Когато кметът на Токио Юрико Коике превърна битката със сенната хрема в ключов момент по време на изборите през миналата година, мнозина определиха обещанията ѝ за неизпълними.

Това обещание може и да се стори странно на някои хора, но съвсем реално, Япония страда от сериозни проблеми, свързани със сенната хрема.

Нещо повече – масовостта на този проблем, страданията и икономическите вреди, породени от него, превърнаха сенната хрема в „национална епидемия”, което изисква навременни мерки.

Проблемът произлиза от усилията на Япония да залеси територията си след Втората световна война.

Към днешна дата всички тези нови дървета отделят огромни количества цветен прашец всяка пролет, провокирайки населението на големи градове, като Токио, масово да носи маски за лице, подсмърчайки сърдито.

Решаването на проблема изисква сериозни усилия. Според представители на правителството, положението налага възраждане на дърводобивната индустрия в страната, която е почти изчезнала, поради евтиния внос, забавянето в строителството и високите разходи за добиване нa дървесина от стръмните планински региони, пише Financial Times.

„Сенната хрема е изключително важна за нас”, казва Такаши Накамура от националната горска агенция. „Бихме искали да се заемем с това, като направим горското стопанство процъфтяващо. Ако не отсечем тези дървета, няма да можем да ги заменим” с такива, които отделят по-малко цветен прашец, става ясно от думите му.

Проучванията сочат, че близо половината от 13-милионното население на Токио страда от сенна хрема.

Тошихиро Нагахама, главен икономист към Dai-ichi Life Research Institute и страдащ от сенна хрема, посочва, че тази епидемия коства милиарди долари на страната всяка година.

Заболяването вреди на потреблението, тъй като хората си седят у дома и не излизат навън, както и на продуктивността на труда, тъй като доста служители излизат в болнични или третират проблема с лекарства, което не ги прави особено активни.

За да подпомогнат възстановяването след края на военните действия през 1945 г., планините на Япония бяха залесени с огромни количества супи – местна разновидност на кедъра, и хинки - вид кипарис.

През седемдесетте и осемдесетте години на миналия век много плантации бяха изоставени, но дърветата продължиха да си растат, като в наши дни отделят рекордни количества цветен прашец.

През пролетта планинските хребети на запад от Токио изглеждат като изгубени в мъгла, тъй като огромни облаци от цветен прашец отиват към града, където асфалтовите повърхности провокират тяхното продължително циркулиране във въздуха.

Учените са разработили по изкуствен начин нови сортове дървета от двата горепосочени вида, които отделят по-малко от 1% от цветния си прашец.

Поради икономически причини обаче, отсичането на старите дървета не стои на дневен ред.

Големият секс проблем на Япония достигна 67-годишно дъно Японската криза по отношение на раждаемостта не е ново явление

Въпреки обещанията си, кметът на Токио Юрико Коике засега не успява да намери бързо решение на проблема.

Градът има програма за намаляване на дърветата и заменянето им с такива, които не отделят толкова много прашец, но засега това се случва със скорост от 60 хектара на година, което струва около 8 млн. долара на данъкоплатците.

Така, при настоящите темпове, подмяната на дърветата Токио ще отнеме 500 години. „Не можем просто да отсечем всички тези дървета”, казва Мамору Ишигаки, ръководителят на горското стопанство на града, посочвайки, че дърветата служат като превенция против наводнения и свлачища.

Освен това има недостиг на служители в горското стопанство, на фона на големите възможности, които предлага многомилионният град.

Така за много хора единственият изход е да се справят сами и поотделно.

„Правителството може да подкрепи медицински проучвания относно сенната хрема и да възстановява парите за лекарства, но решаването на проблема ще отнеме дълго време”, добавя Тошихиро Нагахама.