В сравнение с държавния контрол върху икономиката, наложен по време на Втората световна война, настоящите ограничения за ресторантите и футболните стадиони в някои държави по света изглеждат доста меки.

Когато САЩ се включват във войната през 1941 година, правителството налага квоти за потреблението на много стоки - от обувки до кафе, а производството на велосипеди и хладилници е забранено.

През 1943 година цялата автомобилна индустрия в страната успява да продаде само 139 коли.

Две години по-късно военните действия приключват, а потреблението се превръща в основен двигател на икономическия растеж. Американците масово започват да харчат спестяванията, натрупани по време на войната. През 1950 година американските автопроизводители вече продават по 8 милиона коли годишно.

Днес някои страни, в това число и САЩ, постепенно започват да разхлабват ограниченията, наложени по време на пандемията от COVID-19. Ваксинационната кампания успява да понижи броя на хоспитализираните и на смъртните случаи и вниманието се насочва към темповете на икономическото възстановяване.

Въпросът е дали в богатите държави ще се повтори следвоенното "икономическо чудо" от средата на миналия век и дали потребителите ще се "втурнат" да харчат своите спестявания, пише The Economist.

А тези спестявания, според изданието, никак не са малки. Статистиката показва, че ако не беше избухнала пандемията, домакинствата в 20-те най-богати държави щяха да спестят около 3 трилиона долара в първите девет месеца на 2020 година.

На практика обаче те достигат над 6 трилиона долара. Сумата се изчислява като разлика между личните доходи и отчетеното потребление в тези страни.

Това означава, че в икономиката са натрупани 3 трилиона долара допълнителни лични спестявания, което представлява около една десета от нормалното годишно потребление в тези държави.

В анализа на The Economist се посочва, че обикновено по време на рецесия домакинствата не пестят чак толкова много. Още повече, че в повечето случаи при подобни обстоятелства доходите им се понижават, а много хора губят работните си места.

Но по време на настоящата криза, предизвикана от COVID-19, правителствата похарчиха средно над 5% от брутния вътрешен продукт под формата на различни стимулиращи програми, схеми за запазване на работни места и директно подпомагане на потребителите.

В резултат на това средните лични доходи не само че не намаляха, а дори се повишиха. В същото време карантината и ограниченията на много бизнеси и икономически дейности, ограничиха възможностите за харчене на пари.

Седем предизвикателства за пестене на пари през 2021 г.Както в началото на всяка година, така и през тази ще ви представим няколко лесни предизвикателства за пестене на пари

Въпросът за 3 трилиона долара е какво ще правят хората с тези пари. Ако решат да ги похарчат наведнъж, БВП на богатите държави може да скочи с 10% през 2021 година. Подобен ръст би засенчил дори и икономическия бум след Втората световна война. В същото време обаче той би предизвикал и рязко ускоряване на инфлацията.

При другия краен сценарий домакинствата ще предпочетат да не харчат въобще, ако преценят, че трябва да се готвят за по-високи данъци, с които да се покрият дефицитите, натрупани по време на пандемията.

Реалността вероятно ще е някъде по средата. Според прогнозите на JPMorgan Chase потреблението в богатите държави може скоро да се върне на предкризисните си нива, давайки мощен тласък на глобалната икономика.

Експертите на Goldman Sachs пък изчисляват, че потреблението в САЩ ще генерира 2 процентни пункта допълнителни към ръста на БВП в годината след пълното отпадане на ограничителните мерки.

Ако тези очаквания се потвърдят, това би довело до бърз растеж както на икономиката, така и на заетостта. В началото на март Организацията за икономическо сътрудничество и развитие завиши прогнозата си за средния ръст на БВП на държавите от Г-20 до 6.2% през 2021 година, аргументирайки се основно с увеличаването на потреблението.

Подобни калкулации обаче крият и известна несигурност, тъй като крият някои неизвестни, отбелязва The Economist. Един от тези фактори е разпределението на тези допълнителни спестявания. Няма съмнение, че в развитите държави по-голямата част от тях са натрупани от по-заможните домакинства. При тях рискът от загуба на работните места - и съоветно на доходите, е доста по-нисък от средния.

В същото време те са и най-склонни да харчат за стоки и услуги, които не са от първа необходимост, като пътувания, ресторанти и т.н. Това са именно дейностите, които бяха засегнати най-тежко по време на пандемията.

Но фактът, че основната част от спестяванията са съсредоточени именно в банковите сметки на тези потребители, ограничава възможността за масов скок на потреблението след кризата. Това е така, защото този тип потребители, така или иначе, предпочитат да спестяват по-голяма част от своите доходи, вместо да ги харчат.

Още повече, че в някои държави, според статистиката, най-бедната част от населението на практика не е успявала да спестява повече по време на пандемията, отколкото преди това. Една пета от британците, например, признават, че са спестили по-малко през последната година, в сравнение с периода преди това. Подобна е и ситуацията в Канада.

В Съединените щати обаче фискалните стимули бяха необичайно "щедри". Една голяма част от американците получиха "готови пари" за харчене, последният транш от които беше подписан преди дни от президента Джо Байдън.

Той предвижда много от гражданите на страната да получат еднократна помощ в размер на 1400 долара. Хората, загубили работните си места, също бяха подкрепени от държавата, някои от тях бяха компенсирани с повече пари, отколкото получаваха преди това от своите работодатели. Резултатът от всичко това е, че дори и по-бедните американци имаха възможност да "закрепят" семейните си бюджети и да увеличат спестяванията си.

Проучване на JPMorgan Chase показва, че в банковите сметки на хората с най-ниски доходи в края на декември 2020 година е имало с 40% повече средства, отколкото година преди това. За най-богатите пък ръстът е "само" с 25%.

Не правете тези 10 грешки с парите сиНе давайте джобни на децата си, казва той

Историческите данни показват, че именно по-бедните домакинства са склонни да харчат по-голям дял от своите доходи. Това означава, че потреблението в САЩ може да изиграе по-сериозна роля в икономическото възстановяване след кризата.

Другата голяма неизвестна е свързана с това как хората възприемат своите спестявания - като доход или като актив. Някои домакинства са склонни да увеличават разходите си с нарастването на доходите, но ръстът в стойността на активите им (например поскъпване на жилищата) не води до подобно "развързване на кесиите".

В различните държави спестяванията се натрупват по различен начин. В Европа и Великобритания те станаха факт заради свиването на разходите, което едва ли би се възприело от повечето хора като "допълнителен доход".

В Япония и САЩ пък ръстът на спестяванията беше предизвикан именно от нарастване на доходите в резултат на правителствените стимули. При подобна ситуация хората биха били по-склонни да харчат, тъй като реално получават повече пари, отколкото преди това.

Този модел разкрива още разлики между настоящата ситуация и тази след края на Втората световна война. Тогава възстановяването на американската икономика е изключителон силно, но Европа успява да постигне още по-впечатляващи показатели. През 50-те години на миналия век средният годишен ръст на БВП на Стария континент е с 50% по-висок от този на Съединените щати.

Сега нещата изглеждат по различен начин и САЩ имат потенциала да изпреварят повечето от останалите развити държави в темповете на възстановяването след кризата благодарение на "щедрите" държавни стимули, раздадени по време на пандемията. Но дали това реално ще се случи, зависи най-вече от американските потребители, пише още The Economist.