Кралската шведска академия на науките присъди Нобеловата награда за физика за 2018 г. на трима учени от САЩ, Франция и Канада. Постиженията им са в областта на лазерните технологии и разширяването на тяхното приложение в много области от индустрията до медицината, съобщава Reuters.

Най-високото академично отличие се печели от жена за първи път от 55 години насам. Сред тримата отличени беше канадският учен Дона Стрикланд от Университета във Ватерлоо.

Тя е едва третата дама в историята, която печели нобелова награда за физика, след Мария Кюри през 1903 г. и Мария Гьоперт-Майер през 1963 г.

Американецът Артър Ашкин от Bell Laboratories взе половината от наградния фонд за 2018 г. благодарение на изобретените от него "оптични пинцети". Остатъкът от наградата си поделиха Дона Стрикланд и французинът Жерар Муру, който има и американско гражданство.

Техните постижения са в областта на високоинтензивните лазери. Академията дава общо 9 млн. шведски крони (около 1 млн. щатски долара) на победителите.

Нобеловите награди винаги са били доминирани от мъжете, а в областта на физиката това важи в още по-голяма степен. Стрикланд е първият нобелов лауреат от нежния пол във всички научни сфери за последните три години.

Миналата година от Кралската шведска академия на науките обявиха, че ще насърчават номинациите на дами от научната колегия и ще се опитат да разрушат този дисбаланс.

"Очевидно трябва да подкрепяме жените в науката", заяви Стрикланд след церемонията по връчването на наградите. Тя припомни съдбата на своята предшественичка Мария Гьоперт-Майер, която е била принудена да следва мъжа си при всяко негово преместване на ново работно място.

В крайна сметка, той успява да стане професор, а на нея е било разрешено единствено да преподава или да се занимава с неплатена научна дейност.

"Жените изминаха дълъг път оттогава насам", заяви още Стрикланд.

От Reuters припомнят, че отличието за канадката идва само ден, след като изследователският център ЦЕРН уволни италианския учен Алесанро Струмиа заради негово изказване, в което той заявава, че "физиката е изобретена и построена от мъжете", а в днешно време университетите и научните лаборатории дават преференции на жените, когато наемат изследователи.

"Новината за нобеловата награда на Дона Стрикланд дойде в най-подходящия момент", казва Джесика Уейд от лондонския Imperial College. Тя лично е присъствала на конференцията в ЦЕРН, по време на която Струмиа направил своя коментар.

Уейд направи и аналогия със случая с Брет Кавано, който беше номиниран за върховен съдия в САЩ, но впоследствие бе обвинен в сексуално посегателство.

"Само седмица, след като една жена бе принудена да разказва за сексуалните посегателства срещу нея на живо пред милионна аудитория, а уважаван учен си позволи да твърди, че жените получават нечестно предимство в академичните среди, дори аз, считайки се за непоправим оптимист, бях започнала да губя надежда", заявява Джесика Уейд, цитирана от Reuters.

Изобретенията на тримата нобелови лауреати в областта на физиката датират от 80-те години на миналия век. Оттогава насам те са довели до инстинска революция в лазерните технологии.

Работата на Артър Ашкин се базира на откритието, че силата на светлинните лъчи може да премества и да фиксира микроскопични обекти. Той стига до този извод през 1987 г., когато използва своите "оптични пинцети", за да хване живи бактерии, без да ги нарани.

Днес Ашкин е на 96 години и е най-възрастният нобелов лауреат в историята, но все още продължава да се занимава с научна дейност.

"Бях доста изненадан, когато научих за наградата. Един приятел ме събуди по телефона, за да ми съобщи", разказва Артър Ашкин пред Reuters. Той заяви, че и в момента работи по нов проект в областта на соларната енергия.

Изследванията на Дона Стрикланд и Жерар Муру пък са фокусирани върху най-интензивните пулсиращи лазери, които проправят пътя за прецизните инструменти, които в днешно време се използват в очната хирургия и в много промишлени сфери.

Наградите в областта на науката, литературата и мира се връчват от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. насам. Те са учредени от шведския учен и бизнесмен Алфред Нобел.

Изобретявайки динамита, той натрупва огромно състояние, което впоследствие завещава за учредяване на академичното отличие.