Китайската икономика се забавя. За европейците, които са притиснати в момента, това развитие може да бъде повод за празнуване - не от чувство на злорадство, а заради възможните последици за икономиката.

Ако забавянето е сигнал за ребалансиране на икономиката на Китай, то това в крайна сметка ще означава, че страната ще внася повече от другите страни според обема на износа си.

По-умереният китайски растеж може да намали натиска върху цените на суровините, а това ще отслаби желанието на Европейската централна банка (ЕЦБ) да повишава лихвените проценти.

Растежът на китайския брутен вътрешен продукт (БВП) тази година може да се забави до 8%, прогнозира Джим О'Нийл, председател на съвета на директорите на Goldman Sachs Asset Management.

Тази стойност е доста по-ниска от прогнозата за растеж от 9.6 %, която Международният валутен фонд (МВФ) публикува през април, и много под растежа от 10.3 %, отчетен през 2010 година.

Забавянето идва на фона на борбата на Пекин с високата инфлация.В края на миналата седмица Китай повиши задължителните си минимални резерви на банките с 0.5 % до 21 %, въвеждайки подобна мярка за осми пореден пък от октомври миналата година, като начин да "охлади" буйното кредитиране, за което се твърди, че е причината за инфлационния натиск.

Мнозина анализатори твърдят, че китайската икономика бе двигателят, благодарение на който светът излезе от рецесията от 2009 година.

В такъв случай евентуално забавяне на Китай би било повод за безпокойство най-вече за страните, които продават стоките си на китайския пазар - като Германия. Изчислено в номинална стойност, Китай е третият по големина търговски партньор на Германия. През 2010 година Германия е внесла от Китай стоки за 68 млрд. д. срещу износа си от 74 млрд. долара за китайския пазар.

Китай стана основен пазар за германските производители на луксозни автомобили като Daimler и BMW, които само през първото тримесечие на тази година продадоха на китайски купувачи общо над 100 000 автомобила.

Как тогава е възможно забавянето на Китай да бъде благоприятно за Европа?

Има две причини, отбелязва Джулиън Джесъп от Capital Economist. Първо, растежът на Китай не се отрази особено добре на други страни. И второ, китайското забавяне ще отслаби инфлационния натиск върху Европа, тъй като ще доведе до понижаване на цените на суровините.

Да започнем с факта, че докато Германия има излишък търговията си с Китай, то това не може да се каже за ЕС като цяло. През 2010 година Евросъюзът е внесъл китайски стоки за 282 млрд. евро (404,49 млрд.д.), но е изнесъл стоки за едва 113 млрд. евро, отчитайки търговски дефицит от 169 млрд. евро.

Тази едностранчивост на отношенията между Китай и Европа отразява до голяма степен валутната политика на китайското правителство. Спрямо еврото стойността на юана е занижена дори повече отколкото спрямо долара.

Другата полза от забавянето на китайската икономика вече може да бъде усетена. Вносът на ключови стоки се забавя, а инвеститорите започнаха да реагират, най-вече като продават промишлени метали и петрол.

Цените на суровините започнаха да се понижават, като в някои случаи поевтиняването е дори по-рязко от поскъпването, което се отчита от лятото на миналата година.

Това ще има най-голямо значение в еврозоната, където Европейската централна банка (ЕЦБ) се оказа по-чувствителна към ускоряването на инфлацията в сравнение с други централни банки. ЕЦБ повиши водещата си лихва с 25 базисни пункта до 1.25 % през април, а през юли икономистите очакват да бъде обявено ново увеличение на показателя. Най-новите данни сочат, че през април германската инфлация се е ускорила от 2.3 % до 2.7 %, което до голяма степен се дължи на цените на енергията.

Докато тенденцията към поевтиняване на петрола, отбелязвана напоследък, не се е обърнала, ЕЦБ може да си позволи да не следи толкова строго паричната политика. Това не означава задължително, че водещата лихва няма да бъде повишена през лятото, но темпът на увеличаването й може да бъде по-бавен от очаквания от инвеститорите.

Това ще бъде особено добра новина за периферните икономики в еврозоната, които вече са засегнати от свиването на бюджетната политика.

Забавянето на китайската икономика, разбира се, е само ранен симптом за по-тежкия комплекс от проблеми в световната икономика, но това е съвсем друг въпрос.

Източник: БТА