Японските затвори са рай за възрастните жени

7173
Японските затвори са рай за възрастните жени

© Pixabay

Всяко застаряващо общество се сблъсква с конкретни предизвикателства.

Япония, която има най-старото население в света (27.3% от гражданите в страната са на 65 г. или повече, което е близо два пъти по-голям процент, в сравнение със САЩ, например), трябва да се бори с един проблем, който не е бил предвиден – престъпленията, извършвани от възрастни граждани.

Оплакванията и арестите с участие на възрастни хора, и най-вече на жени, са повече, в сравнение с която и да било друга демографска група.

Близо една на всеки пет жени в японските затвори e в напреднала възраст. Техните престъпления обикновено са незначителни — 9 от 10 жени с присъди са в затвора заради кражба от магазин.

Защо толкова много, иначе спазващи законите възрастни жени, прибягват до дребни престъпления?

Грижите за възрастните хора в Япония преди време падаха на плещите на семействата и отделните общности, но това се променя. От 1980 до 2015 г., броят на възрастните хора, които живеят сами, се е увеличил повече от шест пъти, до близо 6 милиона.

Проучване от 2017 г. на регионалните власти в Токио сочи, че повече от половината от възрастните хора, заловени да крадат в магазини, живеят сами; 40% от тях или нямат семейство, или пък рядко говорят с роднините си. Тези хора често казват, че нямат към кого да се обърнат, когато имат нужда от помощ.

Дори и жените, които има при кого да отидат, споделят, че се чувстват невидими. “Те може да имат къща. Те може да имат семейство, но това не означава, че се чувстват у дома си,” казва Юми Муранака, директор на женски затвор, който се намира на около 45 км от Хирошима.

“Те се чустват неразбрани. Те смятат, че на тях се гледа само като на някой, който върши къщната работа.”

Възрастните жени често са икономически уязвими — близо половината от жените на възраст 65 г. или повече, които живеят сами, също така живеят в бедност, в сравение с останалото население. При мъжете този процент е 29.

“Съпругът ми почина миналата година,” споделя една от затворничките пред Bloomberg. “Нямаме деца, затова останах сама. Отидох до супермаркета да си купя зеленчуци и видях пакет говеждо месо. Исках го, но мислех, че е прекалено голямо финансово бреме за мен, затова го откраднах.”

Нито правителството, нито частният сектор имат ефективна програма за преустрояване на възрастни граждани, а разходите за престоя им в затворите нарастват бързо.

Разходите около грижите за възрастни са увеличили годишните медицински разходи в затворите до над 6 млрд. йени (над 50 млн. долара) през 2015 г., което е с 80% повече, в сравнение с десетилетие по-рано.

Специализирани служители са наети да помагат с къпането и използването на тоалетната през деня, но вечер и нощем тези неща се вършат от охранителите.

Възрастни шофьори сеят хаос по пътищата на ЯпонияШофьори на възраст над 75 г. са участвали в 459 инцидента с фатален изход на пътя през последната година

В някои затвори задълженията на охранителите приличат повече на тези в старческите домове. Сатоми Кезука, която работи отдавна в женски затвор на около 90 км от Токио, твърди, че в задълженията й в момента се включва справянето и с проблеми, като инконтиненция (изпускане на урина).

“Те се срамуват и крият бельото си,” казва тя за затворничките. Повече от една трета от жените охранители в затворите са напуснали работа в последните три години.

През 2016 г. японският парламент прие закон, който има за цел да гарантира, че възрастните граждани рецидивисти ще получават подкрепа от социално осигурителната система на страната.

От тогава прокуратурата и затворите си сътрудничат с държавите агенции за осигуряването на помощта, от която възрастните престъпници се нуждаят. Проблемите, които водят до това тези жени да търсят относителния комфорт на затворите, обаче са извън обсега на системата.

Ето какво споделят някои от тях:

Г-жа Ф, 89 г.

Крала е ориз, ягоди, лекарства за настинка

Излежава втора присъда, осъдена е на година и половина затвор

Има дъщеря и внучка. “Живеех сама на социални помощи. Преди живеех със семейството на дъщеря ми и използвах всичките си средства, за да се грижа за зет насилник.”

Г-жа A, 67 г.

Крала е дрехи

Първа присъда, осъдена е на две години и три месеца

Има съпруг, двама синове и три внука

“Крала съм от магазини повече от 20 пъти, само дрехи и то не скъпи. Причината не е, че съм имала нужда от пари. Първият път, в който откраднах, не ме хванаха. Така научих, че мога да се сдобивам с каквото искам, без да плащам за него, което ми се стори забавно и вълнуващо.

Съпругът ми ме подкрепя. Пише ми редовно. Двамата ми синове са ми сърдити — трите ми внуци не знаят, че съм в затвора. Мислят, че съм в болница.”

Г-жа T., 80 г.

Крала е хайвер от треска, семена, тиган

Четвърта присъда, осъдена е на две години и половина затвор

Има съпруг, син и дъщеря

“Когато бях млада, не съм мислила да крада. Всичко, за което мислех, бе да работя усърдно. Работех в завод за гума в продължение на 20 г., а след това като санитар в болница. Парите никога не стигаха, но въпреки това успяхме да изучим нашия син в университет. 

Съпругът ми получи удар преди шест години и оттогава е на легло. Той също така има деменция, халюцинации и параноя. За мен бе трудно да се грижа за него, както физически, така и емоционално, заради напредналата ми възраст. Не можех да говоря за никого с това, защото се срамувах. 

Влязох в затвора за първи път, когато бях на 70 г. Когато крадях, имах пари в портфейла си. Тогава се замислих за живота си. Не исках да се прибирам вкъщи, а нямах къде другаде да отида. Да помоля за помощ в затвора бе единственият изход за мен.

Животът ми в затвора е много по-лесен. Мога да бъда себе си и да дишам спокойно, дори и временно. Синът ми ми казва, че съм болна и че трябва да вляза в психиатрична клиника. Аз обаче не мисля, че съм болна. Смятам, че моето безпокойство ме караше да крада.”

Г-жа Н., 80 г.

Крала е книги, крокети, вентилатор на батерии

Трета присъда, осъдена на три години и два месеца затвор

Има съпруг, двама синове и шестима внуци

“Бях сама всеки ден и се чувствах много самотна. Съпругът ми ми даваше много пари, а хората постоянно ми казваха каква късметлийка съм. Парите обаче не бяха това, което исках. Те въобще не ме правеха щастлива.

Първият път, когато откраднах, бе преди 13 години. Влязох в една книжарница и откраднах роман с меки корици. Хванаха ме, отведоха ме в полицията, а там ме разпита един много учтив полицай. Той беше толкова мил. Изслуша всичко, което исках да кажа. Сякаш някой за първи път в живота ми ме изслушваше. Накрая той ме докосна леко по рамото и каза: ‘Разбирам, че си самотна, но не прави това отново.’ 

Не мога да ви кажа колко се радвам, че работя в затвора. Преди няколко дни ме похвалиха колко добре се справям. Съжалявам, че никога преди това не съм работила. Животът ми щеше да е различен. 

Животът в затвора ми харесва. Около мен винаги има хора и тук не се чувствам самотна. Когато излязох след втората ми присъда, си обещах, че няма да се върна отново. След като излязох, обаче ме обхвана носталгията.”

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg