Икономическото възстановяване след пандемията от COVID-19 не върви с едни и същи темпове навсякъде.

Държавите, които успяха бързо да организират масова ваксинация на населението си, регистрират по-бърз и устойчив растеж, докато много от останалите изпитват затруднения.

В някои сектори търсенето се повишава бързо и вече надминава предкризисните си нива, но в други кризата продължава.

Неравномерното възстановяване е видно и в градовете - мегаполисите сериозно изостават в наваксването на изгубените позиции и в бъдеще те вероятно няма да изглеждат така, както преди пандемията, пише The Economist.

Преди появата на COVID-19 съсредоточаването на икономическа мощ в големите градски центрове изглеждаше като необратим процес. През 2000 г. средната заплата на служителите, които работят в централната част на Лондон, беше два пъти по-висока, в сравнение с останалите части на града. През 2019 г. съотношението вече беше три към едно.

За същия период заетостта в центъра на Сидни растеше с 40% по-бързо, в сравнение с предградията. Разликата между столиците на развитите държави и по-малките градове е още по-голяма.

Всичко това обаче се промени рязко през последната година и половина. В началото на пандемията много хора предпочетоха да напуснат натоварените градски центрове, отчитайки, че рискът да се заразят там е по-голям. Тогава все още се смяташе, че проблемът ще е временен, но нагласите за преместване от центровете към предградията започват да изглеждат все по-постоянни.

Голяма част от "новодомците" в по-спокойните и не толкова гъсто населени перифелни райони твърдят, че нямат желание да се връщат в "градската джунгла".

The Economist анализира т. нар. "индекс на мобилността", който използва данните на Google за посещенията на различни обекти - магазини, заведения, офиси, градски транспорт и др. Оказва се, че в големите градски центрове активността е по-ниска, в сравнение с останалите региони.

По данни на платформата OpenTable резервациите в ресторантите в градските центрове изостават, в сравнение с останалите населени места. В Канада, например, те вече са с 8% над нивата отпреди пандемията, но конкретно в Торонто все още са с 9% под тях.

Същото важи и за офисите - едва една пета от офис служителите в Сан Франциско са се завърнали на работните си места.

Можем ли да купим имот под 1000 евро/кв. м в София?Ето какви са опциите

Любопитното е, че основните печеливши от този процес не са селските райони и малките градчета. В началото на пандемията активността там наистина отчете известен ръст, но впоследствие той загуби инерцията си. Пренасочването на икономическата активност става най-вече от центровете на градовете към техните предградия, пише изданието.

Кварталите, които преди пандемията бяха сред най-предпочитаните, губят атрактивността си, а онези, които не бяха сред най-престижните, вече се радват на рекордно търсене.

Във Франция имотният пазар в центъра на Париж в момента отчита застой, за разлика от останалите райони на френската столица. В Съединените щати цените на наемите в най-гъсто населените 300 квартала (отчетени по пощенски код) са се понижили следно с 5% от началото на пандемията, докато в следващата група от 300 района по гъстота на населението те остават без промяна.

Тенденцията се потвърждава и от големите корпорации и търговските вериги. Магазините и супермаркетите в предградията отчитат по-силни финансови резултати от тези в централните части на световните мегаполиси. Същото важи и за заведенията.

От гледна точка на цялостния икономически ефект от тази промяна, мненията са противоречиви. Основното притеснение на икономистите в дългосрочен план е свързано със заетостта. Празните офиси и спадът на туристопотока към градските центрове означава загуба на работни места в сектори, като ресторантьорството и транспорта.

Втората причина за тревога е производителността на труда. Урбанизацията събира много хора в сравнително малко пространство, което спомага за по-ефективното разпространение и споделяне на идеи и технологии. С нарастване на популярността на хоум офиса и дистанционната комуникация тази "невидима връзка" може да бъде отслабена значително.

Създаването на лични познанства ще бъде затруднено, а заедно с него и размяната на идеи и иновации. В дългосрочен план това би означавало и влошаване на жизнения стандарт.

Съвсем не е сигурно обаче, че тези мрачни прогнози ще се сбъднат. По отношение на заетостта, загубата на работни места, и то най-вече за по-нискоквалифицираните професии, като сервитьори, бармани, шофьори на таксита и др., в центровете на градовете е факт. Високоплатените служители вече не ходят в офисите и това се отразява на целия кръг от услуги, който те използваха преди година и половина.

В САЩ нископлатените служители заемат дял от 40% от общата заетост в централните части на градовете, но от началото на 2020 г. на тях се падат 60% от всички загубени работни часове. Това означава, че те поемат в много по-голяма степен тежестта на кризата.

В същото време обаче работодателите успяха сравнително бързо да преструктурират своята дейност и да пренасочат фокуса си от мегаполисите към бързоразвиващите се периферни зони. Там търсенето е по-активно и компаниите наемат нови хора.

Заетостта в предградията на градовете във Великобритания, например, се повишава с 2% на годишна база, въпреки че на национално ниво отчита лек спад.

Енергийният преход може да направи 10% от лондонските офиси неизползваемиСпоред новите стандарти, които ще започнат да действат от 2023 г., собствениците на сгради с ниски показатели за енергийна ефективност няма да могат да сключват нови договори за наем

По отношение на производителността и ефективността на работния процес, все още е рано за окончателни изводи. Ако хората наистина продължат да работят почти изцяло от домовете си, размяната на идеи действително ще бъде затруднена. Но ако те прекарват поне част от работното си време в офиса, заедно със своите колеги, дори то да е 30%, личната комуникация няма да пострада чак толкова много.

Още повече, че този баланс, в крайна сметка, може да има и положителен ефект. Офис служителите ще могат да извършват задачите, които изискват концентрация и лично внимание от вкъщи, а времето в офиса ще се използва за разговори, размяна на идеи и общуване.

Всъщност, данните, поне до момента, показват, че в Съединените щати производителността на труда е нараснала по време на пандемията, което не се е случвало при предишни икономически кризи.

Дори туристите и офис служителите да не се завърнат изцяло в градовете, това не означава, че централните им части ще бъдат обречени на забвение. Много от тях просто ще преместят своя фокус от привличане на компании към привличане на жители.

В Единбург и Оксфорд се разширяват пешеходните зони, в Сан Франциско се насърчава създаването на открити зони в заведенията. Неизползваните парцели около предградията се превръщат в жилищни зони.

В крайна сметка, пандемията едва ли ще успее да унищожи мегаполисите. Но със сигурност ще ги промени, пише още The Economist.