Покачващите се температури, вследствие на климатичните промени, може да струват на икономиките по света над 2 трлн. долара до 2030 г., ограничавайки работното време в някои от най-бедните държави, показва проучване на ООН.

Около 43 държави, най-вече в Азия, в това число Китай, Индонезия и Малайзия, ще отчетат икономически спад заради жегите, казва Торд Келстрьом, директор на базирания в Нелсън, Нова Зеландия, Health and Environment International Trust. В резултат на това БВП на Китай ще се свие с 1%, а на Индонезия с 6% до 2030 г.

Големите жеги в Югоизточна Азия вече ограничават работното време с 15 до 20% годишно, като процентът може да се удвои до 2050 г. с напредъка на климатичните промени, според проучването на ООН.

Това е едно от шестте проучвания, публикувани от университета на ООН в Куала Лумпур, в които се описва ефектът от климатичните промени върху човешкото здраве. От 1980 до 2012 г. близо 2.1 милиона души по света са загинали като пряк резултат от близо 21 000 природни бедствия, като наводнения, свличания на кална маса, прекомерна жега, суша, силни ветрове или пожари.

Щетите от от тези природни бедствия пък надхвърлят 4 трлн. долара. Сума, която се равнява на БВП на Германия в момента.

“На фона на жегите не може да се поддържа същият интензитет на работа, като в бъдеще ще ставаме свидетели на намаляване на скоростта на работа и на повече почивка при трудоемките индустрии,” казва Келстрьом. “Богатите страни разполагат с финансови ресурси, за да се приспособят към климатичните промени.”

През 2030 г. загубите, свързани с БВП, в Китай и Индия може да възлязат общо на 450 млрд. долара, казва Келстрьом. Този негативен ефект може да бъде ограничен чрез промени в работното време и промени в начина, по който се строят заводите, така че да е необходимо по-малко електричество за охлаждане.

Жегите е по-вероятно да ограничат нискозаплатените и нискоквалфицирани професии, като тежкия труд, фермерството и производството. Това пък има потенциал да увеличи неравенството между бедни и богати. Търсенето на климатици за офиси, молове и домове вероятно ще скочи с повишаването на температурите, което пък ще постави под натиск доставките на електричество, според проучването.

Град с размерите на Банкок може да има нужда от 2 гигавата електроенергия за всяко повишаване на температурата с 1 градус по Целзий, се заключава в проучването.