Индия и Япония подготвят съвместа космическа мисия до Луната, като по този начин две от водещите икономика в Азия ще се опитат да конкурират китайската космическа доминация.

Националните космически агенции на двете страни планират съвместно да изследват полярните райони на Луната в търсене на вода, която да позволи някой ден населването с хора на единствения естествен спътник на Земята, предава Financial Times.

Колаборацията между Индия и Япония демонстрира нарастващата значимост на Азия в космоса и геополитическата реакция в региона на бурното развитие на Китай.

Както Индия, така и Япония са правили демонстративни кацания на лунната повърхност, посочва Хироки Фурихата от Japan Aerospace Exploration Agency (JAXA).

„Следващата стъпка за нас е истинското проучване. Ако обединим силите на двете страни, ситуацията може да е win-win”, добавя Фурихата.

Япония и Индия вече имат успешни мисии до Луната.

Индийският космически апарат Chandrayaan-1 осъществи успешно приземяване на лунната повърхност през 2008 г., докато японският апарат Selene обикаля в орбитата на спътника в периода 2007-2009 г.

През тази година е предвидено Chandrayaan-2 да достави луноход, а японският SLIM трябва да достигне Луната през 2019 г.

Въпреки усилията на двете страни, Китай успява да ги засенчи със своите амбициозни Chang-e мисии, осъществени в периода 2007-2014 г.

Две нови китайски мисии, планирани през следващите 2 години, целят пренасянето на скални материали до Земята.

Изследването на южния полюс на Луната е един от най-големите приоритети на учените.

Кратерите, които се намират перманентно в сянката на полюсите, може да съдържат големи резерви от лед, които имат огромен научен потенциал и могат да захранят бъдещи изследвания. Но кацането и оперирането на лунните полюси е сериозно навигационно предизвикателство.

„Трудно е да се видят кратерите, тъй като там има много малко светлина”, казва Такеши Хошино, мениджър проучвания и разработки в JAXA, добавяйки, че „няма GPS на Луната”.

По думите му, Индия и Япония вече са започнали първоначалните дискусии върху изготвянето на общи цели и поделянето на работата.

Японската ракета H2-B може да достави „няколкостотин килограма на лунната повърхност”, казва Хошино.

От друга страна, най-голямата индийската ракета може да пренесе едва 50-70 килограма, което означава, че Япония може да осигури ракетата за изстрелване в тази мисия.

Хошино приветства работата на Indian Space Research Organisation, която изпрати мисия до Марс през 2013 г. „Те достигнаха Марс от първия си опит, като са единствените, които някога са правили това”, казва експертът.

Геополитиката обаче прозира зад научните цели. Япония прави усилия да привлече Индия като демократичен съюзник в региона, за да балансира влиянието на Китай.

Японският премиер Шиндзо Абе има близка връзка с лидера на Индия Нарендра Моди, като двете страни подписана меморандум за космически изследвания през 2016 г.

Според Пилай Раджагопалан от Observer Research Foundation, базирана в Ню Делхи, космическото партньорство между двете страни е продукт на техните геополитически интереси.

„Голяма част от всичко това идва от надигането на Китай и влиянието върху региона и глобалната стабилност”, казва анализаторът.

По думите му, Япония и Индия по-често се вълнуват от действията на Китай, а не от нейната реторика. „Затова наблюдаваме Индия и Япония да се обединяват”, казва Раджагопалан.

Засега космическата колаборация е „повече на ниво политически интереси и намерения, които все още нямат отношение към дневния ред, подлежащ на обсъждане”, добавя той.

Официални лица от JAXA посочват, че дискусията ще продължи през 2018 г. с намерението да се стигне до предложения за мисия до март 2019 г.

Щатската NASA също работи по сходна програма на име Resource Prospector, която ще бъде стартирана в началото на 2020 г.