През януари тази година средностатистическият жител на американски град от Средния Запад, например Кливлънд, можеше да си купи тригодишна Toyota Camry за около 18 000 долара и да напълни 60-литровия ѝ бензинов резевоар догоре за още 28 долара.

През май същият автомобил вече струва с 22% повече, а бензинът - с 27% повече. На фона на възстановяването на американската икономика, цените на повечето дълготрайни стоки и на суровините също вървят нагоре, пише The Economist.

По това време миналата година повечето икономисти прогнозираха, че пандемията от COVID-19 ще доведе до дълбока и продължителна криза в развитите страни. Тези очаквания обаче не се сбъднаха. През февруари американската бюджетна комисия в Конгреса очакваше икономическият растеж през 2021 г. да достигне 3.7%. В началото на юли тя удвои прогнозата до 7.4 на сто.

Същото се случва и в повечето от останалите развити икономики. Bank of England, например, ревизира във възходяща посока прогнозата си за ръста на британската икономика с 1.5 процентни пункта.

Неочакваният икономически бум обаче генерира и неочаквана инфлация, пише още изданието. Част от нея се дължи на ниската база от началото на 2020 г. Цената на суровините се срина през пролетта на 2020 г., а възстановяването ѝ се отразява на статистическите данни за инфлацията.

През февруари тази година повечето икономисти очакваха индексът на потребителските цени в САЩ да се повиши с 1.9% през 2021 г. Тази прогноза вече съвсем не е актуална. Само за трите месеца до май основният инфлационен индекс, който не включва цените на волатилните стоки, като хранителните продукти и енергията, отчете ръст от 8.3% на годишна база - най-силният от началото на 80-те години на миналия век.

Същото се случва и в останалите държави, макар и с не чак толкова силни темпове. В еврозоната инфлацията на годишна база достигна 1.9%, доближавайки дъргосрочното целево ниво, заложено от Европейската централна банка.

Измерителят на средното инфлационно равнище в развиващите се страни, който се изчислява от консултантската компания Capital Economics, нарасна от 3.9% през април на 4.5% през май. Скокът на цените доведе и до затягане на монетарната политика в някои държави. Централните банки на Бразилия, Унгария, Мексико и Русия вече повишиха основните лихвени проценти.

Ако този ръст на инфлацията се окаже устойчив и се запази в дългосрочен план, може да се окаже доста негативен както в икономически, така и в политически план. На първо място защото хората не са доволни, когато всичко поскъпва рязко.

Проучвания от 70-те и 80-те години на миналия век показват, че всеки процентен пункт увеличение на инфлацията намалява средния "индекс на щастието" с толкова, колкото и ръст на безработицата с 0.6 пункта.

А ако поскъпването не е съпроводено и със съответното нарастване на доходите, хората в най-уязвимите социални групи понасят най-тежките удари. Освен това, ако централните банки не са готови да реагират, инфлацията може да доведе до дълготрайно забавяне на икономиката и дори да "отключи" евентуална рецесия.

На второ място, финансовите пазари също могат да пострадат. Рекордно високите цени на акциите, облигациите, имотите и дори криптовалутите се базират на допускането, че лихвените проценти ще останат близо до нулата за дълъг период от време. Централните банкери обаче могат да се окажат принудени да ги повишат, ако потребителските цени продължат възходящия си тренд.

Задава ли се цена на петрола от 100 долара за барел?Цените на петрола скачат с над 45% през първите шест месеца на 2021 г., доближавайки се до 80 долара за барел за първи път от повече от две години и половина.

Три са основните фактора, които движат потребителските цени нагоре. Първият е свързан с бума в търсенето на определени стоки по време на пандемията - автомобили, мебели и домакински уреди.

Вторият се дължи на проблемите по веригите на доставка. Дефицитът на микрочипове, например, значително ограничи производството в автомобилната индустрия. Проблемите с движението на товарите на някои ключови пристанища и високата цена на петрола също влошават ситуацията.

Третият важен фактор, който може да се окаже най-важният от всички, е свързан с ръста в цените на услугите. Хората се завръщат в ресторантите, баровете, фризьорските салони и останалите публични заведения по-бързо, отколкото работниците се връщат във фабриките и офисите.

В САЩ инфлацията расте най-бързо, защото там икономическите стимули бяха насочени най-вече към потреблението и това доведе до рязък ръст в покупките на определени стоки. Основният въпрос обаче е докога ще се запази това свръхпотребление и дали проблемите от страна на предлагането ще продължат или ще бъдат превъзмогнати в следващите месеци.

Ускоряващата се инфлация може да бъде подкрепена и от други фактори. Един от примерите е пазарът на труда.

Повишаващото се търсене на туристически услуги означава, че все повече компании ще се нуждаят от нови служители. Въпреки че добави 350 000 работни места през юни, заетостта в туристическия и ресторантьорския сектор все още е под нивата отпреди пандемията.

В същото време заплатите са по-високи с около 8% спрямо миналата година. Обявите за свободни позиции са много, което означава, че потенциалните кандидати за работа имат възможност да се "пазарят" за по-добри условия, докато работодателите не разполагат с този лукс.

Освен това много хора преосмислиха приоритетите си по време на пандемията и не биха се върнали към каквато и да е работа на всяка цена. Особено в секторите, където рисковете са по-големи. В САЩ служителите, които кандидастват за дадена позиция, искат средно с 3% по-високи заплати, отколкото в началото на 2020 г.

Обикновено, когато заплатите вървят нагоре, същото се случва и с цените. Според JP Morgan Chase цените на повечето услуги в момента все още са по-ниски, в сравнение с нивата преди пандемията от COVID-19. Ако само половината от това изоставане бъде наваксано до края на годината, то ще добави поне половин процентен пункт към инфлационните индекси.

Майкъл Бъри: Пазарният балон в момента е най-големият в историятаПопулярният инвеститор се завърна в Twitter, след като изтри профила си през април

The Economist също така отбелязва, че има сектори, в които цените далеч не са се повишили толкова силно, колкото в останалите, но все още имат потенциал да го направят. Един от тях е свързан с жилищните наеми.

По време на пандемията се наблюдаваше бум в покупките на жилища, благодарение на ниските лихвени проценти в развитите държави. През април тази година жилищата в САЩ бяха средно с 14.6% по-скъпи, в сравнение с година по-рано. Но въпреки това и в САЩ, и в еврозоната, и във Великобритания наемите остават под равнищата отпреди пандемията.

С ускоряването на икономическия растеж и повишаването на доходите обаче те могат да "догонят" ръста на имотите. Това също би се отразило сериозно на инфлацията, тъй като наемите заемат дял от около една пета в основния инфлационен измерител на Федералния резерв на САЩ, например.

Една от най-големите неизвестни е дали и кога централните банкери ще преценят, че е време за затягане на монетарната политика. Ключът към отговора на този въпрос донякъде се крие в очакванията на пазарните участници по отношение на инфлацията. Засега те не са чак толкова високи, колкото моментните ѝ показатели. Изглежда инвеститорите все още я смятат по-скоро за временно явление.

Това обяснява и факта, че поне засега централните банки, и най-вече Фед, изглежда не искат да действат прибързано. Това обаче не важи за техните колеги в развиващите се страни. При тях ефектите от поскъпването на суровините се материализират много по-бързо и те не разполагат с лукса да чакат, тъй като "духът от бутилката" може лесно да бъде изпуснат.

Освен това те са зависими от решенията на Фед - ако американската централна банка започне да вдига лихвите, това ще подкрепи долара и ще окаже натиск върху валутите на развиващите се държави. Така за тях вносът на суровини и други стоки ще стане по-скъп и ще генерира още един източник на вътрешна инфлация.

Като се добави и ниското ниво на ваксинациите в повечето от развиващите се страни, тяхната ситуация в момента изглежда силно неблагоприятна. Според The Economist те ще бъдат изправени пред трудния избор между стимулирането на икономическия растеж и задържането на инфлацията.