В началото на февруари пирамидите в Гиза и намиращият се в близост Сфинкс бяха осветени в "китайско червено".

Посетителите, много от които бяха китайци, получиха и друга приятна изненада - за първи път светлинното шоу, което се провежда в Долината на царете от 1961 г., бе преведено на китайски език, пише The Economist.

Събитието бе спонсорирано от правителството в Пекин, което открито демонстрира гордостта си от нарастващото влияние на китайските туристи по света. От 2012 г. насам Поднебесната империя заема първото място по брой на изходящите пътувания.

Само през 2017 г. над 150 милиона китайци са посетили други държави, а разходите им зад граница възлизат на над 250 млрд. долара за същия период. Това е близо два пъти по-голяма сума от тази, която са похарчили туристите от САЩ, които са втори в класацията.

Властите в Пекин са наясно с икономическото влияние, което оказват тези посещения и съвсем целенасочено го използват за извличане на политически дивиденти, пише още изданието. Египет, например, е една от стратегическите точки в стратегията "Един колан, един път", която Китай разглежда като "новия път на коприната".

Инициативата е съпроводена с огромни китайски инфраструктурни инвестиции, но освен тях Пекин насърчава и туристическия поток към африканската държава, като израз на благодарност за сътрудничеството на управляващите в Кайро.

Китай дори официално използва термина "туристическа дипломация". People’s Daily твърди, че този инструмент постепенно се превръща във "важен и незаменим" при провеждането на китайската външна политика.

Но освен към приятелите, той може да бъде насочен и към враждебно настроените правителства. Някои анализатори наричат този процес туристическо "въоръжаване".

Нова Зеландия е един от тези примери. Туризмът е основният източник на чуждестранна валута за тихоокеанската държава, а Китай е вторият най-голям източник на посетители за нея, след Австралия.

Затова решението да бъде отменена церемонията, която трябваше да се проведе тази седмица в Уелингтън и да отбележи началото на китайско-новозеландската Година на туризма, предизвика сериозни притеснения сред местните хотелиери и ресторантьори.

Новозеландските официални представители цитираха като основна причина "разместванията в графика на китайската страна", но се чуха и засилени спекулации, че Китай всъщност нарочно бойкотира проявата заради опасенията, които управляващите в Нова Зеландия изразиха по отношение на мобилната технология 5G, която се произвежда от китайския технологичен гигант Huawei.

В китайските медии също се появиха подобни твърдения. Таблоидът Global Times, който е част от медийната група на People’s Daily, цитира "обтегнатите политически отношения" между двете държави и "разочарованието" на китайските граждани.

Изданието цитира жител на Пекин, според когото Нова Зеландия е "пробола Китай в гърба, а след това настоява за парите на китайските туристи". По думите му подобно поведение е двулично.

Как китайците промениха световната туристическа карта? Китайското правителство насърчава изходящия туризъм като инструмент за външнополитическо влияние

Китайското правителство не признава официално, че има практика да ограничава туристическите посещения към определени държави, за да ги "наказва". Но според The Economist, всъщност прави точно това.

Тайван е поредният пример за тази политика. Броят на китайските туристи там се увеличи драстично след 2008 г., когато в страната бе избран "приятелски настроеният" към Китай президент Ма Инцзю.

През 2016 г. постът бе зает от Цай Ин-вен, който е далеч по-скептичен към Пекин, а броят на китайските визити в страната падна от 4.2 милиона през 2015 г. до 2.7 милиона през 2018 г.

Най-вероятната причина за този спад е директният или индиректният натиск върху китайските туроператори да ограничат предлаганите пакети за тази дестинация.

През 2017 г. Южна Корея взе решение да инсталира американски системи за противовъздушна отбрана, в резултат на което също регистрира рязък отлив на китайски туристи. Напоследък част от ограниченията изглежда са отпаднали, тъй като през 2018 г. се наблюдава ръст на китайските туристи до около 5 милиона, в сравнение с 4 милиона през 2017 г., но въпреки това броят им остава далеч по-нисък от този преди договарянето на американските военни доставки.

Япония и Филипините също пострадаха от "туристическата дипломация" на Пекин. През 2012 г., когато в Китай бяха организирани серия от "антияпонски" демонстрации, провокирани от териториалния спор за островите Сенкаку, посещенията на китайски граждани в Страната на изгряващото слънце рязко намаляха. Впоследствие, с изглаждането на противоречията, техният брой постепенно се възстанови.

Същото се случи и във Филипините заради ескалацията на конфликта в Южнокитайско море. С идването на власт на настоящия прокитайски лидер Родриго Дуерте тези проблеми внезапно изчезнаха. Преди година властите в Манила се похвалиха, че Китай е изпреварил САЩ като втория най-важен източник на туристи след Южна Корея.

Конкретните механизми и инструменти, с които правителството в Пекин се намесва в туристическата индустрия, както и тяхното влияние, трудно може да бъде измерено, пише още The Economist.

Общественото мнение, макар и силно манипулирано от държавните медии, също играе своята роля. Осевн това много туроператори превантивно ограничават офертите си за определени дестинации, ако усетят, че политическият климат там се влошава.

Нещо подобно се случи в Турция, която се радваше на инстински бум на китайските посещения. На 9 февруари обаче официални турски представители изразиха остра критика към "превъзпитателните лагери" за мюсюлмани в северозападната китайска провинция Синдзян и ги нарекоха "огромен срам за човечеството".

Пекин отговори с официално предупреждение за пътуващите към Турция, в което твърди, че безопасността им не е гарантирана и трябва да избягват тази дестинация. Наскоро подобен призив бе отправен и към пътуващите за Канада, след като страната засили натиска върху Huawei и нейните мрежови технологии.

Има обаче и ситуации, в които административните ограничения не успяват да спрат ентусиазма на туристите. Такъв е случаят с малката тихоокеанска островна република Палау, където се намират едни от най-живописните места за гмуркане в света. От едва 650 китайски визити през 2008 г. те нарастват до над 90 000 през 2015 г.

След това е отчетен известен спад, тъй като страната, която признава независимостта на Тайван, не влиза в списъка на "официално одобрените дестинации" от китайското правителство и по тази причина много от туристическите агенции в Поднебесната империя не я включват в своите каталози.

Оказва се обаче, че много китайци с удоволствие пренебрегват тази подробност. Огранизираните пътувания могат по-лесно да бъдат ограничавани от властите, но индивидуалните туристически посещения не подлежат на толкова стриктен контрол.

Миналата година Палау е била посетена от над 50 000 китайци, въпреки че т. нар. "Езеро на медузите" бе затворено за туристи от екологични съображения.