Африканският национален конгрес, управляващата партия в Южноафриканската република, от десетилетия се противопоставия на идеята за теглене на заеми от Международния валутен фонд.

Още когато Нелсън Мандела взима властта в страната през 1994 година и слага край на апартейда МВФ сам предлага да окаже финансова помощ на неговото правителство. Самият Мандела вижда ползите от подобно партньорство, но неговите съпартийци от АНК отказват офертата.

Опозицията срещу финансовата институция с времето се превръща в една от основните доктрини на управляващите в ЮАР. Но на 27 юли тази година страната договори с МВФ отпускането на заем в размер на 4.3 милиарда долара, пише The Economist.

Южноафриканската република е една от 78-те държави, които ще получат от кредитната институция финансова подкрепа за възстановяването на щетите, нанесени от COVID-19.

Тъй като тази програма се различава от стандартните инструменти на фонда, тя не е обвързана със строги условия и критерии за изпълнение, но въпреки това илюстрира икономическите проблеми, пред които е изправена африканската държава.

Една от тревогите на "хардлайнерите" в редиците на Африканския национален конгрес по отношение на МВФ е, че институцията би ограничила възможността да използва средствата от националния бюджет както намерят за добре. За други, като наследника на Мандела Табо Мбеки, задлъжняването към институцията би означавало грубо нарушение на южноафриканския суверенитет.

Но въпреки това по време на своето управление Мбеки поддържа монетарна политика, която е изключително рестриктивна. В рамките на мандата на финансовия министър Тревър Мануел (от 1996 до 2009 година) и на управителя на Южноафриканската централна банка Тито Мбоуени (от 1999 до 2009 година) страната успява да изтрие бюджетния дефицит и да овладее инфлацията, която през 80-те години на миналия век достига средногодишни нива от 14%.

В периода от 2005 до 2007 година, въпреки щедрата социална политика на АНК, ЮАР успява да генерира ръст на БВП от над 5%.

След това обаче президентският пост попада в ръцете на Джейкъб Зума. Неговото управление е белязано от истински разцвет на корупцията и рязко увеличение на държавните разходи. От 2015 година насам реалният БВП на глава от населението постоянно се понижава.

Делът на държавния дълг скача от 36% през 2008 година до 56% през 2018 г.

Африка - новата магистрала на хероина От 2006 г. насам употребата на хероин в африканските държави нараства по-бързо от всяко друго място по света


Договореният този месец заем с Международния валутен фонд няма как да бъде решаващ за обръщане на негативната тенденция, но въпреки това е стъпка встрани от досегашната политика.

В писмо до кредитната институция Тито Мбоуени, който през 2018 година се завърна в кабинета като финансов министър, и настоящият управител на централната банка Лесетя Каняго, заявяват, че поемат серия от ангажименти за "оздравяване" на публичните финанси.

Те обещават да свият бюджета за заплати на държавните служители, както и да ускорят структурните реформи в закъсалите държавни компании като електроразпределителната компания Eskom. Правителството е готово да се придържа кам своеобразен "таван" на държавния дълг, който се очаква да продължи да нараства и да достигне 87% от БВП до 2024 година, след което да започне да намалява.

Но тези мерки не са нещо ново. По-рано тази година Мбоуени обяви подобни стъпки и пред парламента на страната.

Проблемът на ЮАР не е свързан с липсата на икономическите идеи, а с политиката, пише The Economist. Въпреки заявената подкрепа за своя финансов министър, президентът на страната Сирил Рамафоса не прави нищо, за да я докаже. Даже напротив - понякога прави работата му доста по-трудна.

Поредният пример за това бе обещанието му, че няма да се стига до масови съкращения на държавни служители, както и покровителството върху държавните монополи. В същото време корупцията продължава да "цъфти".

Кредитните агенции се съмняват, че Тито Мбоуени ще успее да постигне своите цели. Още по-малко вероятно е Рамафоса да се изправи срещу профсъюзите или срещу вътрешнопартийната си опозиция точно преди местните избори, насрочени за 2021 година.

Така че това може би няма да е последният случай, в който ЮАР ще се обърне за помощ към МВФ, прогнозира още изданието. Следващият "спасителен пояс" обаче ще дойде заедно с тежки финансови условия, които няма да се харесат на управляващите от АНК. Но може би ще ги накара да разберат това, което е станало ясно на Табо Мбеки и Тревър Мануел още преди 20 години - че начинът страната да защити своя икономически суверенитет е въобще да не ѝ се налага да търси помощ от МВФ.