Водата заема 70% от повърхността на Земята и съставлява около 70% от обема на човешкото тяло. Водните ресурси създават екосистемата, която поддържа живота на хората, животните и растенията и са основният фактор, който прави нашата планета обитаема. Изгарящите пустинни пейзажи и кръвопролитните войни за безценните капчици вода често присъстват в антиутопичните сюжети на фантастичните книги и филми. Те предупреждават за катастрофалните последствия, които засушаването може да окаже върху човечеството.

За съжаление в някои райони на планетата се случва точно това - валежите намаляват, а питейната вода се превръща във все по-ценен ресурс, пише The Economist. Донякъде това се дължи на природните особености, но в много голяма степен е дело и на човешката намеса. Строителството на язовири, деформирането на речните корита, пренасочването на реките за напояване и складиране оказват необратимо въздействие върху естествените водоеми.

Списанието отбелязва, че от въпросните 70% от планетата, заети от вода, 97.5 на сто се падат на океаните и моретата. Това е солена вода, която не става за пиене, а в много от случаите не е годна и за промишлена употреба. Други 1.75% от водния ресурс на Земята е замразен в ледниците и ледените шапки на полюсите. В крайна сметка можем да разчитаме на оставащите 0.75% от водата, с които да задоволим своите нужди, като имаме предвид, че по-голямата част от нея се намира под земната повърхност. Над нея остават 0.3%, които осигуряват близо 60% от потреблението, пише още The Economist.

Предизвикателствата в използването на водните ресурси обаче не са свързани с тяхното количество. Изчисленията показват, че на планетата има достатъчно вода, дори при допускането, че населението ще продължи да се увеличава с настоящите темпове. Фундаменталният проблем се крие в управлението и по-конкретно в икономическия, социалния и политическия натиск за неефективно изразходване на водния ресурс.

Китайската икономика спъва битката с глобалното затоплянеИкономическият растеж на Китай повдигна парниковите емисии в света до рекордно ниво

"Всички знаем какво трябва да се направи. Проблемът е, че този, който го направи, няма как да спечели изборите след това", казва председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, цитиран от изданието.

Но дори и правителствата, които не са изправени пред необходимостта да се харесат на избирателите, засега не успяват да изработят устойчива политика за управление на водните ресурси. Огромното мнозинство от хората считат, че достъпът до прясна вода е тяхно фундаментално човешко право и че той трябва да е гарантиран и базиран на нуждите им, а не на възможността и желанието им да плащат за него.

По тази причина ценообразуването става изключително трудно и в крайна сметка се насърчават злоупотребите и прахосването на водните богатства на планетата, се казва още в анализа на The Economist. Дори и хората с по-екологично мислене, които имат желание да организират по-ефективно своето потребление и да пестят ресурси, понякога нямат представа колко вода използват. Причината е, че най-големите загуби не идват от водата, която пият и с която се къпят, а от тази, която се използва за производството на храната и дрехите, които купуват.

През последните години на много места по света се появиха предупредителни сигнали за катастрофалните събития, които могат да настъпят, ако водният ресурс продължава да се управлява безотговорно. Лодките и корабите на дъното на пресъхналото Аралско море, което се намира на границата между Узбекистан и Казахстан, напомнят за това, че използването на водата има своите естествени ограничения.

Миналата година Кейптаун в Южноафриканската Република беше на косъм от това да се превърне в първия голям град, който е изчерпал изцяло водните си резерви. Нивото на язовирите около града падна до под 20%, а властите обсъждаха вариант за транспортиране на айсберг от Антарктида, който да осигури минималното необходимо количество питейна вода за жителите. За щастие тригодишната суша приключи малко преди на настъпи окончателната екологична катастрофа.

Четири години по-рано същото се случи и в бразилския мегаполис Сао Пауло, където нивото на водохранилищата падна до под 5%.

От годишния доклад на ООН за състоянието на глобалните водни ресурси също лъха песимизъм. Там се посочва, че над една четвърт от населението на Земята, или около 1.9 милиарда души, живеят на места, където водата е оскъдна. 73% от тях са в Азия. Тази група от хора се удвоява, ако се вземат предвид регионите, в които надостигът на вода не е постоянен, но се наблюдава в поне един месец от годината.

В същото време потреблението на вода днес е около шест пъти по-голямо, отколкото преди 100 години и се очаква да се увеличи с между 20 и 50% до 2050 година. Обемът, който се консумира в момента е около 4 600 кубични километра годишно. Това е близо до критичната граница, която няма как да бъде поддържана без драстично намаляване на наличните запаси, предупреждават експертите, цитирани от The Economist.

По тази причина броят хората, които живеят в постоянен риск от воден недостиг, може да се увеличи до 3.2 милиарда до 2050 година, а тези, изпитващи сезонни дефицити, ще бъдат близо 5.7 милиарда. Освен това в тази група няма да попаднат само жителите на бедните и развиващите се държави - Австралия, Италия, Испания и дори САЩ са изправени пред заплахата от недостиг на водни ресурси.

Земята се е раззеленила за 20 г., но на какво се дължи това?Две сателитни снимки на НАСА показват, че Земята е станала по-зелена през последните 20 години

Основните фактори, които поддържат ръста на потреблението са увеличаващото се население, икономическият прогрес и климатичните промени, смятат учените. През 2050 година на Земята ще живеят между 9.4 и 10.2 милиарда души в сравнение с малко под 8 милиарда в момента. Най-сериозен прираст се очаква именно в регионите, които и в момента попадат в рисковата категория и страдат от периодични водни кризи - Азия и Африка.

Сложно е да се изчисли какво количество вода ще се използва в земеделието, което в момента заема най-голям дял от общото потребление - около 70%. Някои учени предвиждат, че то ще се увеличи още заради постоянно увеличаващото се население, докато други са на мнение, че в бъдеще фермерите ще използват по-малко вода, благодарение на високите технологии, по-малките загуби и подобряването на производителността.

Най-трудно обаче е прогнозирането на ефектите от климатичните промени. Повечето експерти смятат, че те ще действат като гиганста "лупа", която ще увеличава мащаба на вече съществуващите проблеми. Сухите региони ще стават още по-сухи, а влажните - по-влажни. Различията между тях ще стават още по-големи. И в момента девет държави притежават 60% от глобалните запаси от прясна вода. В Китай и Индия живее 36% от населението на планетата, но общият обем на водните им запаси е едва 11% от световния.

През октомври 2018 година Международният панел за изследване на климатичните промени публикува доклад за евентуалните последствия от повишаването на средната температура на Земята в зависичмост от това дали то бъде ограничено до 1.5 градуса или 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните равнища. Изводите сочат, че при затопляне с 2 градуса по Целзий броят на хората, изложени на риск от воден дефицит, ще се увеличи с 8% до 2050 година. Ако то е с 1.5 градуса ръстът ще е двойно по-малък - с 4%.