Заедно с френската група Edf италианската енергийна групировка Enel изгражда ядрена централа от 1600 мегавата, която ще струва близо 4 млрд. евро.

60 италиански инженери вече работят по проекта във Франция, каза в интервю за италианския финансов всекидневник „Соле 24 оре" Фулвио Конти, главен изпълнителен директор на Енел.

Според него ако в Италия трябва да се произвежда чрез ядрени централи 20 на сто от енергията, която се използва всяка година, или 60 млрд. киловата (от 300 млрд.), това означава, че би трябвало да се реализират 4-5 централи като френската.

Те биха стрували 16-20 млрд. евро в рамките на 12-15 години. Подобно количество енергия обаче Италия внася в момента от Франция и Швейцария. Според Конти Enel притежава не само експерти за реализирането на централите, но е и в състояние да финансира инвестицията с паричната си наличност, която между 2008 и 2012 година ще достигне 63 млрд. евро. „Освен това можем да поделим ангажираността си в ядрената енергия с други инвеститори, както прави Финландия", допълва Конти.

Главният изпълнителен директор казва, че дълговете не са проблем за групата. „Натрупали сме дългове, но за да купуваме оперативни фирми, които генерират доходи, които могат да бъдат реинвестирани", обяснява Конти, според когото дълговете на Enel са отвъд финансовата криза.

„Отношението между касовата наличност и дълговете ни позволява да потвърдим сегашния си рейтинг от класа А", твърди Конти. Според него Enel е в състояние да изнесе на гърба си италианската ядрена програма, без да трупа други дългове.

„Не финансовите проблеми бяха тези, които попречиха на Италия да развие този източник на енергия, а законовите разпоредби и общественото мнение, което до вчера беше в ущърб. Сега обаче ветровете променят посоката си. Увеличи се съзнанието, че атомът е изключително необходим, за да се гарантира сигурността на доставките от енергия на конкурентни цени, в респект към околната среда. Това е шанс, който не трябва да бъде пропуснат".

Конти казва още, че е необходим закон, който да върне атома в центъра на националния интерес и който да стимулира организирането на индустриална мрежа с контролни органи, както и нормативни мерки, свързани с т.нар. decommissioning. Правителството вече работи по проектозакон, който преформулира енергийната политика. Той включва някои от тези елементи и определя критериите за идентифицирането на местата, които могат да предложат голяма наличност от вода, подходящи геологически характеристики и които в същото време са далече от големите градски центрове.

Според Конти въпреки че първоначално ядрените централи означават по-голяма финансова ангажираност, в по-дългосрочен план атомът е най-изгодният. Един ядрен мегават струва 60 евро, докато един мегават от въглища е 60-70, а един мегават от земен газ - 100 евро.