защото глобалната икономика все още не се е възстановила от ударите на пандемията. Опасенията от възникването на хранителни кризи и увеличаване в броя на гладуващите хора по света стават все по-основателни, отбелязва изданието.

Дори в най-богатите държави вече има индикации за подобни проблеми. Във Великобритания благотворитената организация Trussell Trust раздаде рекордните 2 600 хранителни пакета на ден за първите шест месеца на миналата година. В САЩ над 13.2 милиона души изпитват затруднения с осигуряването на прехраната си. В сравнение с 2018 година увеличението е с 35%.

Инфлацията в САЩ нараства с близо 3% към края на миналата година, което е близо двукратно увеличение спрямо средното равнище за последното десетилетие. Най-бедните американци харчат 36% от доходите си за храна, а масовите съкращения в някой сектори доведоха до рязко свиване на семейните бюджети за милиони домакинства.

Междувременно цената на основните хранителни суровини, като пшеницата, слънчогледа, соята, царевицата и захарта растат с бързи темпове, а в световен мащаб индексът на цените на храните достигна шестгодишен връх през януари.

В развитите страни краткосрочните колебания в цените на храните като цяло се усещат по-слабо, защото повечето хранителни продукти преминават през повече обработка, а и веригите за доставка са по-гъвкави. В процеса на превръщане на един пакет царевица в една опаковка царевична тортила хранителните компании имат много възможности да снижат част от останалите разходи (опаковки, доставчици, логистика и т.н.). Но когато високите цени се задържат за по-дълъг период от време, производителите започват да търсят начини да ги прехвърлят надолу по веригата, което означава към потребителите.

В момента много от големите играчи в хранителната индустрия вече се готвят за повишения на цените. Дори и собствените марки на големите хранителни вериги, които се произвеждат за тях в големи количества и при значително по-ниски цени на доставка, се очаква да поскъпнат в края на годината, пише още Bloomberg.

Първоначално това поскъпване може да не е "шоково" за потребителите. Но дори да не повишат значително основните цени на своите продукти, производителите със сигурност ще прибегнат до други механизми, като ограничаване на промоционалните оферти. Миналата година асортиментът на основните битови стоки, които са продадени на промоция в американските магазини, е намалял с 20 процентни пункта, по данни на Nielsen. До голяма степен това се дължи на логистичните проблеми, които бяха предизвикани от пандемията.

Рекордно поскъпване на храните в световен мащаб отчита ООНОбщият индекс на цените на храните през януари е нараснал на годишна база с 4.3% до 113.3 пункта


Освен това при много от стоките се наблюдава процесът на т. нар. "шринкфлация" (от англ. shrink - свивам се) - цената на продукта остава същата, но количеството в една опаковка намалява. Това е една от популярните "тактики" на търговските вериги във Великобритания, където ценовата конкуренция между тях е особено жестока.

В периода от 2012 до 2017 година, когато цените на хранителните продукти също се повишаваха и то на фона на поевтиняването на британския паунд, количествата в опаковките на над 2 500 хранителни стоки, предлагани в британската търговска мрежа, са били намалени.

В момента цените на хранителните стоки във Великобритания всъщност се понижават или остават без промяна, но според представители на Британския търговски консорциум тази тенденция няма как да се запази в бъдеще. "Ценовата война" между супермаркетите на Острова доведе до това, че потребителите там плащат едни от най-ниските цени в Европа. Но това пък ги прави по-неподготвени за обръщането на тази тенденция, което, според търговците, в близко бъдеще ще бъде неизбежно.

А проблемите около брекзит и свързаните с него сътресения във веригите на доставка могат да ускорят този процес. Новите административни и митнически разходи за британските вносители на хранителни продукти се очаква да се повишат с над 3 милиарда паунда (около 4.1 милиарда долара) годишно.

В Северна Америка хранителна индустрия е изправена пред други специфични предизвикателства. Сред тях са недостигът на корабни контейнери и липсата на достатъчно шофьори на камиони. Транспортът, не само на хранителни, но и на всякакви други стоки, става все по-скъп. За това допринася и поскъпването на петрола през последните месеци.

На фона на всички тези тенденции има държави, които предприемат мерки за овладяването на твърде бързото поскъпване на хранителните стоки. Русия и Аржентина наложиха лимити върху цените на някои суровини, както и ограничения за износа им. В някои от по-богатите държави фокусът пада върху стимулирането на собственото производство, а не толкова върху контрола на цените.

Франция например разчита на подкрепата за местните производители на високопротеинови култури, с помощта на които да намали зависимостта си от вноса на соя. А Сингапур стана една от първите държави в света, одобрили официално продажбите на синтетично месо.

Дори и в САЩ законодателите обмислят мерки, с които да се неутрализират негативните ефекти от поскъпването на храните. Управителят на Федералния резерв Джеръм Пауъл посочи несигурността в осигуряването на прехраната като един от най-тежките удари, нанесени от пандемията на бедните домакинства.