Турция е важна не само заради размерите си, но и като една от водещите политически сили, оформящи света. Столетия наред страната беше велика империя. Днес, като гранична държава, тя трябва да се справя с насилието, идващо от опустошената от война Сирия. Това е тест дали демокрацията може да върви ръка за ръка с политическия ислям. И Турция трябва да лавира между западния либерализъм и авторитарния национализъм, олицетворяван от Русия. В последните години, при управлението на Реджеп Ердоган, страната се върна назад в развитието си. От този уикенд тя може да започне да поправя нещата, пише британското списание The Economist в статия, публикувана преди утрешния референдум в страната.

В неделя турците ще гласуват на референдум дали да се откажат от парламентарната система за сметка на президент с изпълнителни правомощия. Очаква се да победи „да“, но това далеч не е сигурно. Няма нищо лошо в силен президент, но новата конституция на Турция стига твърде далеч. Страната ще се окаже със султан от 21-и век, чиято власт ще бъде минимално ограничена от парламента. Победа на „да“ ще осъди Турция да се превърне в изборна диктатура на президента Ердоган. Превес на „не“ може да позволи на турците само да го ограничат.

Авторитарна фигура

След като дойдоха на власт през 2003 г., Ердоган и партията му ПСР (Партия на справедливостта и развитието – бел. ред.) направиха много добри неща. Насърчаван от МВФ, той овладя инфлацията и осигури икономически растеж. Насърчаван от ЕС, пресече заговорите на военните и се справи с бюрократите в „дълбоката държава“, засили гражданските свободи и започна мирни преговори с кюрдите. Освен това даде глас на религиозните консерватори от работническата класа, които от десетилетия бяха изключени от властта.

Но днес Турция е преследвана от проблеми. На фона на сирийската гражданска война, джихадистите и кюрдските бойци водят кампании срещу държавата. Миналото лято армията опита да извърши преврат, вероятно организиран от поддръжници на живеещия в Америка духовник Фехтуллах Гюлен, десетки хиляди от които бяха успели да проникнат в администрацията, съдебната система и армията. Икономиката, която навремето беше силна, расте по-бавно заради ширещата се шуробадженащина, лошо управление и срива на туризма.

Ердоган твърди, че за да поправи нещата, Турция се нуждае от нова конституция, която ще генерира политическа стабилност. Той твърди, че само силен президент може да даде тласък на страната и да ликвидира враговете й. Ердоган, разбира се, говори за себе си.

Новата констиуция е въплъщение на „нелибералната демокрация“ на националисти като Виктор Орбан в Унгария и Владимир Путин в Русия, с когото Ердоган все повече е сравняван. Така победителите в референдума взимат всичко, ограниченията са препятствия пред силното управление и управляващата партия има право да ликвидира институции като съдебната власт и медиите.

Но това е плитка стабилност. Най-успешните демокрации разделят властите и ограничават ръководителите. Водещата идея на американската конституция е да не позволи на президентите да се изживяват като монарси, като изгражда разделение на властите. Дори британският премиер, който е освободен от задръжките на писаната конституция, трябва да се подчинява на съдилищата, безмилостните медии и седмичния разпит в парламента, излъчван на живо.

Турция е особено неподходяща за еднолично управление. Тя е разделена между светски, религиозни и националистически настроени граждани, както и между турци, кюрди, алевити и малцината останали гърци, арменци и евреи. Ако консервативното религиозно мнозинство опита да изтласка всички останали, точно както самото то беше изтласкано преди години, Турция никога няма да е стабилна.

Но най-важният аргумент срещу политиката на мнозинството е самият Ердоган. След неуспешния опит за преврат той управлява в състояние на извънредно положение, което показва колко жестока може да е злоупотребата с властта.

Държавата има право да защитава гражданите си, особено от политическо насилие. Но Ердоган отиде твърде далеч от разумните граници. Около 50 000 души бяха арестувани, други 100 000 бяха уволнени. Само част от тях бяха замесени в опита за преврат. Всеки, когото Ердоган смята за заплаха, е уязвим: обикновени хора, които са посещавали гюленистко училище, или са били спасени от гюленистка банка; университетски преподаватели, журналисти и политици, които са изразявали симпатия към кюрдската кауза; всички, включително деца, които се подиграват на президента в социалните мрежи. Какъвто и да е резултатът на 16 април, Ердоган ще остане на власт, свободен да използва или злоупотребава с извънредните си правомощия.

По време на кампанията преди референдума той обвини германците и холандците в „нацистки практики“, защото не позволиха на министрите му да агитират за гласовете на имигрантите. Представители на ЕС искат замразяване на преговорите за присъединяване, които и без това са замрели. Не след дълго дори може да се заговори за санкции. Някои западни политици ще посочват примера с Турция в подкрепа на твърденията си, че ислямът и демокрацията не могат да съществуват съвместно. Но отказът от тази идея е равносилен на отказ от самата Турция.

Проблемът не е толкова в политическия ислям, много от членовете на ПСР и избирателите й не са убедени в необходимостта от новата конституция. Проблемът е в Ердоган и приближения му кръг. Въпреки че е религиозен човек, той е възприеман повече като старомодна авторитарна фигура, отколкото като модерен ислямист. Разграничението е важно, защото ПСР, или ислямистка партия като нея, неизбежно ще бъде част от демокрацията в Турция. Но един ден Ердоган ще напусне сцената, отнасяйки със себе си авторитарните си инстинкти.

Дръжте го под око

Така че външният свят не трябва да се отрича от Турция, а да бъде търпелив. Това отчасти е в негов интерес. Като страна членка на НАТО и регионална сила Турция е твърде важна, за да бъде оставена да се носи по течението. Тя ще играе важна роля в евентуален мир в Сирия. Няма смисъл да бъде тласкана в обятията на Русия. Освен това Турция е проводник за бежанците в страните от ЕС и играе важна роля в контролирането на притока им. Положението с бежанците постоянно се променя: ЕС ще трябва да продължи да си говори с Турция как да се разреши произтичащата от това нестабилност.

Ангажиментът е в интерес и на Турция. ЕС е най-големият й търговски партньор. Контактите с него подкрепят турците, които клонят към Запада и които вероятно ще бъдат най-силната опозиция на Ердоган. Членството в НАТО може да укроти следващото поколение висши военни във въоръжените сили на страната. Въпреки че Турция няма да се присъедини скоро към ЕС, ако изобщо се присъедини, с различните степени на членство или като асоциирана страна, един ден може да намери поле за сътрудничество с него.

Турция ще запази основното си значение след 16 април. Ако Ердоган загуби, Турция ще бъде труден съюзник с трудно бъдеще. Но ако победи, ще може да управлява като избран от народа диктатор.