На Бъдни вечер през 1979 г. Съветският съюз започва военна инвазия в своя южен съсед Афганистан. Операцията започва с десанти на елитни съветски подразделения в основните афганистански градове. Скоро след това СССР преминава и с моторизирани дивизии през границата.

За дни съветската разузнавателна служба КГБ прониква в афганистанския президентски дворец, президентът и неговите министри са отровени и е подготвен военен преврат, подкрепян от Москва, който поставя начело на страната новия марионетен лидер Бабрак Кармал.

Инвазията предизвика брутална деветгодишна гражданска война в Афганистан.

Когато последните съветски войски се изтеглят от страната в началото на 1989 г. през иронично наречения „Мост на приятелството“, конфликтът вече е отнел живота на приблизително 1 милион цивилни и около 125 000 афганистански, съветски и други бойци.

Войната обаче нанася опустошения не само в Афганистан, но и в Съветския съюз, чиято икономика и национален престиж претърпяват тежък удар. Военната злополука допринася значително за разпада на СССР в началото на 90-те години на миналия век.

Защо обаче Москва предприема рискованата инвазия?

Още от началото на 19-и век Афганистан се превръща в геополитическа пионка в т. нар. „Голяма игра“ между империите на царска Русия и Великобритания. Страхувайки се, че експанзията на царска Русия в Централна Азия ще я доближи опасно до границата на Индия - британското имперско "бижу", Великобритания води три войни в Афганистан, за да запази територията му като буфер срещу евентуално руско посегателство.

Нито болшевишката революция от 1917 г. в Русия, нито краят на британското колониално управление в Индия променият геополитическото значение на Афганистан. През 1919 г., когато афганистанците извоюват своята независимост и започват да водят собствена външна политика, Съветският съюз става първата страна, която установява дипломатически отношения с Афганистан. Централноазиатската страна пък е една от първите, които официално признават болшевишкото правителство.

През следващите десетилетия СССР предлага както икономическа, така и военна помощ на неутрален Афганистан. Когато Британската империя запада след Втората световна война и Съединените щати се очертават като доминираща световна сила, Афганистан се оказва на фронтовата линия на Студената война.

Руско-грузинската война от 2008 г. - прелюдията към конфликта в Украйна В началото на август 2008 г., след като грузинският президент Михаил Саакашвили решава да изпрати войски в сепаратистката провинция Южна Осетия, Русия застава в нейна защита


Москва обаче не успява да си гарантира афганистанската вярност.

През 1973 г. последният крал на Афганистан е свален от власт чрез преврат от своя братовчед и зет Мохамед Дауд Хан, който установява републикански режим. СССР приветства тази промяна, която измества политическото влияние в страната наляво, но радостта на Москва е краткотрайна.

Авторитарният Дауд Хан отказва да бъде съветска марионетка. По време на частна среща през 1977 г. той директно заявява на съветския лидер Леонид Брежнев, че ще продължи да наема чуждестранни експерти извън СССР и че "Афганистан ще остане беден, ако е необходимо, но свободен в своите действия и решения."

Не е изненадващо, че съветските лидери не одобряват тази линия. През 1978 г. комунистическата Народнодемократична партия на Афганистан, подкрепяна от СССР, сваля Дауд Хан с т. нар. Саурска революция, при която загиват самият Дауд Хан и 18 членове на неговото семейство.

Но въпреки че новите ръководители на страната, поне номинално, изповядват комунистическата идеология, съветските лидери все още не могат да бъдат спокойни. Новият режим е разделен и нестабилен, а в допълнение към това се сблъсква с ожесточена съпротива от страна на консервативните религиозни лидери в голяма част от афганистанската провинция. Те недоволстват най-вече от радикалните аграрни реформи на комунистите.

През есента на 1979 г. революционерът Хафизула Амин организира вътрешен преврат в Народнодемократичната партия, който поставя началото на неговото кратко, но брутално управление. Бунтовете в страната ескалират, а Москва засилва натиска върху правителството.

На днешната дата преди 30 години се разпада най-голямата държава в светаКак обаче се стига до този повратен момент в световната история?


Основните опасения на СССР са свързани с евентуалната намеса на САЩ.

Хаосът в Афганистан тревожи съветското ръководство, защото става все по-вероятно афганистанските лидери да се обърнат за помощ към Съединените щати. В края на октомври 1979 г. висшите членове на Политбюро предупреждават генералния секретар на КПСС Леонид Брежнев, че Амин се стреми да следва по-балансирана външна политика и че Съединените щати откриват възможност за промяна в политическата линия на Афганистан.

Седмици по-късно ръководителят на КГБ Юрий Андропов, външният министър на СССР Андрей Громико и министърът на отбраната Дмитрий Устинов "бият тревога" за ситуацията в Афганистан. Те убеждават Брежнев, че дори американците да не се опитват активно да подкопаят съветското влияние в Афганистан, безмилостният, но нестабилен режим на Амин ще създаде слабости, които САЩ биха могли по-късно да използват. Според тях, Москва трябва да действа незабавно.

Тези предупреждения идват в точния момент, тъй като десетилетие по-рано, през 1968 г., когато поема контрола над съветската компартия, Брежнев налага своето виждане, според което всички социалистически и приятелски на Москва комунистически режими имат отговорността да подкрепят другите, като използват военна сила, ако е необходимо.

Доктрината на Брежнев идва в отговор на т. нар. „Пражка пролет“ - кратък период на либерализация под ръководството на новия лидер на Чехословакия Александър Дубчек. Неговата политика дава основание на СССР и останалите държави от Варшавския договор да нахлуят в Чехословакия и да възстановят "правилната" линия.

През 1979 г. Афганистан, който съвсем доскоро е бил възприеман като приятелски настроена към Москва държава, предоставя поредния шанс на СССР да наложи военно доктрината на Брежнев.

Киев - от търговски център на викингите до столица на съвременна УкрайнаВече няколко дни подред украинската столица Киев е обсадена от руските войски, които се опитват да овладеят града


Кремъл осъзнава, че ако не предприеме действия, може да постави под съмнение готовността на СССР да поддържа останалите режими от източната страна на Желязната завеса.

През цялата си история огромната територия на Русия обхваща широк кръг от национални и етнически групи. По време на съветската епоха, която активно използва репресивните инструменти на централизираната власт, комунистическите лидери постоянно се тревожат за вътрешните предизвикателства и конфликти , избухващи в сателитните държави – особено бързоразвиващите се централноазиатски държави с мюсюлманско мнозинство.

Докато пропагандата изобразява съветския живот като щастлив, мултиетнически котел, където различни традиции процъфтяват в контекста на националното единство, реалността за някои групи включва чистки, депортации и трудови лагери.

За Съветите всяко несъгласие или промяна във външнополитическия курс на афганистанците, дори и на тези, които се считат за комунисти, създава риск от подобни действия в съседните съветски републики като Узбекистан, Туркменистан и Таджикистан, които споделят обща етническа идентичност, религия и история с Афганистан.

От днешна гледна точка е сравнително лесно да се направи заключението, че започването на инвазия в Афганистан, с цел да бъде подкрепен един непопулярен и насилствено наложен режим, е начинание, обречено на провал.

За съветските лидери в Москва през зимата на 1979 г. обаче решението да направят точно това изглежда логично и неизбежно. Но точно то се оказва един от решаващите фактори за последвалия разпад на Съветския съюз и до падането на Желязната завеса.

Днес руската армия води сражения на територията на друга независима съдедна държава - Украйна, а мотивите на президента Владимир Путин са сходни с тези, които Леонид Брежнев изтъква през 1979 година. Но какви ще бъдат последствията, все още е твърде рано да се каже.